Защо се съгласи да участваш oтново?
Защото много неща са се променили от предишното гостуване – основно ролите, които имам в живота. Сега съм баща, което определено е най-отговорното нещо, което съм правил дотук, както и лидер на екип, което също е отговорно, но все пак е свързано с други възрастни хора, които са напълно самостоятелни и комуникативни, за разлика от бебето.

Какво означава за теб да си мъж?
За мен да съм мъж означава да подхождам отговорно. Това важи и навътре, и навън. Да се грижа за себе си, за своето здраве – физическо и психическо, за своето развитие – в личен и професионален план, както и за своите връзки – с най-близките, с хората в моя екип, с моите роднини и приятели. Основната ми негласна цел е да създавам сигурност в хората около мен – било то семейството ми, било то хората в екипа, за да бъдат спокойни.

Разпознаваш ли чувствата си и говориш ли за тях?
Да, разпознавам чувствата си и говоря за тях открито. Вярвам, че това не проява на “слабост”, а напротив – път към откриването на причините, които провокират конкретните чувства. Регулярните ми посещения при психотерапевт и семейните консултации изключително много ми помагат да опознавам себе си.

Много от нещата, които преди са провокирали реакция в мен, са опознати и сега лесно се справям с тях. Като пример мога да дам търсенето на одобрение, над което работих дълго време с моя терапевт.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти? Изпитвал негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Не си спомням някога да съм изпитвал съмнение дали ще се справя с нещо, без значение дали в професионален или личен контекст. Вътре в себе си усещам увереност, че ще се справя. Или, ако не се справя, ще си кажа – това просто не е моето нещо. Всичко това без да слагам негативен етикет на себе си. Нямам идея как съм развил това – дали е било следвайки нечий личен пример или поради механизъм за справяне с много строг подход на родителство. Вярвам в силата на тази вътрешна увереност, идваща от самочувствието, което не е в крайностите на егоцентризъм.

Забавен факт е, че понякога, когато забравя нещо или съм непохватен, използвам вътрешен диалог със силно негативни послания, например: “Георги, много си зле!” или “Не ти е най-сръчният ден!” От няколко месеца се боря с този механизъм като основната причина беше въпрос от моята жена, Неда, който гласеше: “Как би се почувствал, ако Катерина говори така на себе си?”

Разкажи ми за страховете ти. Случвало ли ти се е да не можеш да се справиш с тях и си имал нужда от помощ?
Имал съм два типа страх: физически и емоционален. Страх от нараняване, страх от болка. В емоционалния страх най-вече стои притеснението ми от това неволно да нараня, обидя или разочаровам някого.

Спортът, в частност бразилското джу джицу, ми показа, че физическата болка е част от процеса, от трудността, от развитието. Той ме научи, както да понасям, така и да не се притеснявам да бъда по-груб и агресивен с хора, с които сме се събрали по собствено желание в безопасно пространство да вървим по този път. Това не само ме научи да отстоявам много по-уверено това, което е важно за мен, включително – физическото ми здраве, а и да се предавам навреме, за да не се стигне до контузия или сериозно нараняване без значение кой е моят опонент.

За моите емоционални страхове най-много ми е помогнал моят терапевт, защото работата с тях изисква изграждане на доста дълбок контекст. А този контекст се натрупва със срещите, със споделянията, с работата. Виждам работата ми с него един отличен начин да ми бъде помогнато да откривам и побеждавам страховете си не само сега, а и занапред.

Вярвам, че страхът може да е нещо нерационално, което иска да ни помогне да оцелеем, но също така е и индикатор за невидимата граница, която прекрачвайки малко по-малко или смело отведнъж, създаваме за себе си възможност за научаване на нови неща, за развитие.

Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично?
Моята най-висша ценност е свободата. Свободата да взимам решенията, в които вярвам, свободата да съм отговорен за последствията от тези решения, свободата да пътувам, общувам и създавам. Това, обаче не значи, че хората трябва да съществуваме поотделно. Значи, че можем да изберем на базата на това – как се чувстваме по-добре. Може да обичам свободата си, но същевременно не искам да бъда самотен без значение, че имам стотици приятели, интимният партньор е нещо, в което никога не съм се съмнявал, че ще присъства в живота ми. За това не спирах да търся.

