“Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Автор: Д-р Калина Йорданова

Илюстратор: Ирина Арменкова

Редактор: Ирина Атанасова

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Авторът

Д-р Калина Йорданова клиничен психолог. Нейната дисертация е свързана с пренасянето на травматичния опит през поколенията. Има магистърска степен по клинична психология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ докторска степен по психоанализа и антропология от Лондонски университетски колеж (UCL). През 2016 г. Калина Йорданова се присъединява към „Лекари Без граници“, където e мениджър на програма за психично здраве. Понастоящем Работи като психотерапевт в София. Тази книга е създадена на основата на нейната индивидуална работа с деца между 4 и 11 години, загубили свои близки

Как можете да получите книжка

След успешна дарителска кампания успяхме да издaдем първия тираж от 250 бройки на книжката “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. Те ще бъдат изпращани като благодарност за дарения към фондация “Кожа – платформа за психично здраве” на стойност 15 лв и повече. Средствата от даренията ще бъдат използвани за издаване на втори тираж, създаване на нова книжка, осъществяването на проекти, насочени към подобряване на психичноздравната култура, достъпа до психичноздравна грижа и нейното качество, както и за покриване разходите по поддръжката на НПО.

Можете да направите своето дарение ТУК.

Из “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Времето, в което свикваме със загубата, си има име. Наричаме го траур. През това време може да се ядосваме, че някой ни е напуснал, да не разбираме защо това се случва, да не сме съгласни и да искаме да върнем времето назад, да плачем от тъга и безпомощност. Всички тези чувства са в реда на нещата. Трябва време, за да свикнем със загубата и да заживеем отново спокойно.”

“Ако Шаро умре, е възможно да имаме мисли като: “Ако го бях хранил повече, той нямаше да спре да диша” или “Ако го бях разхождал по-дълго, той щеше да е още с нас”. Ние се опитваме да разберем защо някой ни напуска. Често си мислим, че това е свързано с нас, защото се чувстваме изоставени. Мислим, че сме могли да попречим на Шаро да умре или да удължим времето, в което дядо е с нас.”

“Независимо от начина, по който сме загубили любим човек, както и силата, с която реагираме на тази загуба, хората си помагат и така им става по-леко. Ходят заедно на гроба на любим човек, за да си спомнят за него, да поговорят, да си разменят сладки в негова памет и да прекарат време с него в мислите си. Разглеждат албуми със снимки на хората и местата, от които са далеч. Говорят си за тези, които вече са си отишли от нас, на рождени дни, празници, семейни тържества.”

Инвестиция в хората: икономическият смисъл от грижата за психичното здраве

Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.

Борис Бъндев

Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.

Гери Турийска

Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.

Имаш ли опит с WordPress (Elementor) и искаш да помогнеш на кауза?

Фондация „Кожа“ – платформа за психично здраве търси човек, който да ни помага на доброволни начала с поддръжката на сайта.

Радина Славова се присъединява към екипа на „Кожа“ като мениджър „Комуникации“

Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.

Изчезва ли любопитството?

Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?