Д-р Владимир Наков и втората Източноевропейска конференция за психично здраве

Д-р Наков, взехте участие във втората Източноевропейска конференция за психично здраве, която се състоя в Сибиу, Румъния, между 27 и 30 септември тази година. Бихте ли ни запознали с темата, върху която говорихте?

Основните теми, които представих, бяха две – едната, свързана с проучване по темата за професионалното прегаряне /бърнаут/ с колеги от ВМА, която беше представена пред млади колеги под формата на уъркшоп, а втората – по отношение на сегашното състояние на системите за психиатрична помощ в три държави от Югоизточна Европа – България, Румъния и Албания. Въпреки някои различия ние сме доста близки като история и развитие на тези системи. Както знаете, България е на последно място в ЕС по отношение на брой психиатри на 100 000 души. Това предстои да се промени и ние да се придвижим напред, ако Албания влезе в ЕС.

Какви заключения могат да се изведат за тенденциите в Източна Европа, що се касае до психично здраве?

Психичното здраве в нашия регион продължава да няма приоритет, да не се инвестират средства в качествени услуги, да не се търсят нови модели на обслужване. Както в България, и в другите страни парите за психично здраве са малко. Не бива да се забравя, че предстоят и нови проблеми, за които ние дори не се готвим. Демографски се очаква популацията на „възрастните възрастни” – хората над 80 г, да се удвои през 2030 г. Това е специфична група с множество нужди от услуги и от повишено внимание.

Къде се намира България спрямо останалите страни от Източна Европа?

Спокойно може да се каже, че сме на последно място. На един форум в Брюксел представител на Португалия се оплакваше, че парите за превенция там са само 3% от бюджета за здравеопазване. Както и при нас, в другите страни също има натиск от болничната система за повече средства. В България тези 3% дори не се отделят за цялата система за психиатрични грижи. Изводите оставям на вас.

Каква е актуалната информация за тенденциите в суицидността в България?

През последните години отчитаме устойчиво намаляване на броя на опитите и на самоубийствата на 100 000 души население. В момента влизаме в групата страни със суицидност под 10/100 000. Очакваме скоро да публикуваме резултатите от приключилия проект по Норвежкия финансов механизъм, който допълнително ще даде нови насоки в превенцията на самоубийствата в България.

СЗО предвиждаше до 2030 г. депресията да стане заболяване номер едно по инвалидизация след сърдечносъдовите заболявания в световен мащаб. Това обаче се случи още през април на миналата 2017 г. Какъв е ефектът на тази „пандемия“ в България?

Ефектът е пряко свързан със загубени години трудоспособност, нарушение на качеството на живот, увеличение на коморбидностите – алкохол, тютюнопушене, хазарт, наркотици. В същото време не само няма превантивна политика, но и нито един антидепресант, дори и най-евтиният, не се покрива от НЗОК на 100%. Не говорим за психотерапия или психосоциални интервенции, служби в общността и т.н.

В какво се изразяват в момента държавните политики в борбата срещу психичните разстройства у нас?

В опит за изготвяне на документи, които да посочат посоката за промяна. За съжаление, има голяма съпротива сред психиатричната гилдия да не се променя нищо. Включително Българската психиатрична асоциация излъга МЗ, че ще направи собствен анализ на системата за психиатрични грижи. Това така и не се случи, което прекрасно обслужва интересите на психиатричната гилдия.

Ще Ви бъда благодарна за всяка актуална информация, с която разполагате, относно най-разпространените разстройства у нас.

Очакваме до края на 2018 г. да обработим получените резултати от проведеното епидемиологично проучване в България.

 

В следващия материал ще ви представим някои част от данните, представени от д-р Наков по време на конференцията в Сибиу. 

 

И тази година имаме привилегията да подкрепим организацията на годишната конференция за Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това издание на събитието ще Ви предложи богата и разнообразна програма, разпределена в два дни: 16 и 17 ноември.
Петя Кокудева (1982) е детска писателка и пътешественичка. Автор е на осем книги за деца и на две с документални истории от света. Често се среща с хлапета, за да ги сприятелява с литературата.
Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.