Защо се съгласи да участваш?
Съгласих се да участвам, защото искам да виждам повече хора, които говорят за смислени неща и създават собствени проекти, а психичното здраве е тема, която пряко ме интересува. Промяната идва от нашия личен пример и платформи като „Кожа“ създават огромна стойност за хората, които имат въпроси, но ги е страх да ги задават на глас, за да не бъдат сметнати за различни, за ненормални, за болни. Благодарен съм за поканата и щастлив да споделя моите наблюдения по въпросите, формулирани от теб, Ирина.
Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да бъда мъж, за мен, означава да поемам отговорност – най-вече за собствените си действия и думи. Не го свързвам с биологичните особености на пола, а по-скоро с примера на мъжете около мен. През целия си живот съм се учил какъв мъж искам да бъда от ситуациите, в които съм попадал и по-конкретно от поведението на присъстващите мъже – от собствения ми баща, от любимия ми дядо, от учителите, които са ме съпровождали в училище, университета и спорта, от моите приятели и други, непознати мъже. Преценявах дали поведението на тези мъже ми харесва и дали искам да бъда като тях или пък точно обратното. Точно тук идва и причината да свързвам мъжа с отговорност. Аз винаги съм искал да бъда мъж, който не дава обещания, които не възнамерява да спази и мъж, чиито действия следват неговите думи. Иска ми се да вярвам, че съм точно такъв.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Случвало ли ти се е да не можеш да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Какво ме плаши? До скоро най-големият ми страх беше да разочаровам някого. Най-вече моите близки и приятели, хората, като цяло. В момента сякаш се уча просто да приемам нещата, които ми се случват и най-вече реакциите на другите, тъй като нямам контрол над тях. Това е един от най-ценните уроци в живота ми и е свързан със загуба на близък човек –
да повярваш, че има неща, които можеш да промениш и такива, които просто не зависят от теб.
Спомням си и за моя детски страх. В тийнейджърските си години имах период, в който всяка вечер, заспивайки, си мислех какво би се случило, ако през нощта се случи авария в АЕЦ Козлодуй. Да, мислех си за смъртта. И ме беше страх. Много ме беше страх. Въпреки това дните ми минаваха безгрижно. Сякаш още тогава съм осъзнал, че това не зависи от мен. Сякаш се върнах в тъмната стая и в още по-тъмните мисли. Нямаше с кого да говоря за смъртта. Може би тогава съм имал нужда от помощ, но не съм я потърсил.
Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Какъв опит си имал до сега? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
За мен интимното партньорство е като шофирането – мога и сам, но е страхотно, ако има с кого да го споделя. Перфектният „навигатор“ в моите очи е човек, чиято близост ми е приятна и освен това общувам леко и ефективно с него. Дори и когато пред нас стои предизвикателство, дори и когато гледните ни точки се разминават. Не мога да кажа дали има смисъл от него (интимното партньорство) за всички. Знам, че съм бил изключително щастлив и в моменти, в които съм бил сам. И знам, че трябваше първо да намеря момента на щастлие сам със себе си, за да се появи моя специален „навигатор“, който точно беше открил същото – вътрешния мир на щастливия човек.
Сякаш около нас върлува някакво вярване, че твоето щастие зависи от някой друг, че някой друг ти го носи и отнема и така ние самите губим контрола над щастието си, предавайки го в чуждите ръце и забравяйки, че ние сме „главния герой в собствения си сценарий“.
Моят опит през последните 16 години ме отведе до тези мисли и то по моя собствен начин да научавам неща – проба и грешка. Всяка неуспешна връзка ми даваше уроци. Аз ги научавах и постепенно изграждах в съзнанието си представата за човека, който искам до себе си. Преди 3 години я срещнах. Навигаторът, който, когато пътуваме, си слага ръката на бедрото ми, за да е още по-близо до мен, който не се страхува да ми каже, когато не знае на къде да карам и заедно изграждаме нашия общ план, който спокойно заспива, докато шофирам, защото знае, че ще се погрижа да бъдем в безопасност.
Какво е отношението ти към бащинството? Какво означава за теб то? Има ли за теб часовник?
Бащинството е много интресна тема за мен. Понякога се шегувам, че вече съм бил баща. Макар и не биологичен. Имам брат, 11 години по-малък от мен, който успях да отгледам. Спомням си как майката на моя приятелка веднъж каза: „Никое дете не трябва да става родител.“ На мен ми се наложи. Брат ми беше на 7, когато родителите ни се разделиха. И така, от по-голям брат, аз се превърнах във всичко – баща, майка, най-добър приятел. Водех го на уроци, говорехме си за момичета, алкохол и наркотици. Играехме компютърни игри заедно. А един ден го закарах на собствения му абитуриентски бал. Той е моята по-добра версия. Гордея се с мъжа, който е. Във връзка с тази история, моят часовник тиктака по различен начин. За мен всичко идва с времето си. Бащинството (родителството) за мен е отговорност версия 2.0. Моментът, в който чужд живот зависи от теб. Така го приемам. Такъв родител искам да бъда. Отговорен. Пример във всяко едно отношение.
Кои са нещата, които те изкарват извън кожата ти и как се справяш с тях?
Нещата, които най-много ме напрягат са свързани с вътрешните диалози. Най-вече с нежеланието ми да направя нещо в даден момент, да протакам времето, губейки го или просто да не направя нещо, което съм обещал на себе си, че ще направя. Избягвам да се обвинявам прекалено много, защото не виждам как това би ми помогнало. По-скоро търся начини да се накарам да направя това, което искам по нов начин, да науча нещо ново за себе си. Това, което най-много ми помага е разходката и слушането на различни аудио-книги и подкасти, свързани с темата. Последната книга, която изслушах (два пъти) е Willpower doesn’t work на Ben Hardy, защото исках да разбера повече за начините, по които човек може да прави повече от нещата, които иска.
Кажи ми три (едно, пет, двайсет) неща, които те карат да се чувстваш добре в кожата ти и ти дават сили да продължиш?
Нещо, което ми дава сили да продължа е Неда – моят навигатор. Нещо, което ми дава сили да продължа е „Свръхчовекът“ и обратната връзка на хората, които следят моя проект. Нещо, което ми дава сили да продължа са моите приятели и моята среда. Нещо, което ми дава сили да продължа е това, което виждам в огледалото – моето тяло, което преди 5 години беше на път да се превърне в чичковско, а се оказа ключът към един по-щастлив живот.
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото да бъдеш в тялото си, за мен, значи да бъдеш в настоящето. Това е единствената позиция, от която можеш да промениш нещо в живота си.
