Защо се съгласи да участваш?
Защото най-важното е споделянето. За мен никога не е имало теми “табу”. Ако се научим да бъдем открити, да не се притесняваме от това, което сме, от това, което бушува в душите ни, вярвам, че по-лесно ще достигнем щастието и смисъла да вървим по пътя.
Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Цял живот искам да съм по-слаба, от колкото съм. Подлагала съм се на унищожителни диети, гладувала съм…Като повечето млади момичета и аз като тийнейджър изобщо не се харесвах и всъщност, за да “избия” тези си комплекси бях извън рамките на приемливото поведение в онова време. Израснах във времето на социализма и началото на демокрацията. Никога не се вписах в рамките на “примерното поведение”. Бях бунтар, правех всичко наопаки. Сега си давам сметка, че част от това поведение е било компенсация от липсата на любов към самата себе си. Така, както не съм обичала никой, мисля, че не съм харесвала и обичала и себе си.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях(страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх на рационалността?
Човек, който не се страхува е психично болен. Не помня кой беше казал това, но е съвършено прав. Разбира се, че съм се страхувала и се страхувам. Всеки ден за нещо различно… От ежедневните, битови тревоги, до по- глобалните като здравето на децата ми и близките ми.Понякога ме е страх от самотата. В по-голямата част от времето обаче се справям. Мога да кажа, че не съм от най-предпазливите…
Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?
Несправедливостта, лъжата, предателството. Не мисля, че мога да променя тези неща. Живееш с тях и се учиш да ги приемаш. Аз поне така правя.
Борила си се със зависимост,как влезе и как излезе от капана на наркотиците? Как се отрази това на тялото ти?
Започнах да взимам хероин по класическата схема със зарибяването. В началото дори не знаех какво е. 8 години бях в тежка битка със зависимостта. Живеех в ада. Успях да се измъкна, благодарение на много хора, които не спряха да вярват, че ще се оправя, благодарение на дъщеря ми и близките ми. Всъщност, вярвам, че Бог ме измъкна от блатото. А как се отрази на тялото ми? Аз лично нямам много видими белези от “връзката” с дрогата. По-скоро тогава страдаше душата ми, защото доброволно бях “пуснала” всякакви демони да “пируват” с нея.
Какво ти помага в трудните моменти да оставаш свързана със себе си и здравия разум и как откри, че работи за теб?
Единственото, което ми помага във всякакви моменти е вярата ми в Бог. Ценностите, заветът, духа на надежда , любов, смирение и вяра успяват да ме измъкнат, независимо къде съм и с какво “чудовище” се боря.
Кажи ми 3 (5, 10) неща, които правиш, защото те карат да се чувстваш добре в кожата си?
Храня се здравословно спортувам почти всеки ден, правя сладкиши, чета рецепти, чета книги, гледам филми. Уча се да се харесвам и обичам.
Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?
По пътя… Вярвам, че най-доброто предстои.
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Защото съм била извън него и знам, че там е страшно, че няма надежда, че си объркан и много те е страх. Когато си искрен и се приемеш е много по- лесно да приемеш и околните. Въпреки че “Ада, това са другите”. Въпреки това, когато се научиш да се обичаш, успяваш да обичаш другите.
