Този материал ще ви представим разговора с психолога д-р Пламен Димитров.
Д-р Димитров е един от най-известните консултанти по организационно развитие и практически психолози в България, с 36-годишен професионален опит в областта на подбора, обучението и развитието на мениджъри и екип. От 2001 до 2019 г. е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Дружеството на психолозите в България; от 2009 г. пожизнен член и регионален представител на международния консорциум от организационни консултанти ORGDYNE Training & Consulting, LLC, САЩ.
Колко важна е работата и финансовата стабилност за психичното ни здраве?
Заетостта, сигурността на работното място и финансовата стабилност са фактори от съществено значение за субективното благополучие, психичното здраве и развитие на съвременния човек. За повечето българи са от първостепенно значение както установи едно сравнително представително изследване на EuroFound през април и май 2020 година (Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот към Европейската комисия). България, за съжаление, се оказва на незавидното 1-во място по финансова несигурност и тревоги свързани с нея в периода преди и по време на COVID-19 пандемията.
Какво представлява тревогата от финансовата нестабилност и страхът от загуба на работното място? Какъв е техният ефект върху качеството на живот и психиката?
Да се тревожиш за здравето, сигурността и бъдещето си – в това число, за доходите, за работното си място, за трудово-професионалната си перспектива и потребителските си възможности, - винаги е психична болка с богат спектър на прояви. Дори когато благодарение на действието на човешките психични механизми тя се отрича, прикрива и изопачава. Множество изследвания, а и опита на консултиращите психолози, психотерапевти и психиатри показват, че когато тази тревожност е хронична и затяжна във времето - както е при голяма част от българите не само в текущата ситуация с коронавируса - последствията са неблагоприятни както за самоуважението, самочувствието и психичното здраве, така и за физическото здраве и психосоциалната адаптация на трудещите се хора. Тя е сред основните рискови фактори за прегаряне и промени в начина на мислене и поведение, които стават по-неефективни и непродуктивни и често прерастват в агресивно- или пасивно-защитни практики. Това се наблюдава не само на нивото на емоционалните и психосоматичните реакции, но и в цялостния начин на живот на тревожещите се хора, техните семейства, работни и социални общности.
Как се отрази промяната на работната среда и динамика (от офис към хоум офис) на продуктивността?
Тук през последните няколко месеца наблюдавахме богат спектър от реакции и ефекти. За мнозина ефективността и производителността на труда им рязко спадна и работата от вкъщи бе източник на сериозни трудности и конфликти. За други, обаче, това се оказа удобна и желана за тях и полезна за работата и автономността им в труда промяна. В действие са множество опосредстващи фактори (модератори). Някои от тях са индивидуални, други са контекстуално детерминирани, трети – ситуативно флуктуиращи, четвърти – зависими от политиките и организационно-управленските практики и култура на екипите, фирмите и организациите, в които се трудят хората. Представете си, например, какво предизвикателство е доброволното преминаване към работа от вкъщи за работещите родители с две малки деца и нуждаещи се от грижи болнави и неработещи родители. Особено когато от тях мениджърите им безапелационно очакват в условията на здравен риск и нова, усложнена семейно-родителска динамика, да са напълно отдадени на работните си задачи и задължения в неблагоприятни за бизнеса им условия. Голяма част от хората и организациите, които търсят професионалната ми консултативна помощ през последните три месеца имат подобен профил.
Колко ефективна е комуникацията онлайн в сравнение с живия контакт? Какви са разликите и могат ли да се компенсират?
Трудно е да се даде един еднозначен отговор. Зависи от множество фактори. Например, професионалната подготовка в областта на онлайн-комуникацията и спецификата на комуникативното взаимодействие, което трудовата дейност и професията ни изискват от нас. Но ако трябва да отговоря честно от гледната точка на своята работа като психолог, психотерапевт и организационен консултант, онлайн комуникацията е за мен само едно допълнително и временно помощно средство, което не може да замести задълго и пълноценно многопластовата човешка и професионална комуникация лице в лице. Мисля, че хората с опит в помагащите и консултативни професии, а и мениджърите на екипи и организации ще се съгласят с мен.
Наблюдаваме реакции в двата полюса относно връщането към познатата работна среда - някои нямат търпение да се завърнат на работното си място, докато други като че ли свикнаха с работата от дома и с нежелание се връщат към ритъма на работа от офис. Има ли подход, които би улеснил този преходен период?
