Защо се съгласи да участваш?
Всеки път, когато чуя жена, да казва – „Ох, той няма да ме хареса“, „Ох, какво ще кажат колежките“, „Как ли ще ме зяпат на плажа“ и тн., си спомням с голямо нежелание как, когато бях тинейджърка, всеки се опитваше да наложи своя стереотип за мен, за транс-хората, за мъжете и за много още неща върху мен и моето тяло.
С времето се научих, че единственият човек, който има право да дава мнение за мен и моята визия, съм само аз.
Другите или ще ми помагат по пътя или – през вратата и навън. Смятам, че е важно да се говори за това.

Kак се чувстваш в тялото си и как връзката ти с него?
Имам садистично-мазохистична връзка с тялото си.
Никога не съм била или няма да бъда маниячка на тема спорт и здравословен живот, но когато бях по-млада целта оправдаваше средствата. Ако трябваше да съм на сцена исках да бъда слаба, не ядях с дни или бях само на една дъвка цял ден. Имало е случаи, когато за три дни са ми се събирали едва няколко часа сън. Насилвала съм се да вляза в по-малък размер обувки… Все неща увреждащи по един или друг начин тялото ми.
Сега, след толкова години стрес, недояждане или преяждане, липса полезно физическо натоварване, тялото ми започна да се държи като капризна лелка: трупам за зимата зимнини, обаждат се стари и нови болежки.
Но трябва да кажа, че винаги съм обичала тялото си. Вярно е, има дефекти, но кой е безгрешен? Научих се с времето, че то няма да ме направи щастлива, ако не го заобичам. Дори с паласките, дори с акнето…това е моето тяло и никога няма да бъде на някой друг.

Кои са социалните очаквания и норми, които несъзнателно си интегрирала като част от това, което „трябва да си“ и които те саботират?
Опитвам се да не интегрирам социалните изисквания. Старая се да се боря с нормите и да не отговарям на ничии очаквания. Ползвам някои стереотипи, но само на определени места и в определени моменти. Например на празници, когато някъде има определен етикет – нечий рожден ден, официално събиране, се старая да намаля грима, да не изпъквам, чак толкова от тълпата. Но пак съм различна и си личи. В други ситуции, не желая да се съобразявам изобщо – на улицата или в чужбина, където не съм атрактивна с различността си.

Имала ли си депресивни/тревожни моменти и как си се справяла с тях?
Имала съм, да. В тийнейджърските ми години бях много депресивна, приемах драматично обстоятелствата около мен. С времето надрастнах това и видях, че има за какво да се живее.
Правила съм и опити за самоубийство.
В някакъв момент, разбрах, че всъщност на никого около мен не му пука какво правя и това всъщност ми донесе страхотна сводоба.
Дадох си сметка, че се опитвам да накарам хора, които не ме ценят – да ме обичат. Реших, че няма да им доставям удоволствието да се наранявам или да им давам повод да се правят на страдащи и наранени и да преиграват. Няма смисъл.

Какво е „успешна жена“ и необходим ли е баланса кариера-личен живот?
Всяка жена сама дефинира какво е успех за нея. За една това може да е дете, за друга – кариера, а за трета – бурният живот. Аз лично нямам ясна представа, какво за мен е успех. Това е така , защото не смесвам нуждата с успеха, За някои транс-хора постоянна работа, извън ескорта, е мечта и символ на успех, но за мен тези две професии са равнозначни и еднакви по тежеста. Сдобиването с работа от 9 до 5 не е успех, а труд, труд и пак труд, в името на оцеляването и много рядко в името на някаква победа.
Усещането за успех при мен варира. Един  ден може да е фактът, че изобщо съм станала, а на другият, че съм скочила с парашут от самолет. Нямам фиксация и съм готова за всичко, което животът би ми предложил – и добро, и лошо.
А за личия живот – лично аз не балансирам нищо, защото в момента нямам личен живот.

Какво е щастие за теб?
Това за мен е съвкупност от фактори – спокойствие, сигурност и независимост.
Ами има го този момент, въпреки, че всички хора по цял свят се оплакват от различни неща.
Разликата е там, че те действат, за да ги променят, а в България седим и чакаме някой вместо нас да ги свърши тези неща. А няма кой да иска 24/7 да ни прави щастливи безвъзмездно.
Затова от малка знам, че ако не си извоювам щастието и успеха сама, няма кой. Не съм била някакво емо, че да съм достигнала до тези мисли, от опит. Просто майка ми винаги е била много сурова с нас като деца и особенно с мен. Винаго ме е оставяла сама да се оправям, даже ако е нещо извън моя контрол. Така постепенно се научих на самодисциплина и да знам, че за всяка моя постъпка има разплата. И винаги съм готова да платя цената за нея.
Щастие е за мен сега, например, е да съм сама, необезпокоявана и заобиколена от любими хора и хобита.

Жени и власт – вярваш ли, че са съвместими?
Ами случва се, все още рядкост в България, но се случва… дано има повече в бъдещето.

Кога си най-уязвима?
Когато не мога да помогна на някой приятел или близък, а виждам тяхното страдание, било то физическо или душевно. Когато знам това и съм безсилна. Именно когато си слаб много индивиди и групи нападат и не е задължително да е физическо нападение. Тогава се чувствам много неподготвена и уязвима към нападките им.

Защо твоето тяло е най-доброто място, където може да си в момента?
Защото смятам, че никой друг не знае какво искам и как да го постигна. Всяко тяло е вселена и в нечия друга аз бих се изгубила, не бих била аз-ът, който съм в момента.