Весела Тотева е продуцент на съботно-неделния сутрешен блок на Нова телевизия “Събуди се” и журналист с повече от 18 години практика. Зад гърба си има преборена хероинова зависимост, която описва в автобиографичната книга “Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка”, по която е заснет филмът “Доза щастие”. Освен на журналистиката, тя посвещава последните години от живота си и на младите хора и борбата им с дрогата и насилието. Весела ни напусна внезапно на 4 март 2019 г.

Весела Тотева

Защо се съгласи да участваш?
Защото най-важното е споделянето. За мен никога не е имало теми “табу”. Ако се научим да бъдем открити, да не се притесняваме от това, което сме, от това, което бушува в душите ни, вярвам, че по-лесно ще достигнем щастието и смисъла да вървим по пътя.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Цял живот искам да съм по-слаба, от колкото съм. Подлагала съм се на унищожителни диети, гладувала съм…Като повечето млади момичета и аз като тийнейджър изобщо не се харесвах и всъщност, за да “избия” тези си комплекси бях извън рамките на приемливото поведение в онова време. Израснах във времето на социализма и началото на демокрацията. Никога не се вписах в рамките на “примерното поведение”. Бях бунтар, правех всичко наопаки. Сега си давам сметка, че част от това поведение е било компенсация от липсата на любов към самата себе си. Така, както не съм обичала никой, мисля, че не съм харесвала и обичала и себе си.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях(страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх на рационалността?
Човек, който не се страхува е психично болен. Не помня кой беше казал това, но е съвършено прав. Разбира се, че съм се страхувала и се страхувам. Всеки ден за нещо различно… От ежедневните, битови тревоги, до по- глобалните като здравето на децата ми и близките ми.Понякога ме е страх от самотата. В по-голямата част от времето обаче се справям. Мога да кажа, че не съм от най-предпазливите…

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?
Несправедливостта, лъжата, предателството. Не мисля, че мога да променя тези неща. Живееш с тях и се учиш да ги приемаш. Аз поне така правя.

Борила си се със зависимост,как влезе и как излезе от капана на наркотиците? Как се отрази това на тялото ти?
Започнах да взимам хероин по класическата схема със зарибяването. В началото дори не знаех какво е. 8 години бях в тежка битка със зависимостта. Живеех в ада. Успях да се измъкна, благодарение на много хора, които не спряха да вярват, че ще се оправя, благодарение на дъщеря ми и близките ми. Всъщност, вярвам, че Бог ме измъкна от блатото. А как се отрази на тялото ми? Аз лично нямам много видими белези от “връзката” с дрогата. По-скоро тогава страдаше душата ми, защото доброволно бях “пуснала” всякакви демони да “пируват” с нея.

Какво ти помага в трудните моменти да оставаш свързана със себе си и здравия разум и как откри, че работи за теб?
Единственото, което ми помага във всякакви моменти е вярата ми в Бог. Ценностите, заветът, духа на надежда , любов, смирение и вяра успяват да ме измъкнат, независимо къде съм и с какво “чудовище” се боря.

Кажи ми 3 (5, 10) неща, които правиш, защото те карат да се чувстваш добре в кожата си?
Храня се здравословно спортувам почти всеки ден, правя сладкиши, чета рецепти, чета книги, гледам филми. Уча се да се харесвам и обичам.

Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?
По пътя… Вярвам, че най-доброто предстои.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Защото съм била извън него и знам, че там е страшно, че няма надежда, че си объркан и много те е страх. Когато си искрен и се приемеш е много по- лесно да приемеш и околните. Въпреки че “Ада, това са другите”. Въпреки това, когато се научиш да се обичаш, успяваш да обичаш другите.

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.