Какво е отношението ти към родителството?

Георги Ненов – Свръхчовекът
(Какво е отношението ти към бащинството? Какво означава то за теб?  Има ли за теб часовник?)

Бащинството е много интересна тема за мен. Понякога се шегувам, че вече съм бил баща. Макар и не биологичен. Имам брат, 11 години по-малък от мен, който успях да отгледам. Спомням си как майката на моя приятелка веднъж каза: „Никое дете не трябва да става родител.“ На мен ми се наложи. Брат ми беше на 7, когато родителите ни се разделиха. И така, от по-голям брат, аз се превърнах във всичко – баща, майка, най-добър приятел. Водех го на уроци, говорехме си за момичета, алкохол и наркотици. Играехме компютърни игри заедно. А един ден го закарах на собствения му абитуриентски бал. Той е моята по-добра версия. Гордея се с мъжа, който е. Във връзка с тази история, моят часовник тик-так-а по различен начин. За мен всичко идва с времето си. Бащинството (Родителството) за мен е отговорност версия 2.0. Моментът, в който чужд живот зависи от теб. Така го приемам. Такъв родител искам да бъда. Отговорен. Пример във всяко едно отношение.

Мария Пеева – Мама Нинджа
(Има ли майчинството задължителен характер, за да ъде една жена реализирана?)

Не. Познавам прекрасни жени, които не станаха майки по една или друга причина. Или без причина. Това, че мен майчинството ме прави щастлива и ми дава смисъл, далеч не означава, че всяка жена трябва да се чувства по този начин. Или пък, че нещо не й е наред, ако не се чувства така. Напротив, убедена съм, че ако жената не иска да е майка, не бива обществото и близките да й оказват натиск за това.

Деян Славов – Део
(Бащинството беше ли част от биологичният ти часовник? Изпитваше ли нужд да ти се случи? Как те промени?)

Твърдо – да, има биологичен часовник. Чувствах, че се блъскам в стена, че съм стигнал до финала на определен етап. Беше празно вече. Съпругата ми е здраво стъпил на земята човек и настоя да действаме. Благодарен съм й. С всичките страхове и притеснения бащинството е нещо велико.

Димана Йорданова
(Какво означава за теб да си реализирана жена? Майчинството има ли задължителен характер в това уравнение?)

Не бива да раждаш, ако не желаеш и не си готова. Това не те прави по-малко жена от останалите. Репродукцията, само защото така трябва, само защото ” ти е време”, е доста грешна стъпка. Опасна. Глупава. Домино ефект и проблеми сред поколения напред. За да създадеш живот се иска много повече от това да си способен да оплодиш или да бъдеш оплоден. Трябва да си архитект на чужда душа. На мен лично ми звучи като нещо, за което още не съм готова.

Красимира Хаджииванова – Майко Мила 
(Как се промени светоусещането ти след като роди?)

Аз съм от тези жени, които изпитват неистов страх от раждане. Никога не съм искала да раждам естествено, да изпитам цялата болка и прочие неща, които съм чувала и чела от други жени. Забременях на 35, родих на 36, имах страхотна бременност, спортувах почти до края, нямах оплаквания, пътувах бременна до Австралия – въобще, всичко беше тип-топ. След раждането обаче за първи път разбрах какво правят хормоните, колко уязвим ставаш, колко безпомощен може да се почувстваш. Както казах, нямам майка, на която да звънна и да ѝ кажа – абе, извинявай, докога това дете ще реве така, и докога и аз ще рева, и въобще, ДОКОГА??? Не спах 1 година, буквално, а това, както знаем, е адово мъчение за мозъка и тялото.  Тялото ми се промени също – и то за дълго. И тук отново искам да спомена една много дразнеща тенденция – да се обяснява на жени, на които им предстои да родят или са родили току-що, че могат да влязат във форма за 3 седмици. Че след 2 месеца ще са си като преди. Това е толкова вредно и глупаво, за Бога. Да, има жени, които от зор и недоспиване стават още по-слаби, отколкото са били, но пък други, по същите причини, стават тройни. Това е изключително натоварващо – да слушаш как всичко зависи от теб и само желание да имаш, ще свалиш всичките 24 килограма, които си качила по време на бременността. Какво желание и какво зависи от теб, когато не спиш повече от 3 часа на денонощие и за последно си се къпала оня ден и то на отворена врата??? Тези перфектни образи на майки, които ходят издухани и фризирани, лакирани и на токчета, не са меродавни, не е нормално всички да се равняват по тях.

Гергана Змийчарова
(Виждала ли си себе си като майка, когато си била малка? Ролята естествено ли пасна на събитията в живота ти? Как това промени отношението ти към себе си и другите?)

