Дискриминационни закони лишават хиляди с психосоциални увреждания от право на глас

Автор: Ирина Атанасова

Остарели и дискриминационни закони лишават много европейци от основни човешки права, включително участие в ежедневието на едно демократично общество. На предстоящите европейски избори 2019г. около 500 000 души с увреждания, в това число и тези с психосоциални разстройства, ще бъдат лишени от правото да гласуват по същите тези закони или дори, в някои държави, както е у нас – по конституция. Някои законодателни текстове стигат дотам, че използват дерогативни и обидни термини, за да опишат хората с увреждания като „идиоти“ или „лунатици“.

Член 42, параграф 1 от Българската конституция гласи: “Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. С други думи, политически права се отказват на всички хора при частично и пълно запрещение, независимо от тяхното действително индивидуално ниво на функционални способности. В допълнение, Законът за политическите партии предвижда, че политическите партии могат да бъдат учредявани само от български граждани, които имат право на глас. Следователно изключването на правото на гласуване на хора под запрещение също води до забрана за други политически дейности и ги оставя встрани от демократичния живот .

В противовес на този конституционен текст обаче е Член 29 (Участие в политическия и обществения живот) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България, като страна членка на ЕС, е ратифицирала. Въпросният 29ти член гласи: “Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване равноправно с всички останали. “

Подобни морално остарели закони не съществуват само у нас, разбира се. Навсякъде обаче те поддържат в своето основание загрижеността, че хората с ограничени способности не са достойни за участие в изборите, могат да станат жертва на измама или да се злоупотреби с гласовете им. Действителният резултат от тези остарели правила обаче е, че за да се предотвратят хипотетични престъпления, извършени от едни, властите отнемат правата на други, като по този начин им се отказва правото да участват в гражданския живот, да се овластят и с това да се възстановяват и да заемат своето място в демократичното общество.

Психично Здраве Европа (Mental health Europe – MHE) призовава всички държави-членки да преразгледат законите, които лишават гражданите им от техните права. За да гарантираме функционирането на демократичните общества, трябва да подобрим достъпа до демокрация за всички през следващия парламентарен мандат. Страни като Германия и Франция доказаха, че е възможно да се промени статуквото. Всички държави-членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Време е да я приложим.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.

2. Безработицата и психичното здраве: стресът от загубата на работа – невидимият враг

Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.