Защо се съгласи да участваш?
Аз ли няма да се съглася!? Толкова хора седнаха на стола, толкова мисли и изповеди изчетох, редно беше и аз. Отделно ми харесва идеята, въпросите сами по себе си ме карат да помисля за това в какви стереотипи живеем и какво изисква съвременното общество от нас.

Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло? Какво означаваше това за теб?
Винаги съм го знаел, но може би момента, в който в действителност го осъзнах, беше, когато започнаха да настъпват чисто физическите промени в тялото ми, тогава разбрах, че и аз не съм по-различен, нещо с мене става и това ми харесваше, буквално имах чувството, че се променям всеки ден. Вече не бях дете. Поне за мен това беше основното пречупване от дете към възрастен.

Как виждаш социалните очаквания за един мъж и до колко мислиш, че се вписваш в тях? (имам предвид изискването за мачовщина по нашите ширини и как това ти се отразява)
Мъжете в съвремието сме повлияни от обществото около нас и дотолкова искаме да се впишем в неговите очаквания за силен, независим, мъжествен играч, че сами всъщност не осъзнаваме колко сме подвластни на това. Всеки иска да е нещо, а в крайна сметка е един обикновен бот, като всички останали. Взимам за пример рекламите за бира и факта, че аз (поради непонятни и за мен причини) не обичам вкуса на бирата. Всеки път, когато го спомена, се почва- не съм бил мъж, гей съм бил и т.н. Не веднъж бармани и сервитьори са ми се подигравали за това и мина доста време докато спре да ми пука… за едната бира. А защо е това? И какво ни казват всъщност рекламите за бира: „Мъжете знаят защо“ „Drink one if you’re tough enough“, жената прави салатата, мъжете седят и гледат мач. В крайна сметка таргет групата на рекламата става подвластна на нейното послание – ако не пиеш бира, не си мъж. И всичко около нас е така, за мъже и за жени, за това какви трябва да бъдем и какво иска обществото от нас, какви стереотипи ни налага и дори понякога чисто негативните черти се изкарват като нещо хубаво, което ни прави мъже…. пълни глупости. Аз съм си такъв какъвто съм (или поне ми се ще 😉 )

Изпитвал ли си срам от тялото си? Мислил ли си си някога, че трябва да изглеждаш по различен начин, за да бъдеш успешен/щастлив/реализиран?
Да, когато отида на плажа, все съм най-слабия, не трябва да имам косми, трябва да съм напомпан, мускулест всички са такива. Когато отидох на състезание по планинско бягане и се запалих по колоездене и видях, че ниските килограми са по-скоро в плюс, лека полека започнах да се отпускам. Все още обаче ми се натяква как трябва да ям повече, да се хвана със спорт и т.н. (аз ям по 4-5 пъти на ден огромни количества храна и спортувам по 10 часа седмично), но спортовете, с които се занимавам, изискват ефективна сила и лекота. Все още ме преследва комплекса за слабия косматко, ама к‘во да се прави. На моите години, много хора започнаха да пускат шкембенца, аз си останах жилка и надявам се така да бъде. Тялото, малко или много, е от нещата, които обществото изисква от нас, за да бъдем част от него. И все пак: по-добре слаб, отколкото дебел. Винаги съм си мислил какво ли ще стане, ако на всеки, който ми каже: „Абе много си слаб“ му отговоря с: „Ти пък си доста пълен, яж по-малко“ Кое е по-обидно? Да си пълен е ок, да си глист не е. Здравото тяло предполага по-здравословен живот и по-ефективен и лесен живот. Затова винаги трябва да се грижим за него, въпреки гена ни. Спортът и нормалното хранене са в основата на това да сме щастливи и здрави и не говоря за стереотип, а за нормален живот. Всеки е красив, дали е слаб или леко пълен, но има разлика между отпуснат шкембелия и здрав и набит човек, както и отпусната дебелана и приятно закръглена дама. Бъди себе си, но не забравяй, че тялото ти е една машина, която има нужда от поддръжка.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши?
Страх ме е от змии. Много! Ако не ме беше страх от змии, щях да отида на толкова нови места и да открия толкова нови пътеки. Само си мисля, ако кривна по тая пътека, няма ли да има змии там? Ако нагазя в тоя шубрак? Ако влезна в това езеро или се кача по тази скала? Навсякъде има змии! Не знам дали това е страх или по-скоро ужасяващо страхопочитание. Познавам почти всички змии в България, често чета и се интересувам, защото вярвам, че се страхуваме от непознатото. Страх ме е, че няма да мога да осигуря на децата си добър живот, страх ме е, че няма да се справя с някое предизвикателство и на моменти именно това ме тласка напред, да преодолея страховете си един по един, това е една непрестанна борба, няма страхове, има предизвикателства! Освен от змии де, от тях верно много ме е страх!

Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Като изключим чисто обективните страхове от високо, тъмно и т.н. не се сещам, но именно покрай змиите и планините съм се понаучил да си овладявам страховете и може би това ми помага и в живота. Поемам дълбоко въздух и продължавам напред през шубрака, не гледам настрани и надолу, просто ходя и накрая се справям! Понякога просто нямаме избор, не може да живея изолиран в черупката на собствените си филми! Нещата са такива, каквито са, нашата реакция към тях е това, което ни прави хора с воля!

Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Какъв опит си имал до сега? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
Има смисъл разбира се. В края на краищата това е естествения стремеж на всеки човек! Всеки има нужда от някого и това ни прави щастливи. Като бях по-малък, винаги се мъчех и намирах само тъга. Сега поне виждам смисъла и смея да твърдя, че съм щастлив! Промени ми се виждането и вече намирам по-скоро щастие, опора и смисъл, отколкото филми…. Любовта е преди всичко приятелство и то едно от най-ценните и смислени приятелства! Заради човека до нас си струва да погледнем в себе си и своите минуси. Той е нашето огледало, както и ние неговото и именно смисълът на това да бъдем по-добри хора във всеки един аспект. Сам всеки може да си мисли, че е намерил щастието, но това е чист егоизъм! Човекът е социално животно и има нужда от себеподобни, за да се развива и да помага и на тях да бъдат по-добри и успешни и най-вече щастливи!

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото си е мое, с всичките му кусури, добри и лоши черти. С времето се научих да извличам ползите от това което си имам и да бъда себе си. Всичко останало са глупости и безсмислени изисквания. Дано съм жив и здрав, другото ще се оправи, ако искам. Ако искам мога да съм дебел, слаб, мускулест, космат или епилиран. Мога да си направя операция за смяна на пола, мога да пия мъжки хормони, че да съм още по-мъж или пък да се науча да пия бира за 100% сурова мъжка сила! 😀 Всеки човек е уникален и трябва да приеме себе си, ако иска и да развива това, което има или да се пребори за това, което няма, но би искал да бъде. Живеем в относително свободен свят и би следвало да се възползваме от това!