Защо се съгласи да участваш?
Отношението ти в мейлите, в които ми обясняваше за какво става въпрос ми допадна.
Кога и как осъзна, че имаш мъжко тяло и усещал ли си някога към това да има някакви социални изисквания?
Нямам конкретен спомен. Помня първото си влюбване – Александрина Пенушлиева в първи клас. Не знам дали това е осъзнаване на мъжкото ми тяло.
Изпитвал ли си срам от тялото си? Мислил ли си си някога, че трябва да изглеждаш по различен начин, за да бъдеш по-успешен/по-щастлив/по-реализиран?
Май не е имало такъв момент. Тялото и килограмите ми не са варирали много през годините. Фалшивата ми руса коса е едното нещо, което поддържам постоянно и си мисля, че без нея няма да съм аз. Надявам се скоро съвсем да опада и притесненията ми да изчезнат.
Как се е развивало самочувствието ти през годините? Имал ли си периоди, когато не си се чувствал достатъчен или си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Имам съмнения спрямо възможностите си постоянно, но вече гледам на тях по-спокойно. Преди ме изяждаха и са се опитвали да ме унищожат. Осъзнах, че те ще са с мен винаги. Някак си си станахме приятели и си пием крафт биричката заедно. Смеем си се един на друг и се подкрепяме. Не съм най-големия артист, който трогва хората и ги вдъхновява, че да страдам толкова и да се самобичувам в творческите си търсения на истината.Стана ми ясно,че съм занаятчия със своите възходи и падения. Благодарен съм на съдбата си. Абе, приех се, общо взето, и ми олекна.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Страх ме беше от полет със самолет. Мина това. В колата си имам различни амулети против сериозни катастрофи. Всичките работят. Поне засега. Ха-ха. Надявам се винаги да е така. Сега имам притеснения, свързани със сина ни, от време на време, но знам, че щом аз съм го докарал дотук и той ще се справи с всички предизвикателства на живота.
Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично?
Въобразявал съм си, че съм си самодостатъчен. Времето ми показа, че не е така. Мога да се забавлявам сам супер – да… Но да избутам целия живот сам, без моята съпруга, която да ме дразни и да ме вдъхновява ми се струва безсмислено, скучно и нещастно.
Бащинството беше ли част от „биологичния ти часовник“? (Изитваше ли нужда да ти се случи? Как те промени?)
Твърдо – да. Чувствах, че се блъскам в стена, че съм стигнал до финала на определен етап. Беше празно вече. Съпругата ми е здраво стъпил на земята човек и настоя да действаме. Благодарен съм ѝ. С всичките страхове и притеснения бащинството е нещо велико.
Работа и личен живот – балансираш ли ги или едното е за сметка на другото?
Старая се да имам два двигателя. Един за работа и един за вкъщи. Двата са ми еднакво важни. Надявам се с годините да овладея работата им до съвършенство.
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото в този живот няма да имаме друго.
