Георги Тошев е журналист, телевизионен водещ, автор на поредица биографични книги, последната от които разказва необикновената история на българският актьор Георги Парцалев. Водещ е на научно популярното предаване по bTV „Непознатите“ , а професионалният му път минава през редакциите на в. „24 часа“, в. „Дневник“, сп. „Едно“, сп. „Лик“, bTV и БНТ.

Георги Тошев

Защо се съгласи да участваш?
Любопитен човек съм.

Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Може би бях на 9 или 10 години. Разбрах, че тялото има много функции. За първи път усетих, че се променя. Никога не съм гледал на тялото си като на „заключена система“. Доверявам му се. С годините разбрах, че умореното тяло никога не лъже. Вслушвам се в сигналите, които ми изпраща. Полагам усилия да е в добра кондиция, да ми служи, а не да ме „краси“.

Какво е за теб реализиран мъж?
Реализацията е относително понятие. За мен днес тя е здраве и удовлетвореност. Не пари и социална роля, която те утвърждава като политик, музикант, журналист и т.н. Всичко е преходно в живота. Единственото, което има значение е как ти се възприемаш и съотнасяш към другите. Светът е постижим, животът е възможност да се намериш. Полът може да предопредели някаква роля – на баща или майка, но живеем във времена, в които и това е относително. Не полът, а съзнанието ни трябва да определя изборите ни как, къде, с кого да живеем.

Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощрението ?
Важно е да познаваш собствените си лимити, защото често наблюдавам хора, които искат да ги надскочат. Особено политици. Важно е да имаш връзка с реалността. Аз съм самокритичен човек. Бил съм и жесток към себе си, но с годините се научавам да се движа в собствените си лимити. Реалистичната самопреценка е много важна, за да не си аутсайдер.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Аз съм човек, които се справя със страховете си. Разбира се, има два, с които се боря – смъртта и самотата. Неизбежни са, но… иска ми се да се ги приема, опитомя. Тревожността е липса на рационалност. Аз съм избрал да бъда зает човек. И това ме спасява.

Каква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Емоциите са важни. Чувствителният човек е по-добрият човек. Емпатията е важно чувство. Аз съм в непрекъснат спор с емоциите си, но не мога без тях. Разбира се, изкуството е да ги владеем, без да ги подтискаме.

Какво те изкарва извън кожата ти?
Глупостта и наглостта.

Кажи ми 3 (5, 10..) неща, които правиш, за да те накарат да те накарат да влезеш обратно в кожата си и да се почувстваш добре там.
Спя, избирам компанията на природата, спортувам, обичам изкуството, среща с хора, които обичам, път.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото в тялото си се чувствам цялостен.

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.