Краси Георгиев е роден в София, но прекарва десетилетия в Лондон и Джаксън, Уайоминг, преди да се установи отново в родния си град. Дипломиран психолог, интересите му обхващат работа с деца в неравностойно положение и консултации по спортно хранене. Спортната му кариера включва над 60 маратона и 30 ултрамаратона по цял свят. Краси е първият българин, завършил успешно най-тежкия ултрамаратон в света – “Badwater”, провеждан в Долината на смъртта в Калифорния, където пo време на състезанието средната температура на въздуха надвишава 45°C. Той е сред малкото спортисти, пробягали успешно полярния ултрамаратон “Frostskade 500”, пустинния Маратон на пясъците и ситуираният в джунглата ултрамарон “Brazil 135”. В началото на май 2019 Краси преодоля предизвикателството Коридор 8, като пробяга разстоянието от Черно до Адреатическо море (1200 км) за 15 дни.

Краси Георгиев

Защо се съгласи да участваш?
Tука съм, защото аз се интересувам от това, какво е в мене и защо хората правят това, което правят.

Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?
Винаги съм знаел, но осъзнаването, че съм Мъж може би дойде от това че родителите ми винаги са ми казвали че трябва да съм Кавалер и че трябва да отстъпя столчето си на момичетата или да държа вратата и да ги защитавам.

Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Аз не виждам други разлики, освен очевидните биологически, разбира се, и някои психологически особености на пола ни. Но за мене да се ограничаваш със социални роли е късогледство. С две думи няма нещо, което да могат да правят мъжете, а жените не и обратното.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувсвието ти до момента?
Аз си бях дебеличко дете и разбира се не сме говорили на един език с тялото ми понякога и сме се карали и викали един на друг, но както казва Оскар Улайлд, когато се раждаме, ние започваме едно съвместно съществуване със себе си и ако не се харесваме, ще имаме много тегаво съжителство заедно. Затова аз просто променх това, което не ми харесваше и в момента сме супер щастливи заедно.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Аз имам много специфичен поглед върху страха и май винаги съм го имал просто, защото не помня да съм правил нещо различно… Страхът е нещо си там, което си съществува и е важно как ще го приемеш, аз се радвам като го има, защото иначе не би било интересно и истинско това, което правя. Ако аз не се страхувам от нещо, то значи не е важно за мене и не бих се потрудил. Но появи ли се този страх, аз зная, че съм на прав път и ще се случват интересни и луди неща. Той не ме спира, страхът ме храни и аз се поставям постоянно в такива ситуации, за да разбера от какво съм направен, защото само, когато знаеш, че може и да се провалиш, ти ще направиш всичко, за да стигнеш до края. И така знаеш, че се развиваш и живееш….

Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
Съществуването по единично за мене е като да си поемеш въздух и да си потопиш главата под вода, можеш да съществуваш за определено време, дори можеш да се научиш да задържаш без въздух по-дълго, но това не е естественото ни състояние. Ние сме родени да бъдем с някого.
Интимността за мене е, когато, ако аз кажа “ Хайде да прекосим Китай“, човекът до мене да каже „Защо направо не минем цяла Азия“… И да си интимен включва много и различни неща, но това го разбирам сега. Сексът, да кажем, е само една част от това, докато преди не беше така…

Има ли за теб биологичен часовник? Бащинството е нещо, което трябва да се случи А.) на всяка цена Б.) трябва да се случи, но по инициатива на партньора или В.) не е задължително условия?
За мене е важно да се разбере, че няма нищо задължително в този живот, ако мислиш че си готов – ок прави го, ако не мислиш, пак е ок – не го прави… Аз бих искал да стана баща.

Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?
В момента съм на моето си място. Преживях много, за да съм тука, но то е защото аз не загубих фокус къде съм искал да отида. Отклонения имах по пътя си, но всичко беше, за да ме доведе до тука. И аз не бих заменил абсолютно нищо.
Много пъти съм го казвал, но когато разбрах за себе си, че животът е едно хлапе, с което трябва да си играем и да не се взимаме много на сериозно, тогава всичко си дойде на мястото.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Хората губят цели животи да са някой друг и когато стигнат там виждат колко смешно и безполезно е било всичко това.  Всеки се е родил с някакъв потенциал и тогава и само тогава можеш да го реализираш, когато си в твоето си тяло, чуждото тяло върви със потенциала на някой друг и това не е твоето.
Затова покорявай, изследвай, дерзай, защитавай, нападай, преобразявай, изучавай, но си бъди в твоето тяло, то ти е дадено неслучайно.

И тази година имаме привилегията да подкрепим организацията на годишната конференция за Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това издание на събитието ще Ви предложи богата и разнообразна програма, разпределена в два дни: 16 и 17 ноември.
Петя Кокудева (1982) е детска писателка и пътешественичка. Автор е на осем книги за деца и на две с документални истории от света. Често се среща с хлапета, за да ги сприятелява с литературата.
Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.