Винаги съм знаела, че един ден ще имам син. От друга страна мечтаех за куп деца. Не ми се връзваше тази мечта с дълбокото убеждение, че ще родя един син… Но в момента, в който осъзнах, че съм влюбена в баща на три деца… нещата си дойдоха по местата. Станах доведена майка на три деца на 20 години. В живота ми влязоха две малки момиченца и едно още по-малко момченце. Минахме заедно през доста неща, докато родих сина си, а после минахме заедно през още повече неща. Сега тези деца са две млади жени и едно голямо момче, а аз си давам сметка за всички грешки, допуснати спрямо тях; за онези моменти, в които съм можела да съм по-нежна, по-разбираща, по-добра… но си давам сметка също така, че не е било лесно на 20 години да се справям с това. Този опит – да се появят заедно с любовта веднага и децата, ме промени много – форсира ме да порасна, накара ме да се чувствам родител още преди физически да бях станала такъв. От смело, авантюристично момиче ме превърна постепенно в жена с големи отговорности. И целия ми живот се подчини на децата – да им дам добър пример; да участвам във възпитанието им; да им помогна да пораснат щастливи, но и отговорни хора; да им дам обич, разбиране, подкрепа. В един момент се обърнах назад и осъзнах, че са минали десет години и вече съм дала каквото съм могла. Осъзнах също, че децата не винаги осъзнават какво си жертвал за тях и, че възрастните са длъжни да приемат и това с разбиране и с любов … Дадох си сметка, че така както детето ти може да ти разбие сърцето – никой друг не може! И, че родителят е въпреки всичко винаги готов всичко да прости. Като се замисли човек, че всеки от нас е нечие дете… родителството е едно безценно училище, което те обръща назад към теб самия в миналото и те учи на прошка, на разбиране и на любов във висша степен! И не случайно съществува тази шега – че бабите обичали внуците, защото само те можели да отмъстят на децата им! чудела съм се като дете що за глупост е това, а сега (къде на шега, къде не чак толкова на шега) често се чувам да казвам на доведените си дъщери, че им пожелавам да имат дъщери и когато някоя от тях роди момиче – аз ще черпя поголовно!

Маргарита Тодоринска – Марго 
(Какво е отношението ти към родителството?)

Аз все още нямам деца, но се уповавам на собствената ми нагласа, вътрешно усещане и странични наблюдения. Винаги съм изпитвала майчиното чувство и искам да имам деца, но не на всяка цена. Предпочитам това да се случи в здраво и стабилно семейство, с правилния партньор. Според мен е важно децата да усещат и разграничават ролята, както на майката, така и на бащата. За мен децата са дар. Благословия. Те идват със собствената си мисия, уроци, същност. Ние сме само проводниците за тяхната поява, и можем да се опитваме да им дадем най-доброто, на което сме способни. Най-вече безрезервна обич. Мисля, че съм абсолютно готова да стана родител и да поема този път и грешките, които неминуемо ще допусна. Останалото е Божа работа.
Мисля също, че между детето и родителите има една невидима нишка, която ги свързва още преди то да се е появило на белия свят. Всичко е въпрос на обстоятелства и време. Много ми харесва една сентенция:     „Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог“.

Митко Павлов
(Какво е отношението ти към бащинството? Има ли за теб часовнок? Какво се промени след като стана баща?)

Радвам се, че ми се случи. В общи линии след година и половина някъде се усетих, като баща. Преди това девет месеца нагаждаш някакви неща и бит за нещо, което предстои. После ставаш логистика и транспорт за дълъг период от време и променяш отново бит и ежедневие. И някак в един момент се пренагласяш и свикваш. Така мога да резюмирам. Прекрасно дете, което промени света ми. За добро, предполагам. Промениха ми се приоритетите от воле. Аз никога не съм търпял нещо да ми е дискомфортно, но това лято примерно, отрязах страшно много проекти за работа, които щяха да ми донесат лесни пари, но емоционално щях да се натоваря много. и започнах да не се навивам на такива неща. Преди около две години щях да ги взема, за да изхарча после парите някъде извън България. Сега не. Странно е. Не правя вече компромиси. Много е странно, но стана от раз някак. И аз нямам все още обяснение.

Силвия Петкова
(Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промениха страховете си, отношението ти към тялото ти и към другите?)

