Превод и систематизиране на доклад на ОИСР
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) публикува нов доклад със заглавие „Икономическите аргументи за превенция на психичните затруднения“ („The Economic Case for Preventing Mental Ill-Health“), който поставя психичното здраве в центъра не само на здравните, но и на икономическите и социалните политики.
Докладът разглежда как психичните затруднения влияят върху пазара на труда, образованието, производителността, здравните системи и публичните разходи и показва, че инвестицията в превенция и ранна подкрепа е значително по-ефективна и по-малко скъпа от реакцията в късен етап. Това го превръща във важен ресурс за институции, работодатели, организации и всички, които работят по темата за психичното здраве, защото предоставя конкретни данни и аргументи защо грижата за психичното здраве не е периферна тема, а въпрос с пряко отражение върху обществото и икономиката.
1. Мащабът и причините за психичните разстройства
Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Основните фактори за влошаването на психичното здраве са:
• пандемията от COVID-19 и социалната изолация;
• икономическите кризи и неравенствата;
• климатичната тревожност;
• войни и геополитическа нестабилност;
• прекомерната употреба на социални мрежи.
Докладът подчертава, че тези фактори действат едновременно и усилват риска от тревожност, депресия и хроничен стрес.
2. Социалните и икономическите последици
Психичните разстройства имат сериозно отражение върху качеството на живот, здравните системи и икономиката. Според изчисленията на ОИСР:
• те намаляват средната продължителност на живота в добро здраве с около 2.5 години;
• водят до около 28 000 преждевременни смъртни случая годишно в ЕС;
• струват приблизително 76 милиарда евро годишно на здравните системи;
• намаляват БВП средно с 1.7% заради по-ниска продуктивност, отсъствия от работа и ранно пенсиониране.
Голяма част от икономическите загуби идват от лечението, намалената трудоспособност и по-слабото участие на хората на пазара на труда.
3. Политики и съществуващи мерки
Повечето страни от ОИСР вече имат национални стратегии за психично здраве. Основният фокус е върху:
• първичната медицинска помощ;
• училищата;
• работните места.
Въпреки това достъпът до лечение остава сериозен проблем: близо две трети от хората, които имат нужда от психиатрична помощ, не получават адекватно лечение. Основните пречки са:
• високи лични разходи;
• недостиг на специалисти;
• дълги листи на чакащи;
• труден достъп в по-малки населени места.
Докладът разглежда различни интервенции като:
• когнитивно-поведенческа терапия;
• програми за психична грамотност;
• онлайн психологическа подкрепа;
• програми за устойчивост и превенция в училищата и работната среда.
4. Икономическата полза от превенцията и препоръки
ОИСР стига до извода, че инвестициите в превенция и ранна намеса са икономически изгодни. Повечето анализирани интервенции са рентабилни, а в някои случаи дори спестяват средства в дългосрочен план.
Най-ефективни се оказват програмите в първичната медицинска помощ, особено комбинирането на психотерапия и медикаментозно лечение.
Докладът препоръчва три основни направления:
1. По-добро прилагане на доказано ефективни практики.
2. Разширяване на достъпа до услуги и увеличаване на инвестициите.
3. Борба с основните социални причини за психичните проблеми като бедност, несигурност, безработица и социална изолация.
Психичното здраве не е само здравен въпрос, а ключов икономически и социален фактор. Инвестициите в превенция могат едновременно да подобрят качеството на живот и да намалят бъдещите икономически загуби.
Превод и систематизиране на статията от Боряна Ангелова.
