За срама от тялото

 

Мино Караджов

Преди да започна да живея и да се храня по правилния начин, тялото ми далеч не беше нещо, с което се гордеех или исках да изпъквам. Често ставах обект на подигравки и смях, заради наднорменото си тегло, големите бузи и задъхването, когато ми се налагаше да тичам или да изкачвам стълби. Чувствах се наистина зле, дори когато ми се налагаше да пробвам дрехи в магазина или да се преобличам в училище заради физическо.

Всичко това се промени, след като започнах да водя здравословен начин на живот, когато открих, че тялото е моят храм и то е нещото, което визуално разказва на хората много за теб. Разказва за твоето постоянство, дали наистина си готов да “докараш нещата до края”, колко си отдаден и постоянен към това, което правиш.

Марина Стоименова

Преди Крона, бях в неспирна война с тялото си. То никога не беше достатъчно перфектно. Смятах, че към него има очаквания, които всъщност никога не е имало. Очаквания от хора, които са били или ще бъдат в моя живот. Очаквания от мен самата. Едно време се шегувах, че имам огромен късмет, че толкова обичам храната, защото това е единственото ми спасение от анорексията. Деля много неща в живота си на преди и след Крона. Отношението ми към тялото е едно от тях. Парадоксално е цял живот да искаш да си още по-слаб и още по-слаб и да го получиш само за няколко дни. Един ден се събудих с 10 килограма по-слаба, което за моето телосложение си е доста. Бях излязла от болницата и очаквах да се подобрявам, а се събудих скелет. Погледнах се в огледалото и видях скелет. Изпита, измъчена, кльощава и неузнаваема. Разплаках се от страх, от безсилие и отчаяние.  В болницата бях свалила 2-3 килограма, а у дома – само за 4 дни бях свалила още 6. […]Тогава се молех да напълнея. И бях сигурна, че никога повече няма да съм силна – нито физически, нито психически.

Деян Славчев – Део

Май не е имало такъв момент.Тялото и килограмите ми не са варирали много през годините.Фалшивата ми руса коса е едното нещо,което поддържам постоянно и си мисля,че без нея няма да съм аз.Надявам се скоро съвсем да опада и притесненията ми да изчезнат.

 

 

Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова

Боже, разбира се. Като тийнейджърка и в младите ми години толкова съм страдала, че не съм слаба! Имах приятелки, които ядяха денонощно и приличаха на щеки – какъв е тоя метаболизъм, аз не знам. Защо аз го нямам – също не знам и искам някъде да се оплача срещу тая несправедливост, защото, от друга страна, аз обожавам да ям. И не е честно – така да обичаш храната, и в същото време да не можеш да се удавиш в тенджера с препечени филии с кьопоолу и сирене. Адски съм се тормозила от тоя факт. Сега не ми пука – то няма и закъде вече, не може цял живот единствената ти мисъл да е дали задникът ти е голям или много голям. Аз цялата съм голяма – ето, нося 41 номер обувки. Не съм чувала някой да се срамува, защото носи 41 номер обувки. Мисля че същото е и с останалата част от тялото – има някакви дадености и характеристики, от които не можеш да избягаш, и е добре да ги приемеш и превърнеш в позитив. И за това отношение много помага спортът – аз открих спорта късно, чак на 30 години. Той дава едновременно една дисциплина, но и разбиране за лимита на възможностите на тялото. И всичко става много по-лесно и приемливо.

Десислава Петрова - СолджъраДесислава Петрова – Солджъра

Ако в детството ми обръщах повече внимание на факта, че съм „момиче“, то през тийнейджърските години осъзнах, че това е свързано и с тялото ми, и с начина по който то изглежда. Оказа се, че „яж, за да пораснеш“ има възрастово ограничение. После си пораснал и трябва да се „оформяш“. Още помня как учителката по народни танци ми направи забележка, че имам „коремче“ и е по-добре да си го „глътна“. Дори на плажа вече беше невъзможно да остана само по долнище. А няколкото пъти, в които сме засичали „разкрепостени“ жени по монокини, всички са се отвръщали от тях показно и с възмущение. Гърдите явно бяха нещо „срамно“, затова и временно възприех поза „примат“. Припознах рапърските, широки дрехи, за свое спасение. А бейзболната шапка ме отърва от тази досадна коса за годините напред, докато не я отрязах окончателно. (…)

Димана Йорданова

През целия ми живот имам чувството, че тялото ми пречи. Трудно е да го обясня. Не е от омраза към него, по-скоро е от някаква много силна обич към нещо по-голямо от физиката. Искала съм да променям някакви неща по тялото си, да. Но, първо, знам че не мога, второ, наясно съм, че това са пълни глупости. Рядко някой е обичан, защото е натикан в перфектно тяло. Или поне рядко е обичан само заради това. Всички сме различни, ъглите ни, ръбовете, едни са по-пригодни за обществото, други не толкова, но това е, което ни прави важни – че не сме еднакви. С времето единственото, което искам от моето тяло е, да бъде здраво. Да не спира да работи.

Емилиян Бонев

Отношението ми се променя непрекъснато. Ту е безотговорно и немарливо, ту с оценяване, моделиране и грижа. Разбира се, непрекъснато ми се случва да съм недоволен или притеснен заради тялото си. Не знам дали съм се срамувал точно. Вероятно да. Пътят, по който е минало съмочувствието ми, е вълнообразен, криволичещ и неравен.

Предполагам, с колкото повече хора общуваш, толкова повече виждаш, че не сме сами. Тогава нормалните неща стават такива, каквито трябва да са – нормални. Виждаш, че не си сам на тоя свят с шкембе.

Василена Гръбчева

Връзката ни е със статус „ит’с компликейтед“. Бях пълно детенце, може би, не само заради това, но бях и много срамежлива, притеснителна. Помня, че мразех ушите си, защото са щръкнали, после косата си, защото е тънка, после носа си, колената си. Всъщност не е имало част от тялото ми, която да не е била в графа „не харесвам“. Дълго време се борех с всички дяволи в главата. Докато бях в училище съвсем случайно ми откриха образование на щитовидната жлеза и се наложи операция. Това прибави още едно нещо , което да не харесвам – белег на врата, който дълго време криех с шал на +30 градуса. Години ми трябваха, за да стигна до „Аз обичам тялото си“. Спорта, диалога с вътрешното ми аз  и правилните хора ми помогнаха да заобичам тялото си. С днешна дата все още имам своите лудости, но вече съм ги приела и не им отделям прекалено голямо внимание.

Краси Георгиев

Аз си бях дебеличко дете и разбира се не сме говорили на един език със тялото си понякога и сме се карали и викали един на друг, но както казва Оскар Улайлд, когато се раждаме ние започваме едно съвместно съществуване със себе си и ако не се харесваме, ще имаме много тегаво съжителство заедно. Затова аз просто променх това, което не ми харесваше и в момента сме супер щастливи заедно.

 

 

Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Мария Ганева - АЯ
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran