Владислав Миланов е доцент в Катедрата по български език на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и директор на Център за анализ на политическата и журналистическата реч. Съвместно със студенти българисти, юристи и историци в продължение на 15 години наблюдават и анализират речта на публично говорещите хора в България. Доцент Миланов е сред най-обичаните и уважавани преподаватели в академичните среди.

Владислав Миланов

Защо се съгласи да участваш?
Съгласих се да участвам, защото ме поканиха мои студенти. Всеки преподавател следи реализацията на своите възпитаници и се радва на успехите им. Когато можем да помогнем с нещо на хората, които сме обучавали в аудиториите на Софийския университе, редно е да го направим от сърце.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Самочувствието се гради с годините. Моят опит със самочувствието е свързан основно с работата ми с младите хора и с факта, че ги обучавам на това да разбират граматиката на българския език и да го обичат и уважават. Самочувствието ми се повишава, когато виждам, че това, което правя, има истински смисъл и достига до много млади хора.
Негативни емоции (обосновано или необосновано) изпитвам, когато осъзнавам, че близък човек има нужда от помощта ми, а аз не съм в състояние да помогна. Още повече тревоги изпитвам, когато виждам безразличието и нежеланието на тези, които могат да бъдат полезни, да бъдат съпричастни и да помагат. Много често това не става дори когато е част от професионалните им грижи.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Извън кожата ми могат да ме изкарат предателството и цинизмът (в мисленето и в говоренето). Лицемерието, замаскирано зад различни форми, ме отвращава дълбоко. Мисля, че в съвременния живот това е един от най-сериозните проблеми в общуването между хората – готовността лесно да предадеш и „умението“ да бъдеш приятел, само когато имаш ползи от това. Истинска неприязън изпитвам към доносниците. За съжаление в живота си срещнах млади хора, на които съм помагал и в личен, и в научен план, които се оказаха изключително коварни и престъпно мотивирани да компенсират свои собствени болестни състояния. Такива предатели е имало винаги в историята. Тъжно е, че ги има и днес. И че са млади хора, които навлизат в живота по този начин.

Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези георгафски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Реализиран мъж според мене означава да се чувстваш добре в това, което правиш. Да си широко скроен, да държиш на думата си; да имаш възможности и да помагаш; да насърчаваш младите хора и да ги водиш по пътя с желание и обич. В нашите географски ширини това не е никак лесно. Понякога е невъзможно. Защото все някой се опитва да пречи. Да живееш в спокойствие и обич с близките си е другото лице на реализацията ми като мъж.

Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава “луд”?
Да си здрав в България днес е истинско постижение. Ежедневието и ситуациите на стрес често разболяват хората. Възрастовата граница на сериозно заболелите млади хора пада и това е много страшно. Психично здравият човек е силен човек. Силен дори в слабостта си. Чувствителен, но и емоционално стабилен; погледът му показва, че стои здраво на земята; зад думите му стоят реалности, а не химери. Лудостта е начин на мислене за някои хора и те си живеят така прекрасно. Харесва им, а и често им помага да преодоляват с лекота това, което за останалите е житейско препятствие.

Опитваш ли се и успяваш ли да намериш правилните думи, с които да опишеш емоциите си ? И правиш ли го?
Езикът е достатъчно силен, за да опише емоциите на всеки от нас. Аз съм намерил тези думи и с тях често описвам емоционалните си състояния.

Езикът и познаването му помагали ли са ти да се справиш с травматични ситуации?
Винаги. Защото само със силата на думите можем да градим световете на разбирателството. И това не е клише. Който владее силата на мисълта и на словото, може да „владее“ и света; да бъде истински; да бъде открит и да умее да обича; да раздава себе си, за да движи нещата напред. За съжаление, тези, които ни управляват, не се сещат за това.

Кажи ми 3 (5/10) неща, които те карат да се чувстваш добре в кожата си.

позитивното мислене;
здравето на близките ми хора;
успехите на студентите ми;
вярата в хубавото;
отношението ми към добрите хора.

Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място , на което можеш да бъдеш
Защото там съм изградил своя храм. И в този храм има болка, но има и много радост; има уют и топлина; има хармония, която ме кара да бъда жив всеки ден. Защото там е стаена обичта към семейството ми и към близките ми. А това е достатъчно, за да БЪДЕШ…

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.