Как се е развивало самочувствието ти през годините? Имал ли си периоди, в които не си се чувствал достатъчен или си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си - срам, притеснение?
Деян Славчев – Део
За срама - Май не е имало такъв момент.Тялото и килограмите ми не са варирали много през годините.Фалшивата ми руса коса е едното нещо,което поддържам постоянно и си мисля,че без нея няма да съм аз. Надявам се скоро съвсем да опада и притесненията ми да изчезнат.
Имам съмнения спрямо възможностите си постоянно, но вече гледам на тях по-спокойно. Преди ме изяждаха и са се опитвали да ме унищожат. Осъзнах, че те ще са с мен винаги. Някак си си станахме приятели и си пием крафт биричката заедно. Смеем си се един на друг и се подкрепяме. Не съм най-големия артист, който трогва хората и ги вдъхновява, че да страдам толкова и да се самобичувам в творческите си търсения на истината. Стана ми ясно,че съм занаятчия със своите възходи и падения. Благодарен съм на съдбата си. Абе, приех се ,общо взето, и ми олекна.
Емилиян Бонев
Отношението ми се променя непрекъснато. Ту е безотговорно и немарливо, ту с оценяване, моделиране и грижа. Разбира се, непрекъснато ми се случва да съм недоволен или притеснен заради тялото си. Не знам дали съм се срамувал точно. Вероятно да. Пътят, по който е минало съмочувствието ми, е вълнообразен, криволичещ и неравен.
Предполагам, с колкото повече хора общуваш, толкова повече виждаш, че не сме сами. Тогава нормалните неща стават такива, каквито трябва да са – нормални. Виждаш, че не си сам на тоя свят с шкембе.
Краси Георгиев
Аз си бях дебеличко дете и разбира се не сме говорили на един език със тялото си понякога и сме се карали и викали един на друг, но както казва Оскар Улайлд, когато се раждаме ние започваме едно съвместно съществуване със себе си и ако не се харесваме, ще имаме много тегаво съжителство заедно. Затова аз просто променх това, което не ми харесваше и в момента сме супер щастливи заедно.
Мино Караджов
Смея да твърдя, че самочувствието ми измина един наистина мноого дълъг път, поради цялостното ми израстване и добавянето на нови интереси, свързани с тренировки и хранене.
Тренировките определено ми помогнаха да бъда много по-уверен в себе си, а резултатите от тях ми показаха, че ако придобиеш знания в дадена област и правилно ги приложиш, винаги ще достигнеш един много добър резултат. Научих се на нещо наистина много важно - Да вярвам в себе си и никога да не се отказвам. Това нещо ме превърна в перфекционист, за когото 99% не са нещо удовлетворяващо.
Митко Павлов
Самочувствие по отношение на себе си, никога не съм имал. Винаги съм страдал от това, но чисто от мързел или нещо второ и трето не съм направил усилие да се отърся от това. Винаги съм бил слаботелесен с всички произхождащи от това небивалици, които се изразяват в яденето на малко повече бой в пубертета и годините преди него. Не съм спортувал активно никога, което определя и горното. В средното училище пушехме много треви, което ни отся от масовките и в общи линии минавахме за някакъв елит, а когато си в елита нещата относно тялото не те интересуват :) Тогава ставаш част от някаква псевдо глутница и се движите заедно. Поединично сте гола вода, но заедно – няма кой да ви се изпречи. Били са ме естествено, заради келешлък и перчене. Но в общи линии винаги съм бил тих. После нещата се промениха. Пораснах ли, що ли . не зная. Наедрях, ходех на фитнес, за малко обаче, защото е скучно. И така. после си наложих да сваля 20 килограма, след което ме питаха дали не съм болен. Сега спортувам редовно, не си харесвам тялото, но се чувствам добре, защото пия и ям всичко, а за мен да си угаждам е важно.
Веско Николов
Да, когато отида на плажа, все съм най-слабия, не трябва да имам косми, трябва да съм напомпан, мускулест всички са такива. Когато отидох на състезание по планинско бягане и се запалих по колоездене и видях, че ниските килограми са по-скоро в плюс, лека полека започнах да се отпускам. Все още обаче ми се натяква как трябва да ям повече, да се хвана със спорт и т.н. (аз ям по 4-5 пъти на ден огромни количества храна и спортувам по 10 часа седмично), но спортовете, с които се занимавам, изискват ефективна сила и лекота. Все още ме преследва комплекса за слабия косматко, ама к‘во да се прави. На моите години, много хора започнаха да пускат шкембенца, аз си останах жилка и надявам се така да бъде. Тялото, малко или много, е от нещата, които обществото изисква от нас, за да бъдем част от него. И все пак: по-добре слаб, отколкото дебел. Винаги съм си мислил какво ли ще стане, ако на всеки, който ми каже: „Абе много си слаб“ му отговоря с: „Ти пък си доста пълен, яж по-малко“ Кое е по-обидно? Да си пълен е ок, да си глист не е. Здравото тяло предполага по-здравословен живот и по-ефективен и лесен живот. Затова винаги трябва да се грижим за него, въпреки гена ни. Спортът и нормалното хранене са в основата на това да сме щастливи и здрави и не говоря за стереотип, а за нормален живот. Всеки е красив, дали е слаб или леко пълен, но има разлика между отпуснат шкембелия и здрав и набит човек, както и отпусната дебелана и приятно закръглена дама. Бъди себе си, но не забравяй, че тялото ти е една машина, която има нужда от поддръжка.
