Дарина Такова: Харесах проекта.

Смятам, че хората с ясно изявена гражданска позиция и авторитет трябва да бъдат обществено ангажирани с грижата за психичното здраве, което ако престане да бъде третирано като прблем и започнем да говорим за него като кауза, би подобрило качествено колективния начин на живот.

Венци Мицов: Съвсем простичък отговор имам – аз съм музикант. Човек на изкуството. А в изкуството гениалността и лудостта вървят ръка за ръка. Казват, че когато пишел музика, Бетовен вдигал телесната си температура до 40 градуса, а после, за да се охлади, се поливал с ледена вода. И че това всъщност била причината той да оглушее. Дали това е истина или градска легенда – никой не може да каже. Но знаем, че със сигурност много от гелиалните творци в историята на изкуството са били приемани като напълно луди хора – от ван Гог та до Владимир Димитров – Майстора. Или хайде, ако не луди, то поне – странници, което в народопсихологията ни си е синоним на лудост.

Богдана Трифонова: Защото става дума за Кожа! Точка Орг!
Защото кожата е най-големия орган в човешкото тяло. Защото кожата ни пази, държи ни цели…
Защото искам да се опитам да се видя извън собствената си кожа.
Защото искам да се усетя по-дълбоко в кожата си.

Свилен Ноев: Интересно ми беше.

Маргарита Тодоринска: Още от първия момент, в който се запознах с проекта “КОЖА”, нещо в стомаха ми потрепна. Това усещане никога не ме е подвеждало. Съгласих се да участвам, защото смятам, че един от методите, чрез който ние хората можем да си взаимодействаме в положителна насока, това е споделянето. И най-вече споделянето на тези неща, от които най-много ни е боляло, изпитвали сме чувство на страх или срам. Неща, с които сме се справили или поне сме разгадали защо ни се случват. Много хора стоят свити в собствените си черупки и мълчание, мислейки, че това, което им се случва, сполетява единствено тях.

Близките, които ме познават по-добре, знаят, че животът ми винаги е бил свързан с кожата. С нея сме преминали през безброй етапи на общуване, болка, неразбиране, опознаване, неприемственост, усещане, трансформации, помиряване и любов. Тя е моето огледало.

Мария Касимова-Моасе: Защото ме интересува темата за осъзнаването на себе си, за преодоляването на личните комплекси и ограничените вярвания на другите. Защото не харесвам стереотипи.

Калин Даскалов-Стопан: Първоначално помислих, че ще е обикновено интервю. В последствие, като разгледах мисията на платформата, се изненадах, че всъщност съм поканен да разкажа за себе си, с идеята да бъда евентуално в помощ на някого. Почувствах се поласкан и се надявам наистина да има някакво значение какво съм споделил.

Мария Милкова: Рядко отговарям на въпроси. Обикновено аз ги задавам и се вра в нечии мисли, понякога доста надълбоко. От време на време е полезно да съм от другата страна.

Николай Василковски: По принцип обичам да говоря по тези теми, интересно ми е, пък ето сега възможност да си приказваме в детайли за това. Току виж моите думи помогнат на някого да намери себе си или пък просто да се усмихне.

Мария Пеева: Много харесвам сайта ви и мисля, че имаме нужда от такова местенце, където можем да бъдем каквито сме, без натиск да сме перфектни, без необходимост да следваме “успешните” модели на свръхкрасиви, свръхуспели жени. “Кожа” вдъхва увереност на жената просто да се чувства добре в кожата си и го прави по един много ненатрапчив и интересен начин. Това ми допада. Радвам се, че сте ме намерили за достатъчно интересна да ме поканите за интервю.

Николай Герев: Защото е важно да говорим и виждам смисъл в това, което екипът на „Кожа“ прави. Принципно не обичам да говоря за себе си, не заради срам или притеснение, а по-скоро, защото вярвам, че делата на хората трябва да говорят сами за тях.

Марина Стоименова: Толкова пъти започвахме това интервю и толкова се забавих с него, че сякаш то просто си изчакам времето. Сякаш знаеше, че нещо ще се случи. Нещо, което да вдъхне по-голям смисъл на това „разголване“. И се случи. За жалост.

Митко Павлов: Защото, много рядко отказвам на хора, които създават нещо ново и опитвам да ги подкрепям. Особено в неща, които са интересни и на самия мен. А и в случая за теб ходатайства твоя приятелка, така че отказът бе още по-сложен). Стана ми интересно, погледнах нещата, които си публикувала, къде си живяла, с какви хора си се срещала и така…

Мила Бобадова: Психичното здраве е много интересна тема за мен, а в същото време е силно подценявана у нас. Например един от ужасяващите ме факти е, че няма Спешна психична помощ. Т.е ако видите човек, който тича гол по улиците, няма как адекватно да му помогнете. Ако просто звъннете на 112, ще го приберат в полицията, където съгласете се, не е точно мястото, на което специалист ще работи с този човек, а често този акт просто ще влоши нещата за един човек, който просто има нужда от помощ.

Мино Караджов: Идеята зад “Кожа” наистина ми допадна, особено фактът, че главната цел на инициативата е, хората да вярват в себе си и да преборят най-големия си враг – самите те.

Миролюба Бенатова: Защото проектът е искрен и засяга нещата от живота ни по най-неподправения начин. Кои сме ние, когато свалим социално-приемливите маски, е въпрос, който ме вълнува отдавна. А и аз доста ровя в преживяванията на хората, които интервюирам. Честно е да мога и да отговарям, когато някой разрови в мен.

Краси Георгиев: Tука съм, защото аз се интересувам от това, какво е в мене и защо хората правят това, което правят и също ми стана интересен вашият проект.