Когато открих Неда, разбрах, че съм пропускал една от най-важните стъпки в процеса на изграждането на дългосрочни взаимоотношения – приемането. Приемането като част от връзката позволява хората да не спират да живеят като индивиди, а същевременно – да живеят заедно.

След приемането идва общуването. Когато приемаш човека до теб с нещата, които са важни за него, както и обратното, това позволява да се живее живот без компромиси. Живот, в който се интересуваш защо нещо е важно за другия, а не живот, в който ти или партньорът привидно преглъщате неща, които не ви харесват и не разбирате, само за да се върнат след седмици, месеци или години, когато чашата на компромисите прелее.

Фундаментален инструмент за качествено общуване е книгата 7-те навика на високоефективните хора, в която всичките 7 навика могат директно да се приложат във всяка интимна връзка с мои думи:

Бъди проактивен – Поискай си – не очаквай човекът отсреща да може да чете мисли; Не прави предположения – попитай, ако не разбираш;

В началото имай предвид края – “Виж” бъдещето си с този партньор. Има ли го изобщо? Хубаво ли е?

Сложи важните неща на първо място – Кои са важните неща за твоята връзка? Правиш ли ги? Партньорът ти знае ли за тях? Например: Моят партньор знае, че почти всеки мой ден започва с тренировка, защото това е изключително важно за мен.

Мисли “Печеля-Печелиш” – Да гледаме да прецакаме партньора си няма да ни отведе далеч, нали?

Разбери преди да бъдеш разбран – Ако има тази нагласа може да промениш всяка връзка, не само интимната. Като човек, който се интересува от другите и задава въпроси, аз никога не съм стигнал до конфликт или конфронтация. Това е, защото каня моите гости, за да разбера и науча.

Създавай синергия – Двама души могат да намерят решение за всеки проблем, за всяко предизвикателство. Използвай ресурса на връзката, а не се опитвай сам да решаваш всички проблеми.

Наточи секирата – Не спирай да се развиваш – като човек, като парнтьор, като родител. Представям си колко интересен и ценен съм бил от Неда, когато мечтаех да създам нещо, което променя живота на хората. Как ли би променила отношението си към мен, ако просто спра да правя нещата, които обичам и в които вярвам? Животът не спира да тече и да се развива. Нека не губим близките си, защото сме решили просто да пуснем котва и да чакаме.

Какво е отношението ти към бащинството? Какво означава за теб то? Има ли за теб часовник?
Бащинството е най-предизвикателната роля, която съм имал в живота си. То не започва с раждането на детето, а с момента на пожелаване. Определям го като момент на готовност и изисква увереност и спокойствие. Изисква и другият партньор да е в същия етап. Изисква се синергия. Моят “часовник” отчете 35, когато се почувствах готов, вярвам, че е различно при всички.

Присъствието на раждането на Катерина ми донесе две неща: безценен момент на свързване с моя партньор за усилията, през които тя премина в целия процес – 9 месеца бременност и 24 часа раждане; както и най-щастливия миг в живота ми – да прегърна двете най-любими същества едновременно за първи път. А да си баща е точно това – да прегърнеш всички едновременно и да не спираш да го правиш занапред.

Какво те кара да се чувстваш добре в кожата си?
Това, което ме кара да се чувствам добре в кожата си, е любовта и благодарността, която изпитвам към себе си – за усилията, които съм положил и които продължавам да полагам да съм здрав и да имам в живота си Неда и Катерина, както и моята среда от любими хора. Когато се почувствам нещастен, обикновено осъзнавам, че отдавна не съм си благодарил – за конкретни неща.

Поглеждайки регулярно назад, към себе си – преди 8, 10, 15 години, изпитвам признателност за отдадеността на този толкова криволичещ път, който някак е водил към точното място.

Важно – ако съм се наспал, вероятността да се чувствам добре в кожата си е толкова по-голяма.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото тялото е нашият дом. Никъде другаде не си истински вкъщи.

Благодаря!