Какво те кара да се чувстваш добре в кожата си, помага ти в трудни моменти и ти дава сили да продължиш?

Цветеслава Гълъбова:

Връщам се винаги, когато си дам сметка, че „беснеенето“ не работи добре нито за мен, нито за целта, която съм си поставила. Напоследък бързо връщам баланса, сигурно е от житейския опит, за което съм благодарна. Всичко, свързано с мен, ме кара да се чувствам добре в кожата си – моето възпитание, образование, минал опит, спомените ми, близките ми, всичко това, което съм „АЗ“. Харесвам се, обичам се и гледам да не си изневерявам. И не намирам нищо лошо в егоизма /което е различно от егоцентризма/. Според мен един човек не може да обича, уважава или да бъде предан на друг, ако преди това не се обича, не се уважава и не е предан на себе си. Но, ето пак стигаме до емоционалния интелект – важно е да се прави разлика между егоизъм и егоцентризъм. Първото е „здравата“ реакция, второто е болест и тегоба, но за околните – те страдата от егоцентричното поведение на един човек.

Николай Василковски:
Основното е разнообразието в живота. Обратното – еднообразието – пък е факторът, който може да ме изпрати в дълбока депресия. Затова правя всичко възможно всеки ден да ми предлага нещо интересно, някакъв дори дребен детайл, който да ме изпълва с очакване и както се казва, да живея за него. Дали това ще е среща с човек, пътуване, нов проект в работата… дори нещо вкусно за обяд.

 

Радина Боршош:

Театърът – защото като се кача на сцената няма значение коя съм, как се казвам и откъде идвам. Сцената е много по-голяма от всички нас, които се катерим по нея.Проф. Стефан Данаилов – моят учител, имам нужда от неговата опора и съвет, за да центрирам себе си.Семейството – крепостта, която никога не пада. Каквото и да направя те са зад мен, мислят ме, пазят ме и ме обичат. Моята майка казва, че само обичаното дете става щастлив човек.Любовта – за мен това е всичко в живота. Всяко нещо по пътя ни е резултат от любов или от липсата ѝ.

Миролюба Бенатова.Миролюба Бенатова:
Чувствам се в кожата си, когато обичам, пътувам и скачам с парашут. И всеки път, когато накарам някого да се почувства по-добре в своята кожа.

Димана Йорданова:

Спокойствието, което така дълго търсих, открих в пускането на контрола. Парадоксално, но само тогава нещата влизат в релси. Да не вземам живота насериозно – това е нещото, което върна смисъла му. Затова и не понасям, когато някой ми каже” Стегни се!” Няма какво да си стягам, толкова дълго бях стегната, почти до скъсване, до счупване. Сега искам да се отпусна, да дишам, да си позволя да бъда жалка и велика, каквито всички сме.Точно този неистов контрол води до депресиите, тревожностите и съкращава живота ни, понякога с цяла вечност. Помагат ми също писането и музиката. Без първото не бих могла да живея адекватно, без второто светът въобще нямаше да е оцелял.

Мария Пеева – Мама Нинджа:
Обичам да чета, това е моят начин да релаксирам. От дете съм запален читател и ако има нещо, без което не мога, това са книгите. Когато бях малка, понякога сънувах, че съм изчела всички книги на света и вече нямам какво да чета и се събуждах обляна в студена пот, като от истински кошмар. Другият ми начин да се възстановя след изморителен ден е, когато вечер приключим с вечерята и заниманията с децата, и седнем със съпруга ми на верандата да изпием чаша вино и да си побъбрим. С него имаме изключително дълбока връзка, която продължава от 30 години и 4 деца насам. Той е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Всъщност може би дължа на него своята самоувереност, поне по отношение на физиката ми. Винаги успява да ме накара да се почувствам красива и желана. Винаги успява и да ме разсмее в тежки моменти. Впрочем аз правя същото за него. Любовта е занимание за двама.

Калин Даскалов – Стопан:

Чувствам се добре, когато си правя книгите и имам възможността да остана сам.Намирам за прекрасен добрият сън. Имам една голяма дървена четка, с която си четкам главата, когато се мия. Това също е доста добро. Като цяло нямам метод, нямам ритуали. Мисля, че това ме кара да се чувствам най-добре.

Лазар Радков:
Първо, да потърся къде в тялото ми има напрежение, къде е стегнато и да го отпусна.Второ (като понякога се въртят с първото) – да си обясня ситуацията. Да я разционализирам. Да я погледна от различни ъгли. Колкото повече успявам да я видя в дълбочина и от различни страни – толквоа повече намалява напрежението ми и се увеличават способносите ми за адекватна реакция и от там – още намаляване на напрежението.Трето (като понякога също може да е първо или второ) – дълбоко вдишване и бавно издъшване. Няколко пъти.Четвърто, при продължителен висок стрес – третото може да бъде концентриране върху всяко вдишване и издиушване . Работи много добре като се комбинира с първото – отпускане на напрегнатите места.Пето, когато нещата са били МНОГО МНОГО ЗЛЕ – за да остана тук и сега ми е помага да вървя и да си повтарям „ляв-десен“ – т.е. да се концецнтрирам върху ходенето си да отбелязвам с кой крак стъпвам.Шесто, движението и спортът ВИНАГИ помагат. ВИНАГИ! Освен, когато напрежението е толкова много, че нямам никакво желние за спорт или поради стреса си съм се контузил. Чисто психо-соматично може да те болят всякакви неща (да, болката съществува единствено в нервната система и когато сме подложение на огромни ниво продължителен стрес – те могат и много често се проявяват и като усещане за физическа болка).В такива случаи ми помага нещо много леко като леко разтягане, лека йога.Масажът също ми е от помощ, когато съм извън себе си.

Николай Герев:
Обичам да шофирам и да обикалям непознати градове и села. Обичам да посещавам малко населени места и да се срещам с онзи неподправен бит на местните. Да научавам нещо ново за хората и да се връщам към истинската комуникация от едно време. Обичам свободата на движението. И не на последно място обичам да прекарвам време с приятелите ми, мислейки върху поредна идея, която можем да реализираме. Смисълът на живота за мен е в това да си помагаме един на друг. Моментите, в които виждам усмивката на лицата на хората, на които съм помогнал да сбъднат мечтата си – тогава чувствам кожата си по мярка.

Маргарита Тодоринска – Марго:
Имам една основна сила, която ми помага във всичко, което ми се случва и това е вярата ми в Господ. Не бих отцеляла без Него.А иначе другите неща, които са спасителни за мен, това са приятелите, смеха, пътуванията, писането, рисуването, шоколада, хубавото вино, музиката.

Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве
"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.
317513814-883058982689688-4299891078554369143-n
Заключението е, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве, продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани, а подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени.
cpt-2022