Владислав Миланов е доцент в Катедрата по български език на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и директор на Център за анализ на политическата и журналистическата реч. Съвместно със студенти българисти, юристи и историци в продължение на 15 години наблюдават и анализират речта на публично говорещите хора в България. Доцент Миланов е сред най-обичаните и уважавани преподаватели в академичните среди.

Владислав Миланов

Защо се съгласи да участваш?
Съгласих се да участвам, защото ме поканиха мои студенти. Всеки преподавател следи реализацията на своите възпитаници и се радва на успехите им. Когато можем да помогнем с нещо на хората, които сме обучавали в аудиториите на Софийския университе, редно е да го направим от сърце.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Самочувствието се гради с годините. Моят опит със самочувствието е свързан основно с работата ми с младите хора и с факта, че ги обучавам на това да разбират граматиката на българския език и да го обичат и уважават. Самочувствието ми се повишава, когато виждам, че това, което правя, има истински смисъл и достига до много млади хора.
Негативни емоции (обосновано или необосновано) изпитвам, когато осъзнавам, че близък човек има нужда от помощта ми, а аз не съм в състояние да помогна. Още повече тревоги изпитвам, когато виждам безразличието и нежеланието на тези, които могат да бъдат полезни, да бъдат съпричастни и да помагат. Много често това не става дори когато е част от професионалните им грижи.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Извън кожата ми могат да ме изкарат предателството и цинизмът (в мисленето и в говоренето). Лицемерието, замаскирано зад различни форми, ме отвращава дълбоко. Мисля, че в съвременния живот това е един от най-сериозните проблеми в общуването между хората – готовността лесно да предадеш и „умението“ да бъдеш приятел, само когато имаш ползи от това. Истинска неприязън изпитвам към доносниците. За съжаление в живота си срещнах млади хора, на които съм помагал и в личен, и в научен план, които се оказаха изключително коварни и престъпно мотивирани да компенсират свои собствени болестни състояния. Такива предатели е имало винаги в историята. Тъжно е, че ги има и днес. И че са млади хора, които навлизат в живота по този начин.

Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези георгафски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Реализиран мъж според мене означава да се чувстваш добре в това, което правиш. Да си широко скроен, да държиш на думата си; да имаш възможности и да помагаш; да насърчаваш младите хора и да ги водиш по пътя с желание и обич. В нашите географски ширини това не е никак лесно. Понякога е невъзможно. Защото все някой се опитва да пречи. Да живееш в спокойствие и обич с близките си е другото лице на реализацията ми като мъж.

Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава “луд”?
Да си здрав в България днес е истинско постижение. Ежедневието и ситуациите на стрес често разболяват хората. Възрастовата граница на сериозно заболелите млади хора пада и това е много страшно. Психично здравият човек е силен човек. Силен дори в слабостта си. Чувствителен, но и емоционално стабилен; погледът му показва, че стои здраво на земята; зад думите му стоят реалности, а не химери. Лудостта е начин на мислене за някои хора и те си живеят така прекрасно. Харесва им, а и често им помага да преодоляват с лекота това, което за останалите е житейско препятствие.

Опитваш ли се и успяваш ли да намериш правилните думи, с които да опишеш емоциите си ? И правиш ли го?
Езикът е достатъчно силен, за да опише емоциите на всеки от нас. Аз съм намерил тези думи и с тях често описвам емоционалните си състояния.

Езикът и познаването му помагали ли са ти да се справиш с травматични ситуации?
Винаги. Защото само със силата на думите можем да градим световете на разбирателството. И това не е клише. Който владее силата на мисълта и на словото, може да „владее“ и света; да бъде истински; да бъде открит и да умее да обича; да раздава себе си, за да движи нещата напред. За съжаление, тези, които ни управляват, не се сещат за това.

Кажи ми 3 (5/10) неща, които те карат да се чувстваш добре в кожата си.

позитивното мислене;
здравето на близките ми хора;
успехите на студентите ми;
вярата в хубавото;
отношението ми към добрите хора.

Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място , на което можеш да бъдеш
Защото там съм изградил своя храм. И в този храм има болка, но има и много радост; има уют и топлина; има хармония, която ме кара да бъда жив всеки ден. Защото там е стаена обичта към семейството ми и към близките ми. А това е достатъчно, за да БЪДЕШ…

Конференция „Живот с Обсесивно-компулсивно разстройство“

3 години по-късно: втора вълна на проучване на нагласите спрямо психичното здраве в България.

Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,

Кожа с “Човек на годината” на БХК

"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.

Съветът на Европа: България се нуждае от радикални промени в психичноздравната грижа

Заключението е, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве, продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани, а подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени.

“Кожа” кани депутати на обучително посещение в Брюксел

Посещението ще се проведе межди 14 и 16 ноемрви 2022. Неговата основна част е организирана около двудневна среща ( 15 и 16 ноември) с екипа на белгийското федерално правителство, отговарящ за реформата. В допълнение към тази инициатива, на 14 ноември ще се проведе конференция, организирана под егидата на Чешката република (в момента държаща председателство на Съвета на ЕС), както и посещение на местни служби за оказване на психичноздравна подкрепа.

Въпросът за развода. За деца и родители.

“Въпросът за развода. За деца и родители” е втората книжка от поредицата “Въпросът за…”, следваща “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. “Въпросът за развода” дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата, когато родителите им вземат решение да се разделят и да заживеят отделно. Тя е замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходяща за всеки, който има нужда от подкрепа при разговор в темата за раздялата на мама и татко.