На 24 октомври Съветът по заетостта, социалната политика, здравеопазването и потребителските въпроси прие заключенията на Съвета на Европейския съюз относно икономиката на благосъстоянието. Тези заключения са част от ангажимента на финландското председателство към Съвета на Европейския съюз да постави икономиката на благосъстоянието в центъра на всички политики.
Психично здраве Европа (MHE), на която “Кожа” е член, следи дискусиите по темата с голям интерес и представи своите първоначални бележки по проекта още през юли месец 2019 г. Благосъстоянието е ключов аспект за здравето и социалното включване на всеки, както и ключов елемент за уважението и насърчаването правата на човека. Поради това фокусът на финландското председателство върху този аспект и препоръките му към Европейската комисия да предложи стратегия за психично здраве, бяха приветствани като важна стъпка към подобряване живота на цяла Европа.
Психично здраве Европа със съжаление отбеляза, че ключови препоръки от тяхна страна не са били взети под внимание в окончателния текст. В заключенията на Съвета не се споменава изрично Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UN CRPD), която е подписана и ратифицирана от всички държави-членки на ЕС. Тъй като основният инструмент на ЕС за подкрепа на изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания - "Европейската стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г." е към своя край, би било желателно ясно да се споменава ангажимента на ЕС към правата на човека. Окончателният текст препоръчва на Европейската комисия да „разработи нови инициативи за справяне с политиките за хората с увреждания извън настоящата Европейска стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г.“. Въпреки това, предвид ограничението в обхвата на настоящата стратегия, би било за предпочитане да се използва по-силен език, призоваващ за необходимостта да се приеме всеобхватна стратегия за хората с увреждания след 2020 г., която да обхваща всички разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да адресира по подходящ начин заключителните забележки на Комитета на ООН по правата на човека.
Второ, макар да посочва значението на полагането на „по-големи усилия за насърчаване на доброто психично здраве и за насърчаване на […] превенцията“, в заключенията на Съвета се използва език, който всъщност може да има контрапродуктивен ефект, засилвайки негативните стереотипи и стигмата. Параграф 18 споменава необходимостта от „напредък в […] ранната диагностика, лечение и дестигматизация на психичните разстройства […].“ Психично здраве Европа отбелязва, че съобщението би било по-убедително и последователно, ако беше изразено във форма, съобразена с опита и нуждите на хората от подкрепа, а не съсредоточена върху медицинските диагнози и пасивна помощ.
Освен тези аспекти, Психично здраве Европа се радва, че вижда много положителни елементи в текста и най-вече усилие и ангажимент за поставяне на благосъстоянието и психичното здраве в центъра на политиките на ЕС. Със създаването на нов Европейски парламент и избирането на комисари, които ще бъдат назначени през следващите седмици, Психично здраве Европа установява, че тези заключения на Съвета представляват конструктивна и ключова основа за ръководство на политическата и законодателната работа в ръцете на новата законодателна власт. Имайки това предвид, Психично здраве Европа иска да използва тази възможност да представи своите препоръки за адекватно и ефективно прилагане на заключенията на Съвета.
Психично здраве Европа препоръчва на държавите-членки, Европейската комисия, Комитета по заетостта и Комитета за социална защита:
Приемане на стратегия за психично здраве, която не само „отчита междусекторното въздействие на различните политики върху психичното здраве“, но също така интегрира и създава синергии с политически, законодателни и управленски рамки.
Тази стратегия трябва да има амбицията да насърчава положителното психично здраве и да предотвратява проблеми от психично-здравен характер за всички, както и да защитава и насърчава правата на хората с психосоциални увреждания. За да бъде ефективна и да постигне конкретни резултати, тя трябва да има всеобхватни цели с ясни показатели, подходящо разпределен бюджет и механизъм за мониторинг и оценка;
Използване на психично-здравен подход при прилагане заключенията на Съвета.
Въпреки че не се споменава постоянно, положителното психично здраве и превенцията на психичните проблеми са ключови предпоставки за постигане и поддържане на доброто състояние на хората. Ето защо е важно тези аспекти да бъдат включени във всички препоръки, включително в тези, които може да не споменават изрично психичното здраве, като насърчаване на структурните реформи или интегриране на психичното здраве в Европейския семестър;
Адекватно покриване и адресиране на психосоциалните рискови фактори на работното място при преглед на стратегическата рамка на ЕС за здравето и безопасността на работното място.
Като се имат предвид високите разходи, които психичното здраве има за участието и производителността на пазара на труда (по консервативна оценка е в размер на 240 милиарда евро в ЕС или 1,6% от неговия БВП), факторите на психосоциалния риск не могат да бъдат пренебрегнати, нито да бъдат разгледани само, когато се проявят, Предотвратяването на стрес, свързан с работата и адресирането на психосоциалните рискови фактори като сериозен проблем за здравето и безопасността, следва да се превърне в норма за ЕС и неговите държави-членки.
