Защо се съгласи да участваш?   
Защото 20 години и аз задавам въпроси, които помагат за разкриване на личността и знам, че това помага за развитие на способността за изразяване. Мисля, че целия живот е едно интервю.

Върху какви концепции си изграждал и изграждаш идентичността си – пол, възраст, националност, спортни пристрастия, ценности….? Какво откриваш за себе си през и за тези концепции през годините?  

Пол? Чувствам се мъж. Имам тези атрибути. В театъра съм играл и женски роли, за които съм получил най-големите български и международни награди. Леля Пъструшка – майката на седемте козлета, мащехата на Снежанка, 13-годишната Емочка и Марфинка – жената на Цинцинат от „Покана за Екзекуция” на Набоков. „Покана за Екзекуция” беше моноспектакъл. Изиграх всички роли.
Възраст? Няма такова понятие за мен. В театъра съм играл и току-що родено светлосиньо куче… Няма възраст! Има години, векове, дни, часове, броени минути, МИГОВЕ!
Националност? Роден съм в България. Израстнах в квартал, където живееха арменци, евреи, турци и цигани…. Като във филма „След края на света” на Иван Ничев. Там играх ролята на грък – Костас. Бях арменеца Ончо и още Левон. Всички мислят, че съм арменец. В Япония ме мислят за японец от Хокайдо. В Германия…мислят, че съм добър кукловод! С моето изкуство съм землянин. Е, някои си мислят, че съм извънземно ☺
Спорт. Тренирал съм академично гребане. Имам два бронзови медала на национален шампионат по сумо. Практикувам езотерични изкуства в момента. Тайна е какви.
Ценности? Едно малко златно пръстенче и едно малко златно кръстче. Най-голямата ценност са моите дъщери, съседите ми,  моите приятели и приятелки!
Нищо още не съм открил, но сега се замислям, че трябва да открия нещо.

Какво е отношението ти към бащинството? Какво се промени, след като стана баща – в отношението ти към себе си, към родителството, към другите?
Бащинството, както и майчинството, не е точно определение и не може да се даде точен отговор.

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38 Човек от мъжки пол, чийто генетичен материал е използван при зачатието на индивида – биологичен баща.

Човек от мъжки пол, отгледал и възпитал индивида. Той може да е както биологичен баща, така и осиновител.
Обръщение към свекър, тъст

Етимология

старобълг. бащинъ (Ман. хр.) ~*batja. Сравнително късно засвидетелствана в старобългарски, но успяла да измести   отьць. Свързана с  бате.

А как съм известен? Всички ме наричат БАТЕ ЕНЧО!!! Значи съм Баща на всички.

Kаква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Това се учи четири години в НАТФИЗ.  Десет години преподавах там. 40 години го практикувам на сцената. Представете си актьор, който няма връзка с емоциите, не ги разпознава, не може да ги назове, не може да ги анализира и не може да ги използва?  Това е професията ни.

Разкажи ми за моментите, в които си усещал най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имал вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятал, че не си достатъчeн? Какво беше преживяването за теб? 
Никога не ми е било трудно. Винаги съм продължавал. Не ме е било страх. Винаги съм вярвал на себе си. Вярвам в по-доброто, което винаги предстои. Никога не съм достатъчен и постоянно се уча. Мога  да обясня защо, но това е вече цял трактат.

За страха: Колегата ми,  Ортака Димитър Петканин от Велинград, ме научи на поговорката „Няма да се плашиш! И да те е страх – няма да се плашиш!”.

Когато ме попитат „Как си?” отговарям „ Все по-добре!”

Надявам се да сте ме разбрали правилно.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?   
Работих върху един проект за куклен театър с психолога Иван Димитров от Софийския университет. Тогава той преподаваше и в НАТФИЗ.  При дълбокия и подробен анализ на образите достигнахме до психичните отклонения на всеки един. Получиха се перфектни кукли! Лудост има във всеки един от нас. „Всеки си е башка луд.” – народна поговорка. Професор Атанас Илков, моя учител, имаше определение за актьора: „Актьор – това е човек, който играе друг човек.” А? Ами ние от кукления театър изиграваме животни, храсти, цветя, предмети, природни явления. А? Луди ли сме? Сигурно така изглеждаме.  На мен най-странни са ми диригентите. Хахаха….

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Когато кажа „Добър ден!” и ме погледнат странно. Когато колата пред мен промени посоката без мигач.

Може да се промени. Просто е. Когато те поздравят – да отвърнеш. Когато караш, да използваш и мигача. Когато си с велосипед – дава се знак с ръка.

Какво те връща обратно в кожата ти и те кара да се чувстваш добре там (три-пет-десет неща, които правиш, за да се почувстваш добре)?
Чета книга. Правя упражнения. Разхождам се. Съзерцавам красива гледка. Наблюдавам деца. Наблюдавам животни. Свиря си и си пея. Уча стихотворение. Чета вицове. Уча език. Хаере май. Танцувам. Просто слушам музика или гледам клипове.  Пийвам една малка мастика. Обичам морето, планината, Русе и река Дунав, Пловдив. Обичам България…..

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Това никой не знае с точност. Да не захващаме темата за хора, които са излизали от тялото си и пак са се връщали. Ще напишем книга! Стига!