Защо се съгласи да участваш?
Идеята на проекта ми се стори смислена
Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Значи да правя това, което съм мечтал, за което съм учил, което ми доставя удоволствие и ме вдъхновява. Не свързвам реализацията с никакви социални роли, географски или полови белези, защото ако следвам тази логика би трябвало да съм някакъв главатар.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Аз и самочувствието ми сме като отдавна женена двойка. Знам, че дреме в съседната стая, под ръка ми е, и ако ми потрябва, винаги мога да го извикам. Но не е задължително да го взимам, всеки път , когато излизам от вкъщи.
Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощтряването?
Изпитвам негативни емоции спрямо себе си и възможностите си всеки път, когато застана пред роял, виолончело, саксофон или какъвто и да било музикален инструмент. Всеки път! Но тези емоции не са необосновани. Много ми се иска да владея това изкуство и затова обикновено гледам на музикантите като на някакви полубожества. Уви, в този живот, аз съм обречен на музикално мижитурстване.
Каква е връзката ти с емоциите – твоите, чуждите? Опитваш ли се и успяваш ли да намериш правилните думи, с които да назовеш емоциите си ?
Не знам дали изцяло и напълно познавам себе си, но този образ, до който съм стигнал благодарение на десетилетни проучвания, изглежда свестен. Бих излязъл на питие или пикник с него, бих му се доверил в труден момент и дори бих рискувал да остана с него на самотен остров. Самокритика и самопоощрение – само ако се налага. Но самоирония – задължително. Това според мен е най-добрия стимулант за душевно здраве и психологически имунитет.
Рядко говоря за емоциите си. Предпочитам да слушам. Както собствените, така и емоциите на другите. Дали ги чувам, дали се съобразявам с тях, това е съвсем отделен въпрос. Старая се, защото емоциите могат да бъдат огромна движеща сила. Градивна или разрушителна.
Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава “луд”? Какъв е първият ти сблъсък с това, което наричаме в ежедневието “лудост”?
Човек, който отговаря на собствените ни критерии за адекватност, обикновено смятаме за нормален. И обратното.
Веднъж, беше в началото на 90-те, почти се сблъсках на улицата в София с една жена, която вървеше облечена в нещо като самоделен скафандър, облепен със станиол. Виждах я доста често и чувах какви ли не версии и истории за тази нейна “лудост”. Тя се беше превърнала в една от градските легенди на София по онова време. И до днес не знам дали беше луда или просто имаше някаква своя сериозна причина да се явява така в общество, което по начало е скептично настроено към скафандрите в градска среда.
Какво те изкарва извън кожата ти?
Войнстващата, агресивната глупост. По натюрел съм миролюбив темерут и мога да подмина с иронична усмивка и най-вселенската тъпотия. Но когато тази глупост ми се вре със сила, иска да ми се наложи на всяка цена, настоява и парадира като единствената истина, претендирайки за ексклузивност, ей тогава се хващам за кобура.
Кажи ми 3 (5/10) неща, които те карат да се чувстваш добре в кожата си.
Спокойният ми сън, несекващият ми апетит за приключения и любопитство към света и всичко онова, което наричаме солта на живота.
Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място , на което можеш да бъдеш?
Защото това е корубата на земното ни пътешествие.