Определено има промяна във всяка област на живота ми. Капсуловала съм се и изцяло съм се отдала на детето и мъжа си. Изтощението ме е отдалечило от хората, но най- близките си остават винаги близо!
Страховете са си все същите, но борбата с тях е по-задълбочена вече.
Към тялото си съм търпелива, но не особено грижовна за сега. Просто приоритетите са с нов ред сега. И това е прекрасен етап от живота на всяка жена.
Мислите ни ще сътворят красивото, затова  се стремя да не съм безжалостна към себе   си.

Десислава Петрова – Солджъра
(Отново към тялото – какво е отношението ти към майчинството? Какво означава за теб майчинство? Има ли за теб часовник?)

Продължение и завещание – на човешката раса, на нацията, на традициите, на познанията. Майчинството е едновременно акт на творческа изява и на пълна отдаденост. И както за художника няма ден или нощ, за да създаде щрих по щрих платното, така и за жената не съществува часовник, за да се почувства вдъхновена и готова да предприеме това толкова отговорно приключение.

Славея Георгиева
(Как се промени светоусещането ти след като роди?)

След като родих, светът придоби център, смисъл и нов вид обич.
Не почувствах притеснение от неизбежната промяна в тялото и се удивих на още една негова способност- кърменето. Въпреки че бях изтощена след раждането, още в родилната зала, когато гушнах дъщеря си за пръв път почувствах желание да го направя. Сякаш това отново ни свърза в едно.
Отношението към другите се промени, но го разграничавам от отношението към приятелите и близките си, към които съм все така привързана и готова на всичко. Преди да забременея обаче приемах лесно чужди каузи за свои, понасях разочарования от това и повтарях грешката през годините. След като разбрах, че нося живот. се фокусирах изцяло върху него и проблемите на другите загубиха значение за мен. А когато дъщеря ми се появи на бял свят, тя се превърна в най-важният човек в живота ми. Няма причина, която да ме накара да я игнорирам или да не я гушна, когато има нужда от близост.
Промени се и отношението към родители те ми – едва сега започвам да разбирам какво са преживели и изпитвам огромна благодарност и уважение към тях.

Краси Георгиев
(Има ли за теб биологичен часовник? Бащинството е нещо, което трябва да се случи А.) на всяка цена Б.) трябва да се случи, но по инициатива на партньора или В.) не е задължително условия?)

За мене е важно да се разбере, че няма нищо задължително в този живот, ако мислиш че си готов – ок прави го, ако не мислиш, пак е ок – не го прави… Аз бих искал да стана баща.

София Йотова
(Майчинството има ли задължителен характер в уравнението за успешна жена?)

Не смятам, че майчинството има задължителен характер. Вярвам, че всяка жена има пълен контрол върху тялото си и свободата да решава какво иска да се случва с него и съответно с живота й занапред като последствие от този избор. Познавам жени, които съзнателно са избрали никога да не стават майки и уважавам този избор. Това, че аз бих направила друг, не прави моя правилен. Никой не може да взима решение за друг човек през своята призма и смятам изказвания в тази посока за лишени от всякаква емоционална интелигентност и емпатия. Аз виждам себе си като майка в близко бъдеще, но знам колко нелепо е да вярваш, че каквито и планове в тази посока да имаш, те ще се реализират според очакванията ти. Имам един неуспешен опит да стана майка зад гърба си. На 26 направих тежък спонтанен аборт и ми отне страшно дълго време да осъзная, чеф това не ме прави провал като жена.

Василена Гръбчева
(Какво е отношението ти към майчинството? Има ли за теб часовник?)

За майчинството и „Тик-так” синдрома – поредният стереотип. И аз съм жервата на тълпата.  Събуждаш се сутрин и осъзнаваш, че си на 28. Когато бях на 18 си мислех, че до 30-тата си година ще имам семейство. Е, не стана точно така. Но и не е задължително, биологичния часовник се сверява и с емоционалния, психическия. Когато си готова, когато срещнеш подходящия човек, всичко ще си дойде на мястото. Но и трябва да разчиташ само на това. (смее се)

Яна Тавание
(Какво е отношението ти към майчинството? Има ли за теб часовник?)

Майчинството и тялото за мен са две различни неща. Да искаш да бъдеш майка е чувство, не момент във времето. Досега не съм изпитвала това чувство, не изключвам това никога да не се случи; не изключвам и да се случи в момент, в който вече не мога да имам деца. В последната хипотеза ще осиновя, и ще е страхотно, около мен е пълно с приятели с осиновени деца и любовта е килограми, нямам никакви притеснения в тази посока. В същото време през годините съм наблюдавала твърде много двойки, които правят деца като кръпки на връзката си – не знам има ли по-жестоко нещо от това.

Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве
"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.
317513814-883058982689688-4299891078554369143-n