Познавате Емо като басиста на П.И.Ф., момчето с дългата коса, цветни дрехи и меланхолия. Свирил e и с групите Jeremy? и AMORIC. Емилиян е завършил Бас китара в Национална музикална академия.

Емилиян Бонев

Защо се съгласи да участваш?
Всички се тревожат за подобни неща по различно време. Човек обсъжда тези теми и в крайна сметка разбира, че не е уникален с проблемите си.

Кога за пръв път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?
Kато бях малък, не знаех, че имам мъжко тяло. Имах просто тяло. Предполагам, че съм разбрал, че тялото ми е мъжко, когато съм разбрал, че има и женско тяло. Далеч преди да го пожелая.

Какво означава за теб да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тази географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Когато можеш да правиш нещо добре, когато се почувстваш майстор в нещо, когато разбереш или си мислиш, че имаш достатъчно опит и не се интересуваш от критици, а вярваш в собствената си логика. Когато си оценен от авторитетите си.
Не го свързвам с имане или нещо, което съм по рождение, а с лични победи. В другото няма особен смисъл.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя по който е минало самочувстеието ти до момента?
Отношението ми се променя непрекъснато. Ту е безотговорно и немарливо, ту с оценяване, моделиране и грижа. Разбира се, непрекъснато ми се случва да съм недоволен или притеснен заради тялото си. Не знам дали съм се срамувал точно. Вероятно да. Пътят, по който е минало съмочувствието ми, е вълнообразен, криволичещ и неравен.
Предполагам, с колкото повече хора общуваш, толкова повече виждаш, че не сме сами. Тогава нормалните неща стават такива, каквито трябва да са – нормални. Виждаш, че не си сам на тоя свят с шкембе.

Каква връзка имаш с емоциите си?
Старая се да не ми влияят прекалено. Ако са негативни, се опитвам да ги изтрия, да не им обръщам внимание или поне да не ги показвам. Често не се получава, затова се извинявам на себе си и хората, които ме познават. Вярвам, че с времето ще надделявам по-умело над емоциите си и по-рядко ще ме контролират. Вярвам в концепцията, че щастието е липса на нещастие.

Разкажи ми за страховете си, какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях и си имал нужда от помощ? Моменти в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Страхувам се от неща, над които нямам контрол. Страхувам се от болка, болести, смърт, от собствената ми слабост. Страхувам се от всичко, което може да ме нарани, мен и моите близки, и хората изобщо. Страхувам се от лошите хора, от хора със съмнителен морал, от хора, на които не им пука за това дали са добри или лоши и какво е добро и лошо. И от тъмното се страхувам, защото там някъде може да се крие лош човек.
Страхувам се от това да не блокирам при представяне на това, върху което съм положил труд, време и лишения. Да покажа прекалено малък процент от това или още повече – да се изложа.
При последното ми е много важно окуражаването отвън. От близък, от чужд, от прочетена или чута фраза. Понякога просто имаш нужда нещо да те вдигне на крака. След това можеш и сам, до следващото падане.
Разбира се, че съм имал моменти, когато тревогата надделява. Често се случва. Имал съм такива периоди за по месеци, да не кажа година. Вечер в леглото не съм можел да спя, мислейки как от месеци в главата ми се въртят само негативни мисли и емоции. Опитваш се да се измъкнеш, но не се получава. Странно е, че когато хората забележат, че си слаб, губят елементарно уважение към личността ти и те натискат още повече в калта, сякаш това ги издига. Доста е унизително. В такива моменти ме е спасявала работата и търпението този период да премине. Винаги минава. Не винаги това да избягаш от хората, които те карат да се чувстваш зле, е най-доброто решение. Въпреки това върши работа.

Какво е за теб интимно партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
Интимното партньорство са двама, които се обичат, уважават и имат сексуално привличане един към друг. Които имат нужда от присъствието на другия без значение дали си говорят или не. Без значение дали правят нещо интересно или правят нищо.Предполагам, че може да съществуваме и по единично, но би било много жалко съществуване. Когато и докато го имаш, всичко ти е достатъчно. Вероятно малко се страхуваш да не го загубиш. Разбираемо е и неизбежно.

Кажи ми три ( пет, десет – избери си) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света.
Помага ми добрата дума. Помагат ми хората, които ми помагат. Помага ми силното желание да се научвам да правя конкретни неща. Това да нямам търпение да го умея и работата по пътя до задоволителното ниво. Винаги се оказва, че работата е десеторно повече от колкото съм предвидил. Просто гледам да не си оставам много време за скучаене. Това втурване да работиш и нетърпението вече да умееш, ме спасява от самота, липсата или присъствието на хора.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото нямаш друго. Другите са чужди. У дома е най-хубаво 🙂

Петя Кокудева (1982) е детска писателка и пътешественичка. Автор е на осем книги за деца и на две с документални истории от света. Често се среща с хлапета, за да ги сприятелява с литературата.
PXL_20240521_055025923~2
Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Мария Ганева - АЯ
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2