Иво Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Автор е на над двайсет и пет публикувани книги и единайсет пиеси. Публикувал е авторски текстове в „Playboy“, „Hustler”, “MAXIM” и „МAX”. От 2000 г. е отговорен сценарист на „Шоуто на Слави“. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ и награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“. Женен е и има двама сина.

Иво Сиромахов

Защо се съгласи да участваш?
Защото ме поканихте възпитано и любезно.

Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Не знам какво е реализиран мъж. Предполагам, че това е някаква обективна оценка за приноса към обществото. Смятам, че най-важната мисия на съвременния човек е да се развива, да инвестира в себе си, да се самоусъвършенства във всяко отношение. Най-глупавият съвет, който можеш да чуеш, е „Бъди себе си“. Това е насърчаване на примитивизма и самодоволството, защото „бъди себе си“ всъщност означава „няма нужда да полагаш усилия“. Аз смятам, че цивилизованият човек трябва да живее с мисълта „бъди по-добър от себе си“. Иначе деградира.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?
Възпитан съм в критично мислене и рационализъм, така че нямам вярвания, убеждения и предразсъдъци. Смятам, че те са зло, родено от невежеството. Някои черти на характера са ми пречили в младежките ми години, но се оказа, че подлежат на промяна и самодисциплиниране. Говоря за черти като припряност, избухливост, прибързано вземане на решения. С годините успях да ги опитомя.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш със страховете си и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Чак толкова силни страхове не съм имал. Като повечето хора се страхувам от болести, страхувам се за хората, които обичам. Напоследък най-силните ми страхове са свързани с огромната вълна от невежество, която се надига със страшна сила. Мащабите й са зловещи и съвсем скоро ще бъдем пометени от тази вълна. Живеем във време, в което мненията надделяват над фактите и това е ужасяващо. Вижте вече колко много антиваксъри има. Колко много хора вярват, че земята е плоска. Колко много хора вярват във врачки, зодии, ретроградни меркурии и всякакви подобни дивотии. Това няма да свърши добре.

С какво асоциираш понятието лудост? Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?
Лудостта е литературно понятие. Ако говорим обаче за психически заболявания, това е много сериозна тема. Винаги съм си задавал въпроса коя е нормата. По какво определяме един човек като психически здрав? Разбира се, науката има стандарти, които дават отговор на този въпрос. Едно от тежките последствия от невежеството е самодиагностицирането, което все повече хора предприемат. Много често ще прочетете в социалните мрежи „имам депресия“. Ама чакай, как разбра, че имаш депресия? Може би просто си тъжен? Или неудовлетворен? Какво общо има това с депресията? Депресията е заболяване, което има конкретни параметри в психиатричната наука и не може да бъде подхвърляно така безотговорно, като „абе днеска нещо съм настинал“.

Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощтрeнието?
Повечето хора имат проблем със самооценката – или се подценяват, или се надценяват (много по-често). Тук основна роля играе възпитанието. Има родители, които изграждат в децата си краен солипсизъм – „мен другите деца не ме интересуват, само ти ме интересуваш“, „на вълка вратът му е дебел, защото върши работата си сам“ и т.н. Подобно възпитание създава социопати – хора, които смятат, че личната им самооценка е по-важна от обществената оценка. И тук вече се появява сериозен проблем, формулиран точно от Ицо Хазарта в оная прочута фраза „България не ме обича, а аз съм ебати пича“.

Какво те изкарва извън кожата ти?
Простотията и арогантността.

Кажи ми 3 (5,10…) неща, които правиш, за да те накарат да влезеш обратно в кожата си и да се почувстваш добре там.
Нямам някаква универсална рецепта за постигане на душевна хармония. Общувам само с хора, с които ми е приятно и имам какво да си кажа с тях. Те са все по-малко, но са ми достатъчни. Чета много. Гледам хубави филми. Играя си с кучето.

Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Нямам представа дали е най-хубавото място, защото досега не съм бил другаде. Нямам база за сравнение. Може да е най-хубавото, а може да се окаже най-лошото. Няма как да знаем.

Снимка: Иво Сиромахов/ Архив

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.