Още по темата, можете да намерите тези линкове (английски):
- Инфографика на икономика на благосъстоянието.
- Какво е икономика на благосъстоянието - видео
- Финландското евро-председателство 2019 - какво ще донесе за психичното здраве?
- Как се представи Румънското европредседателство що се касае до психично здраве?
Превод: Ирина Атанасова
Оригинален текст
[:en]
Психично здраве Европа (MHE), на която “Кожа” е член, следи дискусиите по темата с голям интерес и представи своите първоначални бележки по проекта още през юли месец 2019 г. Благосъстоянието е ключов аспект за здравето и социалното включване на всеки, както и ключов елемент за уважението и насърчаването правата на човека. Поради това фокусът на финландското председателство върху този аспект и препоръките му към Европейската комисия да предложи стратегия за психично здраве, бяха приветствани като важна стъпка към подобряване живота на цяла Европа.
Психично здраве Европа със съжаление отбеляза, че ключови препоръки от тяхна страна не са били взети под внимание в окончателния текст. В заключенията на Съвета не се споменава изрично Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UN CRPD), която е подписана и ратифицирана от всички държави-членки на ЕС. Тъй като основният инструмент на ЕС за подкрепа на изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания - "Европейската стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г." е към своя край, би било желателно ясно да се споменава ангажимента на ЕС към правата на човека. Окончателният текст препоръчва на Европейската комисия да „разработи нови инициативи за справяне с политиките за хората с увреждания извън настоящата Европейска стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г.“. Въпреки това, предвид ограничението в обхвата на настоящата стратегия, би било за предпочитане да се използва по-силен език, призоваващ за необходимостта да се приеме всеобхватна стратегия за хората с увреждания след 2020 г., която да обхваща всички разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да адресира по подходящ начин заключителните забележки на Комитета на ООН по правата на човека.
Второ, макар да посочва значението на полагането на „по-големи усилия за насърчаване на доброто психично здраве и за насърчаване на […] превенцията“, в заключенията на Съвета се използва език, който всъщност може да има контрапродуктивен ефект, засилвайки негативните стереотипи и стигмата. Параграф 18 споменава необходимостта от „напредък в […] ранната диагностика, лечение и дестигматизация на психичните разстройства […].“ Психично здраве Европа отбелязва, че съобщението би било по-убедително и последователно, ако беше изразено във форма, съобразена с опита и нуждите на хората от подкрепа, а не съсредоточена върху медицинските диагнози и пасивна помощ.
Освен тези аспекти, Психично здраве Европа се радва, че вижда много положителни елементи в текста и най-вече усилие и ангажимент за поставяне на благосъстоянието и психичното здраве в центъра на политиките на ЕС. Със създаването на нов Европейски парламент и избирането на комисари, които ще бъдат назначени през следващите седмици, Психично здраве Европа установява, че тези заключения на Съвета представляват конструктивна и ключова основа за ръководство на политическата и законодателната работа в ръцете на новата законодателна власт. Имайки това предвид, Психично здраве Европа иска да използва тази възможност да представи своите препоръки за адекватно и ефективно прилагане на заключенията на Съвета.
Психично здраве Европа препоръчва на държавите-членки, Европейската комисия, Комитета по заетостта и Комитета за социална защита:
Приемане на стратегия за психично здраве, която не само „отчита междусекторното въздействие на различните политики върху психичното здраве“, но също така интегрира и създава синергии с политически, законодателни и управленски рамки.
Тази стратегия трябва да има амбицията да насърчава положителното психично здраве и да предотвратява проблеми от психично-здравен характер за всички, както и да защитава и насърчава правата на хората с психосоциални увреждания. За да бъде ефективна и да постигне конкретни резултати, тя трябва да има всеобхватни цели с ясни показатели, подходящо разпределен бюджет и механизъм за мониторинг и оценка;
Използване на психично-здравен подход при прилагане заключенията на Съвета.
Въпреки че не се споменава постоянно, положителното психично здраве и превенцията на психичните проблеми са ключови предпоставки за постигане и поддържане на доброто състояние на хората. Ето защо е важно тези аспекти да бъдат включени във всички препоръки, включително в тези, които може да не споменават изрично психичното здраве, като насърчаване на структурните реформи или интегриране на психичното здраве в Европейския семестър;
Адекватно покриване и адресиране на психосоциалните рискови фактори на работното място при преглед на стратегическата рамка на ЕС за здравето и безопасността на работното място.
Като се имат предвид високите разходи, които психичното здраве има за участието и производителността на пазара на труда (по консервативна оценка е в размер на 240 милиарда евро в ЕС или 1,6% от неговия БВП), факторите на психосоциалния риск не могат да бъдат пренебрегнати, нито да бъдат разгледани само, когато се проявят, Предотвратяването на стрес, свързан с работата и адресирането на психосоциалните рискови фактори като сериозен проблем за здравето и безопасността, следва да се превърне в норма за ЕС и неговите държави-членки.