COVID-19: симптоми от тревожност

Страхът и притеснението са очаквана реакция към тези извънредни обстоятелства.

Докато може би сте способни лесно да забележите тревожните мисли, свързани с COVID-19, физическите симптоми на тревожност лесно могат да бъда възприети като симптоми на вирусна инфекция, сред които и задух, сухота в устата и гърлото, топли вълни, отпадналост. 

Това създава порочен цикъл, в който страхът да не се разболеем, покачва тревожността, която създава психотелесни симптоми, които разчитаме като симптоми на инфекция, което на свой ред ни кара да се тревожим.  

Как тревожността създава физичеки симптоми  

Фокусът на човешкото внимание предпочита негативната информация. Това е така, защото от еволюционна гледна точка, отчитането на негативната информация и реакцията спрямо нея гарантира нашето оцеляване. 

Представете си пещерен човек, който рано сутринта излиза от пещерата си. Прозява се, протяга се и се оглежа. Отляво на пещерата има красива дъга, отдясно – гладен саблезъб тигър. За оцеляването на пещерния човек е важно той да приоритизира тигъра, а това ще задвижи каскада от физически реакции. Сърдечният му пулс ще се очести, кръвното му налягане ще скочи, дишането му ще стане учестено и плитко, мускулите му ще се напрегнат. В същото време всички второстепенни за тази ситуация функции ще изчезнат – вниманието му ще се насочи изцяло и единствено към обекта на заплахата, слюноотделянето, храносмилането, желанието за ласки ще изчезнат. Пещерният човек ще е готов да бяга за живота си или да се бие за него. 

Запомнете това и го оставете за малко на страна, за да разгледаме и още две особености на човешкото внимание и памет, които в днешната ситуация оказват силно влияние. 

Ние основаваме усещането си за риск и опасност на базата на истории и изображения, които са най-бързо достъпни в паметта ни. Това е пряк път, който ни помага бързо да оценим ситуацията.

Човешкият мозък забелязва с приоритет негативните явления и след това ги държи на удобно място, за да ги използва като шаблон за по-бърз анализ и оценка на други възникващи явления. Ако нашият пещерен човек е виждал или чувал, че от храстите може да изкочи гладен саблезъб тигър, щом чуе шумолене, неговият мозък ще му предостави тази информация. Така той ще знае, че е по-добре да си плюе на петите, вместо да проверява дали пък в храстите все пак няма заек.   

И третата характеристика, която се включва тук, е преценката ни за вероятността на тази негативна информация. „Хората са склонни да оценяват относителната важност на проблемите чрез лекотата, с която са извлечени от паметта. Това се определя от степента на отразяването на информацията в медиите“, казва израелският психолог и Нобелов лауреат Даниел Канеман, в книгата си “Мисленето – бързо и бавно”. Колкото повече медийно отразяване получава едно явление, колкота повече и всеобхватно се  говори за него, толкова по-спешна и неминуема възприемаме заплахата. Ако всички в пещерата говорят постоянно и единствено за тигрите в храстите, за пещерния човек във всички храсти и по всяко време ще има тигър.  

Това ни връща към първата история за пещерния човек, който вижда заплаха и тялото му преминава в режим на готовност за отбрана. 

В нашия случай заплахата е заболяване. Ние знаем симптомите на това заболяване. Съзнателно или не, нашето внимание се фокусира върху усещанията на тялото ни, за да регистрира наличието или липсата на тези симптоми. Симптомите на тревожност се препокриват с някои от тези на коронавирусна инфекция, а нашият ум търси точно такива симптоми. Тъй като информацията за COVID-19 е постоянна и заплашителна, нашият ум оценява вероятността симптомите ни да са на заболяване като много по-голяма, отколкото вероятността това  да са симптоми на тревожност. А тъй като това пък вдига нивата на тревожност, фокусът на вниманието ни става все по-чувствителен, а физическите реакции на нашето тяло – все по тревожни. 

Мускулите се напрягат, дишането става плитко и учестено. Това  води до усещане за невъзможност да си поемем дъх, отпадналост и световъртеж. Устата и гърлото пресъхват, което разчитаме като дразнене в гърлото.

Какво можем да направим 

Дайте си сметка, че вие, както и много други хора в момента, изпитвате тревожност. Опитайте се да разсъждавате рационално над симптомите си. Намалете приема на информация до един път на ден и то за ограничено време. Поддържайте контакт с близките си и споделяйте как се чувствате. Фокусирайте се върху дейности, които ви носят удоволствие. Правете упражения вкъщи, за да намалите напрежението в мускулите. Приемайте течност.  

Ако не можете да се справите със страховете и тревожността си – не се притеснявайте да потърсите консултация от специалист. 

 

Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве