Познавате Емо като басиста на П.И.Ф., момчето с дългата коса, цветни дрехи и меланхолия. Свирил e и с групите Jeremy? и AMORIC. Емилиян е завършил Бас китара в Национална музикална академия.

Емилиян Бонев

Защо се съгласи да участваш?
Всички се тревожат за подобни неща по различно време. Човек обсъжда тези теми и в крайна сметка разбира, че не е уникален с проблемите си.

Кога за пръв път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?
Kато бях малък, не знаех, че имам мъжко тяло. Имах просто тяло. Предполагам, че съм разбрал, че тялото ми е мъжко, когато съм разбрал, че има и женско тяло. Далеч преди да го пожелая.

Какво означава за теб да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тази географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Когато можеш да правиш нещо добре, когато се почувстваш майстор в нещо, когато разбереш или си мислиш, че имаш достатъчно опит и не се интересуваш от критици, а вярваш в собствената си логика. Когато си оценен от авторитетите си.
Не го свързвам с имане или нещо, което съм по рождение, а с лични победи. В другото няма особен смисъл.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя по който е минало самочувстеието ти до момента?
Отношението ми се променя непрекъснато. Ту е безотговорно и немарливо, ту с оценяване, моделиране и грижа. Разбира се, непрекъснато ми се случва да съм недоволен или притеснен заради тялото си. Не знам дали съм се срамувал точно. Вероятно да. Пътят, по който е минало съмочувствието ми, е вълнообразен, криволичещ и неравен.
Предполагам, с колкото повече хора общуваш, толкова повече виждаш, че не сме сами. Тогава нормалните неща стават такива, каквито трябва да са – нормални. Виждаш, че не си сам на тоя свят с шкембе.

Каква връзка имаш с емоциите си?
Старая се да не ми влияят прекалено. Ако са негативни, се опитвам да ги изтрия, да не им обръщам внимание или поне да не ги показвам. Често не се получава, затова се извинявам на себе си и хората, които ме познават. Вярвам, че с времето ще надделявам по-умело над емоциите си и по-рядко ще ме контролират. Вярвам в концепцията, че щастието е липса на нещастие.

Разкажи ми за страховете си, какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях и си имал нужда от помощ? Моменти в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Страхувам се от неща, над които нямам контрол. Страхувам се от болка, болести, смърт, от собствената ми слабост. Страхувам се от всичко, което може да ме нарани, мен и моите близки, и хората изобщо. Страхувам се от лошите хора, от хора със съмнителен морал, от хора, на които не им пука за това дали са добри или лоши и какво е добро и лошо. И от тъмното се страхувам, защото там някъде може да се крие лош човек.
Страхувам се от това да не блокирам при представяне на това, върху което съм положил труд, време и лишения. Да покажа прекалено малък процент от това или още повече – да се изложа.
При последното ми е много важно окуражаването отвън. От близък, от чужд, от прочетена или чута фраза. Понякога просто имаш нужда нещо да те вдигне на крака. След това можеш и сам, до следващото падане.
Разбира се, че съм имал моменти, когато тревогата надделява. Често се случва. Имал съм такива периоди за по месеци, да не кажа година. Вечер в леглото не съм можел да спя, мислейки как от месеци в главата ми се въртят само негативни мисли и емоции. Опитваш се да се измъкнеш, но не се получава. Странно е, че когато хората забележат, че си слаб, губят елементарно уважение към личността ти и те натискат още повече в калта, сякаш това ги издига. Доста е унизително. В такива моменти ме е спасявала работата и търпението този период да премине. Винаги минава. Не винаги това да избягаш от хората, които те карат да се чувстваш зле, е най-доброто решение. Въпреки това върши работа.

Какво е за теб интимно партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
Интимното партньорство са двама, които се обичат, уважават и имат сексуално привличане един към друг. Които имат нужда от присъствието на другия без значение дали си говорят или не. Без значение дали правят нещо интересно или правят нищо.Предполагам, че може да съществуваме и по единично, но би било много жалко съществуване. Когато и докато го имаш, всичко ти е достатъчно. Вероятно малко се страхуваш да не го загубиш. Разбираемо е и неизбежно.

Кажи ми три ( пет, десет – избери си) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света.
Помага ми добрата дума. Помагат ми хората, които ми помагат. Помага ми силното желание да се научвам да правя конкретни неща. Това да нямам търпение да го умея и работата по пътя до задоволителното ниво. Винаги се оказва, че работата е десеторно повече от колкото съм предвидил. Просто гледам да не си оставам много време за скучаене. Това втурване да работиш и нетърпението вече да умееш, ме спасява от самота, липсата или присъствието на хора.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото нямаш друго. Другите са чужди. У дома е най-хубаво 🙂

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.

2. Безработицата и психичното здраве: стресът от загубата на работа – невидимият враг

Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.