Георги Милков е български журналист, включително международен репортер, военен кореспондент, телевизионен водещ („Плюс това“ по БНТ1 (2015 – 2018), главен редактор на списание GEO. Той е и първият победител в телевизионно риалити шоу „Африка: Звездите сигурно са полудели“.

Георги Милков

Защо се съгласи да участваш?
Идеята на проекта ми се стори смислена

Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Значи да правя това, което съм мечтал, за което съм учил, което ми доставя удоволствие и ме вдъхновява. Не свързвам реализацията с никакви социални роли, географски или полови белези, защото ако следвам тази логика би трябвало да съм някакъв главатар.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Аз и самочувствието ми сме като отдавна женена двойка. Знам, че дреме в съседната стая, под ръка ми е, и ако ми потрябва, винаги мога да го извикам. Но не е задължително да го взимам, всеки път , когато излизам от вкъщи.

Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощтряването?
Изпитвам негативни емоции спрямо себе си и възможностите си всеки път, когато застана пред роял, виолончело, саксофон или какъвто и да било музикален инструмент. Всеки път! Но тези емоции не са необосновани. Много ми се иска да владея това изкуство и затова обикновено гледам на музикантите като на някакви полубожества. Уви, в този живот, аз съм обречен на музикално мижитурстване.

Каква е връзката ти с емоциите – твоите, чуждите? Опитваш ли се и успяваш ли да намериш правилните думи, с които да назовеш емоциите си ?
Не знам дали изцяло и напълно познавам себе си, но този образ, до който съм стигнал благодарение на десетилетни проучвания, изглежда свестен. Бих излязъл на питие или пикник с него, бих му се доверил в труден момент и дори бих рискувал да остана с него на самотен остров. Самокритика и самопоощрение – само ако се налага. Но самоирония – задължително. Това според мен е най-добрия стимулант за душевно здраве и психологически имунитет.

Рядко говоря за емоциите си. Предпочитам да слушам. Както собствените, така и емоциите на другите. Дали ги чувам, дали се съобразявам с тях, това е съвсем отделен въпрос. Старая се, защото емоциите могат да бъдат огромна движеща сила. Градивна или разрушителна.

Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава “луд”? Какъв е първият ти сблъсък с това, което наричаме в ежедневието “лудост”?
Човек, който отговаря на собствените ни критерии за адекватност, обикновено смятаме за нормален. И обратното.

Веднъж, беше в началото на 90-те, почти се сблъсках на улицата в София с една жена, която вървеше облечена в нещо като самоделен скафандър, облепен със станиол. Виждах я доста често и чувах какви ли не версии и истории за тази нейна “лудост”. Тя се беше превърнала в една от градските легенди на София по онова време. И до днес не знам дали беше луда или просто имаше някаква своя сериозна причина да се явява така в общество, което по начало е скептично настроено към скафандрите в градска среда.

Какво те изкарва извън кожата ти?
Войнстващата, агресивната глупост. По натюрел съм миролюбив темерут и мога да подмина с иронична усмивка и най-вселенската тъпотия. Но когато тази глупост ми се вре със сила, иска да ми се наложи на всяка цена, настоява и парадира като единствената истина, претендирайки за ексклузивност, ей тогава се хващам за кобура.

Кажи ми 3 (5/10) неща, които те карат да се чувстваш добре в кожата си.
Спокойният ми сън, несекващият ми апетит за приключения и любопитство към света и всичко онова, което наричаме солта на живота.

Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място , на което можеш да бъдеш?
Защото това е корубата на земното ни пътешествие.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.

2. Безработицата и психичното здраве: стресът от загубата на работа – невидимият враг

Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.