Mеката стая на финалната права

[koja_custom_gallery source=”media: 60846,60845,60844″ limit=”3″ link=”image” width=”240″ height=”120″ title=”never”]

 

Изправени сме пред предизвикателство, свързано с елемент в стаята. Под прозореца има радиотор. Той е облицован/тапициран. Първоначалната идея беше гората част да е коса, за да не може никой да се качва отгоре. Оказа се, че такава изработка е невъзможна за производителите. Сега на радиатора може да се стъпва/сяда. Тъй като стаята е крайна, има възможност да се махне радиатора. Това за нас е най-добрият вариант. На този етап обаче това не е вариант, които болницата припознава като осъществим. Пред нас стои алтернатиивата да пуснем стаята в употреба така и да наблюдаваме дали това ще представлява проблем. Ако в действителност се окаже опасен елемент, ще настояваме за махане на парното.

Всичко останало се случва по план. В понеделник беше тапицирана и вратата. Леглото и прилежащото нощно шкафче също са тапицирани и меки.  Леглото, освен тапицерията, има поставени ремъци за фиксация през торса, краката и ръцете. Те бяха включени в дизайна след консултация със специалисти от Нидерландия и Великбритания и обсъдени с д-р Ончев – завеждащият психиатрията в Александровска болница. Целта им е в моменти на остри кризи, съпроводени с агресия или автоагресия, пациентът да бъде обездвижен, до преминаване на възбудата. Ето и няколко думи за това от д-р Калина Йорданова:

“Липсата на временно обездвижване на пациент в силно объркано състояние, освен рисковете от автоагресия, крие и по-малко видимия риск за страничен наблюдател от преживяване за разпад и дереализация. Допирът до повърхността на леглото и ограничените движения са аналог на удържането на детето в ръцете на родителя. Хаотичното движение на пациента в пространството прави много трудно неговото медициране и хигиенно облужване, ако това се налага. Ползването на обездвижване е възможност, а не необходимост. Като с всяка нова практика, меката стая ще бъде ползвана първоначално като преходно пространство за персонала, който да експериментира с прехода от наличния изолатор към нов тип мярка в мека стая и за целта е важно да има възможност за прибягване до познати техники на работа.

Журналистката Веселина Седларска е родена през 1954 г. В продължение на 45 години е работила в „Труд“, Стандарт“, радио „Свободна Европа“, списание „Тема“, публицистичния сайт „Редута“. Автор е на седем книги: „Сънувах Мисисипи“, „Пасажерите на Ной“, „Кладенецът“, „България за начинаещи“, „Депресията ме обича“, „Гладни сърца“, „Животът е тълковен речник“. Живее в Сливен със съпруга си. Има две деца и две внучета.
И тази година имаме привилегията да подкрепим организацията на годишната конференция за Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това издание на събитието ще Ви предложи богата и разнообразна програма, разпределена в два дни: 16 и 17 ноември.
Петя Кокудева (1982) е детска писателка и пътешественичка. Автор е на осем книги за деца и на две с документални истории от света. Често се среща с хлапета, за да ги сприятелява с литературата.