Защо се съгласи да участваш?
Защото, много рядко отказвам на хора, които създават нещо ново и опитвам да ги подкрепям. Особено в неща, които са интересни и на самия мен. А и в случая за теб ходатайства твоя приятелка, така че отказът бе още по-сложен. 🙂 Стана ми интересно, погледнах нещата, които си публикувала, къде си живяла, с какви хора си се срещала и така…

Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?
Вероятно е било някъде в не особено съзнателните ми години. А иначе по-осезаемо стана ясно в основното училище, когато от време на време трябваше да се биеш с някого и от време на време се натискаха момичета по ъглите.

Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да си мъж е привилегия само тогава, когато точно определена жена те избере да станеш баща на детето ѝ. През другото време си клише, което има по-лабилна психика, изкарва повече пари, харчи ги с повече комплекси и размах и в общи линии е зает да си мери това, което жените твърдят, че няма особено значение в сантиметри. Това е на Балканите. За себе си нямам отговор, защото не зная какво е да съм жена. Никога не съм бил и не мога да се поставя на ваше място. Мога само да гадая по странични наблюдения. Но предполагам, че щях да съм прекрасна жена. Като мъж си харесвам най-много името. И това, че не ми се налага да раждам.

Как се  е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Самочувствие по отношение на себе си, никога не съм имал. Винаги съм страдал от това, но чисто от мързел или нещо второ и трето не съм направил усилие да се отърся от това. Винаги съм бил слаботелесен с всички произхождащи от това небивалици, които се изразяват в яденето на малко повече бой в пубертета и годините преди него. Не съм спортувал активно никога, което определя и горното. В средното училище пушехме много трева, което ни отся от масовките и в общи линии минавахме за някакъв елит, а когато си в елита нещата относно тялото не те интересуват. Тогава ставаш част от някаква псевдо глутница и се движите заедно. Поединично сте гола вода, но заедно – няма кой да ви се изпречи. Били са ме естествено, заради келешлък и перчене. Но в общи линии винаги съм бил тих. После нещата се промениха. Пораснах ли, що ли, не зная. Наедрях, ходех на фитнес, за малко обаче, защото е скучно. И така. После си наложих да сваля 20 килограма, след което ме питаха дали не съм болен. Сега спортувам редовно, не си харесвам тялото, но се чувствам добре, защото пия и ям всичко, а за мен да си угаждам е важно.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Страховете ми се изчерпват основно около един – смъртта и момента на нейното настъпване. Едва ли има човек, който да няма проблем с това. Ако не, не е искрен. Страх ме беше от тъмно, но го преодолях с възрастта някак.  Тревожността може да вземе връх над рациото само в моменти, които не зависят пряко от мен и разбирам, че си вкарвам автогол с отговора, но реално е така. Имам предвид летенето със самолет. От това много ме е страх и няма преодоляване. Защото към цялата параноя, че всеки момент ще паднем, се прибавя и фактът, че нямам нормално работещ вестибуларен апарат и за мен е един непрекъснат световъртеж при най-малкото поклащане. И мисля, че е това. Страхове други май, не се сещам.

Какво е отношението ти към бащинството? Имаше ли за теб часовник? Какво се промени, след като стана баща?
Радвам се, че ми се случи. В общи линии след година и половина някъде се усетих, като баща. Преди това девет месеца нагаждаш някакви неща и бит за нещо, което предстои. После ставаш логистика и транспорт за дълъг период от време и променяш отново бит и ежедневие. И някак в един момент се пренагласяш и свикваш. Така мога да резюмирам. Прекрасно дете, което промени света ми. За добро, предполагам. Промениха ми се приоритетите от воле. Аз никога не съм търпял нещо да ми е дискомфортно, но това лято примерно, отрязах страшно много проекти за работа, които щяха да ми донесат лесни пари, но емоционално щях да се натоваря много. и започнах да не се навивам на такива неща. Преди около две години щях да ги взема, за да изхарча после парите някъде извън България. Сега не. Странно е. Не правя вече компромиси. Много е странно, но стана от раз някак. И аз нямам все още обяснение.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Защото искаш или не, сте заедно докато те има теб. И него.