Екранна или имейл апнея. Това е терминът, който изследователят Линда Стоун дава на феномена, при който естественият ритъм на дишане се нарушава при работа с дигитални устройства – компютри, таблети, телефони. Плитко дишане или задържане на дъха са сред най-честите нарушения на дишането и според нейно проучване над 80% от нас го правят. 

Последиците от това са многостранни, както за физическото, така и за психичното здраве. Някои от тях са лесно осезаеми – главоболие, отпадналост, виене на свят, нарушено храносмилане. Други се случват неусетно, но имат дълготрайни последици – като промени в биохимичния баланс.

За да разберем повече за този феномен, се свързахме с Линда Стоун, изследовател с дългогодишна практика в работата с технологии и тяхното влияние върху човешкото здраве и функциониране и първа заявила пред изследователската общност термините “екранна апнея” и “продължително частично внимание”. 

Според Стоун, нарушенията в ритъма на дишане са резултат от комбинацията между няколко фактора – стойка, състояние на очакване при онлайн комуникация и дълбоко фокусиране. 

“Комбинацията от позиция на тялото, прегърбването пред компютъра, лаптопа или таблета, както и начинът, по който държим телефона – всичко това допринася за нарушаване на пълния цикъл на дишането. 

Към това голямо влияние оказва и очакването, което съпровожда писмената комуникация. Когато е в режим на очакване, човек поема въздух, но не издиша. При потокът от съобщения и имейли, които получаваме ежеминутно, ритъмът на дишане се нарушава и не винаги стигаме до пълно издишване.  

И разбира се, начинът, по който използваме вниманието си, е пряко свързан с начина, по който дишаме. Както при състоянието на очакване, при дълбоко фокусиране, например при писането на дълъг текст, също задържаме дъха си след вдишване.”

Какви са ефектите върху тялото от нарушения ритъм на дишане при екранна апнея 

Д- Маргарет Чесни и д-р Дейвид Андерсън от Американския здравен институт, демонстрират със своите проучвания, че задържането на дъха допринася за заболявания, свързани със стреса. Организмът се окислява, бъбреците започват да задържат натрий и тъй като балансът на кислород, въглероден диоксид и азотен оксид се нарушава, нашата биохимия излиза извън баланс. Това оказва влияние върху имунната система, способността ни за учене, паметта, съня, теглото, усещането за болка и възпаленията в тялото. 

При честото и продължително задържане на дъха тялото влиза в режим „бий се , бягай или замръзни“.  Менажирано от симпатиковата нервна система, това е състояние, при което тялото се подготвя да се спасява от животозастрашаваща заплаха – отделят се кортизол и адреналин, сърдечният ритъм се покачва, мускулите се напрягат, покачва се кръвното налягане – тялото влиза в  готовност да се бие, да бяха или да замръзне. 

Без да има обективна нужда от този режим на работа на тялото, това води след себе си негативни здравни последици. В това състояние симпатиковата нервна система, която активира режима “бий се , бягай или замръзни”, е активирана и кара черния дроб да изхвърля глюкозата и холестерола и сърдечната честота се увеличава. Тогава започва да ни се ядат сладко и въглехидрати.

За по-любопитните.

През 2009 г. д-р Ерик Пепер, изследовател и професор в Калифорнийския университет, Сан Франциско (UCSF), отбеляза „възбуда на симпатиковата нервна система“ на студентите, изпращащи съобщения на мобилните си устройства. 

В друго изследване докторите Глория Марк, Стивън Войда и Антъни Кардело, официално валидират влиянието на електронната поща върху тялото, тествайки променливостта на сърдечната честота. 

Какви са ефектите върху психичното здраве ?

Когато дишаме плитко или задържаме дъха си, това активира парасимпатиковата нервна система или още режима “бий се , бягай или замръзни”, който е свързан с преживяване на страх. Това неминуемо оказва пряко влияние върху състояния на тревожност и депресивност и то неблагоприятно. На въпроса дали вече има научни доказателства за ефект на дигиталните технологии върху човешката психика и психично здраве, Стоун отговаря, че също се вълнува от този въпрос, но тъй като до момента няма достатъчно изследвания, не се наема да отговори. 

Какво можем да направим за екранната си апнея ?

За Линда Стоун е интересно, как можем да имаме здравословен ритъм на дишане, когато използваме дигитални устройства. В разговора  ни, тя разказва, че когато е изследвала хора за екранна апнея, тези, които са тренирани да свирят на някакъв музикален инструмент, са били сред най-здравословно дишащите. “Те бяха научени, най-вече в ранна детска възраст, как да държат устройство (в този случай – музикален инструмент) и да останат във връзка с тялото си и неговия естествен ритъм.” 

Този феномен не се влияе от пол и  възраст. Затова и поколенията, които са родени с дисплей в ръка, не са имунизирани срещу екранната апнея. Според д-р Стоун, единствените хора, които нямат нарушения в ритъма на дишане по време на използване на дигитални устройства, са: 

• хора, които свирят на музикален инструмент, особено, ако го правят ежедневно; 
• хора, които танцуват или пеят пред аудитория често; 
• тестови пилоти или такива, които са тренирани при нулева гравитация; 
• професионални атлети. 

За всички останали, д-р Стоун препоръчва: 

Наблюдавайте се. 

Следващия път, когато погледнете за нещо на смартфона си или се уловите да отговаряте на съобщение или имейл, обърнете внимание:  задържате дъха си? Имате ли усещане за цялото си тяло или сте фокусирани единствено върху клавиатурата, върха на пръстите и техническите грешки, които правите, докато пишете (провокатор на силна тревожност за много хора)? Сковани ли сте или тялото ви се чувства спокойно?

10 мин почивка за всеки час пред монитора.

Ставайте от екрана за 10 минути почивка на всеки час – раздвижете се, разтегнете се, пийте вода.  

Упражнения с ритъм.

Запишете се на  бални танци, чи кунг, тай чи или друга ритмична дейност. Всяка дейност, която предполага ритъм, съзнателно движение на тялото и фокусиране в настоящия момент, помага.

Свирете или пейте. 

Започнете уроци по свирене на музикален инструмент или се запишете на уроци по пеене. Техниките за пеене тренират дишането.

_______________________________

Линда Стоун е писател, лектор и консултант. Нейната работа е фокусирана върху:
– Психофизиология на връзката с технологиите;
– Тенденции и техните стратегически и потребителски последици;
– Иновации.

Стоун въвежда термините: непрекъснато частично внимание и имейл или екранна апнея. Нейни статии са излизали в New York Times, Newsweek, The Economist, Boston Globe, Harvard Business Review и стотици блогове.

Тя има близо двадесет години опит като изпълнителен директор във високите технологии. През 1986 г. е поканена да се присъедини към Apple Computer, за да помогне да „променим света“, където прекарва 8 години. През 1993 г. Стоун се присъединява към Microsoft Research при Нейтън Мирволд и Рик Рашид. Тя е съосновател и ръководи групата за виртуални светове / групата за социални изчисления, която изследва социалния онлайн живот и виртуалните общности. През това време преподава в престижната Интерактивна програма за телекомуникации на NYU. Стоун се пенсионира от Microsoft през 2002 г.

_______________________________

Повече за дишане и връзката му с начина, по който се чувстваме, можете да прочетете —-> ТУК

А повече за това, що плитко и дълбоко дишане, можете да прочетете —> ТУК