Защо се съгласи да участваш?
Защото става дума за Кожа! Точка Орг!

Защото кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Защото кожата ни пази, държи ни цели…
Защото искам да се опитам да се видя извън собствената си кожа. Защото искам да се усетя по-дълбоко в кожата си.

Кога за първи път осъзна , че си жена и имаш женско тяло?
Мама много е искала да си има момче. Никога не си е падала по розовото, панделките, воланчетата и тюла…Така че, аз съм си расла в тъмно синьо, дънково, къси панталонки и къса коса. До днес харесвам стилната женственост. Няма как. Обаче, когато бях малка обличах едни дантелени нощници на мама и заставах пред огледалото. Огромна част от времето ми минаваше там – монолози, диалози…колко принцеси са намерили принцовете си в това огледало, колко песни са изпяти на лунна светлина… Може би това беше първата ми категорична женска проява и осъзнаване като момиче, оглеждащо се в подчертано женско тяло облечено много женски ☺
Относно социалната роля на жените и натикването в клишета…мисля, че слагането под общ знаменател е направо скучно. Няма правило. Жената може да кара като мъж. Мъжът може да прекарва часове в магазин за дрехи. Да, ние сме различни, но пък е много еднообразно и ограничено да поставяме хората в кутии с надпис. Момиче ли е? Ооооо, сложете я в кутията „Лоши шофьори“. Или в кутията „До печката“. Или в онази водонепропускливата кутия „Плаче на филми“… Няма такъв филм!

Какво е успехът за теб? Какво означава да си реализирана жена?
Успехът е Свободата. Във всичките й посоки – свобода като време, като финансова независимост, като начин на изразяване, като избори…Много обичам да я усещам. Когато се усетя свободна, тогава се чувствам силна и реализирана. И искам децата ми да виждат и усещат това.

Кажи ми три (пет, десет) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света и с какво ти помагат?
Обичам да общувам. Комуникацията ми дава комфорт, сигурност. Аз обичам да съм обиколена с хора. Това е и една от причините да се чувствам много по-уверена и отдадена, когато работя в екип.
Добронамерена съм. Някак естествено ми идва. Такава съм си. Големият плюс е, че е много често това се връща към мен. И усещането е топло и приятно.
Умея да казвам „Благодаря!“ и да зачитам хората около себе си.
Опитвам се да влизам в чужди обувки и кожи. Пак някак сама съм открила силата на емпатията. Това помага много!
Умея да търся изход. И винаги намирам. В мен има някаква непримиримост, че всичко може да се оправи. Положението е нещо като „няма начин да няма начин“. И се намира начинът. Пък и винаги има някой, който да ти помогне. И да е добронамерен към теб, защото ти си към него… и затваряме кръга.
Ето такава е моята усмихната схема на спасение.

Какво е отношението ти към романтичното парньорство? Можем ли да съществуваме по отделно или имаме нужда от връзка?
Сигурно някои могат и по отделно. Аз не мога. Или по-точно не искам. Доста съм романтична, сантиментална, емоционална…Много съм „жена“ в тази посока и си искам мъжа до мен. Харесва ми да го усещам по-силен, понякога доминиращ. Харесва ми дори, когато ми се кара понякога, защото усещам искрената загриженост /тук психотерапевтите ще се усмихнат и ще се заровят в дълбочина….и да, ще са прави, от детството идва/.
Обичам да си представям остаряването в уют и тиха бавност с човека, когото си приел за най-скъпо другарче. Важна ми е романтиката в отношенията! Не мога, не искам, на харесвам да съм сама.

Какъв за теб е смисъла на новото начало и промяната и каква цена си плаща за тях – отлагайки ги или впускайки се в тях? С какви емоции си се справяла в такива моменти?
Замислям се и си давам сметка, че отлагам обикновено дребни, делнични неща. Тези, които не ме вдъхновяват много. Когато обаче нещо ме вдъхнови и запали, скачам. Естествено, че се плаща за това. Плаща се с умора, липси, сън, понякога здраве…психично здраве дори. Като пренатегнеш от работа, енергия, емоции и ако си по-емоционален, а аз съм, и хоп, появява се една такава рошава, неочаквана, ужасна Паническа Атака. Да, и това ми се е случвало и знам, че понякога това е част от цената на промените, краищата и началата. А те са си екип – края води до ново начало, което си е промяна отвсякъде!

Стигмата върху темата за психичното здраве у нас върви ръка за ръка с много предразсъдъци и стереотипи, които са ограничаващи и често деструктивни. Срещаш ли се с такива в ежедневието си?
Естествено. А на всичкото отгоре, това е много неестествено. Ако някой го боли крака…просто го боли крак, но когато върви самичък и си говори тихо…О! Ужас! Луд! Да се пазим. Да пазим тайна! Да го пазим в тайна! Пълни глупости. Хората се барикадират с предразсъдъци и това само пречи на ширината на погледа, на хоризонтите им пречи. Безмислено и затрудняващо. А колко е по-нормално да приемаме и да се опитваме да разбираме.

Би ли търсила специалист при трудност да се справиш с емоциите?
О, да. Защо ходим на зъболекар при пулпит, а при депресия, най-добре да се сгънем като платнени носни кърпи излезли от употреба и да  се натикаме вътре в шкафа? Не е сериозно. Душата страда, значи отиваме при…душолог – дали е психотерапевт или психиатър, зависи от нуждата. Срещала съм се и с прекрасни професионалисти. И знам, че тези хора помагат много, когато имаш нужда от истинска професионална помощ.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото това е моят дом. Моят реален дом е там…вътре. И няма по-голямо щастие, когато вътре е спокойно и уютно. Когато има радостно очаквате, малки светещи лампички, любов, хармония, сигурност. Знам го. Знам обаче какво е, когато започнат да изчезват…много е страшно. Затова трябва много грижа за този наш, най-наш дом! Когато там всичко е наред, когато има хармония, тя започва да се излъчва през прозорците – очи и…всичко се подрежда! Навсякъде! Перфектно!