Това е реален проблем за множество мениджъри, екипи и организации, с които в момента осъществяваме програми за организационно възстановяване, укрепване и развитие в условията на продължаваща извънредна епидемиологична обстановка. Нужно е да се проведе внимателен анализ на всяко работно място и на работните процеси във всяка една работна група, а и на организацията като една човешка общност. И на тази основа да се променят политиките и практиките с внимателно отчитане на индивидуалните и екипните специфики. Няма един правилен начин за осъществяването на този преход към „новата нормалност” на работата. Тук са нужни внимателни, отговорни и грижовни към ситуацията на служителите и работниците управленски решения. Нашата роля като бизнес психолози и организационни консултанти е сега да подпомогнем както работодателите и мениджърите, така и служителите и работниците. Но едно е напълно сигурно – всичко следва да се прави по един нов начин, за който е характерно съчетаването на грижите за здравето на хората и за възстановяването на бизнеса.
Професионалните психологични общности по света бяха много активни в изследване на случващото се. Разбраха ли нещо психолозите за културата и навиците ни на работа от тази кризисна ситуация, което би ни помогнало за подобряване на работната динамика и справяне с евентуална повторна вълна?
О, да! Винаги съм го казвал през вече 36-те си години професионална практика – и като психолог, и като консултант по организационно развитие - че работещите човеци не са човешки ресурси! Напоследък дори някакъв микроскопичен, но коронован гад (Ковид-19) ни демонстрира ясно, че е крайно време трудовата и организационна дейност на хората да се демократизира и хуманизира. Какво научаваме сега покрай битката с него по болезнен начин? Научаваме, че нито здравето, нито животът ни не бива да се управляват единствено и само от пазарните сили и процеси. И ето - днес хиляди изследователи и практици в сферата на труда и организациите се обединяваме под този девиз: “Трудещите се човешки същества са много повече от човешки ресурси"! Това е един от основните уроци от текущата глобална екзистенциална криза. Огледайте се! Кой, как и защо се грижи за болните, доставя храна и лекарства по домовете ни, осигурява най-нужните ни стоки и услуги, зарежда магазините, чисти боклука ни, вози ни в обществения транспорт и т.н.? Хората, които поддържат и продължават да поддържат живота на обществото по време на пандемията са живото доказателство, че:
Трудовата дейност – човешкият труд - никога не бива да се разглежда и разбира – както все още правим - с унизителни политико-икономически редукционистични термини като „работна сила”, „стока на пазара на труда” или „човешки ресурси”.
Този опит направи ли по-осезаема нуждата оп психично-здравни политики на работното място и какво биха могли да направят работодателите, които искат да се погрижат за психичното добруване на своите подчинени?
Здравето, по дефиницията на СЗО: "пълното био-психо-социално благополучие - на отделния човек и на обществото като цяло, а и грижите за най-застрашените и уязвимите хора у нас и по цялата планета", не могат да се управляват само и единствено от пазарни и икономически сили и интереси. Ако ги оставим само на пазара, финансистите и на корпоративните капиталови акционери и инвеститори, поемаме огромен риск да усилим и сега немислимите социални, човешки неравенства до точка, от която нататък самия живот на човека и на човешките общности ще бъде сринат.
Какво е необходимо да мислим и правим, за да не се стигне до подобна неприемлива ситуация?
Нужно е неотложно да се ангажират трудещите се хора в процеса на приемане, развитие и реализация на управленските решения и обществените политики, които засягат живота им и бъдещето им. И това следва да се случва и на работното им място и в социално-политическия им живот на граждани.
Нужно е неотложно да се демократизират и хуманизират организациите и социалните институции. Трудът на хората не може повече да се третира като стока на трудовия пазар. Хората се нуждаят от смислена заетост за всеки и всички.
Нужно е на национално и корпоративно ниво да се осигурят интегрирани и достъпни за всички психологически и психосоциални грижи и то не само в модалности като кризисната интервенция и психиатричните грижи, но и в решаващите за ефективността на подобна система програми за превенция, психологично консултиране, психотерапия и психосоциална рехабилитация.
В последните месеци се изправихме лице в лице с чудовищния риск на пандемията и последствията й във всички сфери на живота си, в частност върху психично-здравния статус на хората. Сега е време – вече и с този болезнено-травматичен споделен опит, а за да предотвратим тежестта на една евентуална втора вълна - да осъществим нови стратегически промени, които да ни гарантират достоен живот за всички граждани. Нужни ни са ни неотложно колективна психосоциална смелост, политическа отговорност, екзистенциална зрялост и много съвместни усилия не просто, за да оцелеем, но и да направим труда и живота си по човешки смислени и пълноценни. Нужна ни е неотложно нова жизнена философия и нови политики и практики за организационно и социално развитие на човешката трудова и социално-политическа активност. Нужно е в грижите за психичното здраве, богатство и развитие на човека да се инвестират нужните ресурси, защото именно те са гаранция за социална сигурност и реални измерители на европейското ни или не развитие.
