“Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Автор: Д-р Калина Йорданова

Илюстратор: Ирина Арменкова

Редактор: Ирина Атанасова

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Авторът

Д-р Калина Йорданова клиничен психолог. Нейната дисертация е свързана с пренасянето на травматичния опит през поколенията. Има магистърска степен по клинична психология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ докторска степен по психоанализа и антропология от Лондонски университетски колеж (UCL). През 2016 г. Калина Йорданова се присъединява към „Лекари Без граници“, където e мениджър на програма за психично здраве. Понастоящем Работи като психотерапевт в София. Тази книга е създадена на основата на нейната индивидуална работа с деца между 4 и 11 години, загубили свои близки

Как можете да получите книжка

След успешна дарителска кампания успяхме да издaдем първия тираж от 250 бройки на книжката “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. Те ще бъдат изпращани като благодарност за дарения към фондация “Кожа – платформа за психично здраве” на стойност 15 лв и повече. Средствата от даренията ще бъдат използвани за издаване на втори тираж, създаване на нова книжка, осъществяването на проекти, насочени към подобряване на психичноздравната култура, достъпа до психичноздравна грижа и нейното качество, както и за покриване разходите по поддръжката на НПО.

Можете да направите своето дарение ТУК.

Из “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Времето, в което свикваме със загубата, си има име. Наричаме го траур. През това време може да се ядосваме, че някой ни е напуснал, да не разбираме защо това се случва, да не сме съгласни и да искаме да върнем времето назад, да плачем от тъга и безпомощност. Всички тези чувства са в реда на нещата. Трябва време, за да свикнем със загубата и да заживеем отново спокойно.”

“Ако Шаро умре, е възможно да имаме мисли като: “Ако го бях хранил повече, той нямаше да спре да диша” или “Ако го бях разхождал по-дълго, той щеше да е още с нас”. Ние се опитваме да разберем защо някой ни напуска. Често си мислим, че това е свързано с нас, защото се чувстваме изоставени. Мислим, че сме могли да попречим на Шаро да умре или да удължим времето, в което дядо е с нас.”

“Независимо от начина, по който сме загубили любим човек, както и силата, с която реагираме на тази загуба, хората си помагат и така им става по-леко. Ходят заедно на гроба на любим човек, за да си спомнят за него, да поговорят, да си разменят сладки в негова памет и да прекарат време с него в мислите си. Разглеждат албуми със снимки на хората и местата, от които са далеч. Говорят си за тези, които вече са си отишли от нас, на рождени дни, празници, семейни тържества.”

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.