Миролюба Бенатова е журналист, носител на множество наши и международни награди, които отличават както професионализма на работата ѝ, така и нейната обществена значимост. Познавате работата й в сферата на разследващата журналистика от ефирите на националните телевизии БиТВ и НоваТв. Миролюба отразява процеса срещу българските медици в Либия, за който по-късно издава книгата „Кристияна Вълчева: Осем години заложница на Кадафи“, публикувана и във Франция, Германия и Белгия. Пише за списанията L’Europeo, Amica, Playboy, „Жената днес“. От скоро е самостоятелен парашутист, за което казва, че помага “да си спокоен и да не забравяш, че има само тук и сега”.

Миролюба Бенатова

Защо се съгласи да участваш?
Защото проектът е искрен и засяга нещата от живота ни по най-неподправения начин. Кои сме ние, когато свалим социално-приемливите маски, е въпрос, който ме вълнува отдавна. А и аз доста ровя в преживяванията на хората, които интервюирам. Честно е да мога и да отговарям, когато някой разрови в мен.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло?
Когато момичета в класа нарочно разширяваха тениските си по физическо, за да прикриват женските си форми, аз леко завиждах, че нямам какво да крия. Но и аз си опъвах тениската, за да не остана по-назад. Не бях от момичетата, за които момчетата се бият. Не бях спортна натура и особено в пубертета това ми тежеше.

Бях доста слаба и в училище едно момче, с което „воювахме“ ме обиждаше на „слаботелесна“. Това имаше и добър ефект в годините, защото дори и когато съм била закръглена, никога не се почувствах дебела. Забелязала съм, че ние жените се фиксираме в килограмите си, когато ни обземе обща несигурност. Аз слушам тялото си и с времето спрях да ям определени неща, но не защото са вредни /те наистина са/, а защото престанаха да са ми вкусни.

Винаги съм харесвала очите си, но доста късно открих усмивката си. Нямах най-подредените зъби на света и това беляза излъчването ми. Всъщност най-дългият път към мен, беше пътят към мекотата на лицето ми, а тя е възможна, само когато се смея. Всъщност, обожавам онези моменти и срещи в живота, които изтриват суровата Миролюба и дават воля на момичето в мен. Това няма нищо общо с тялото.

Че съм момиче съм знаела винаги, въпреки че като дете страдах от това, че в гръб често ме наричаха „момченце“. Подстригваха ме късо по някаква причина и това се отразяваше на самочувствието ми. Исках дълга коса и кордели, а близките ми вярваха, че за косата е добре да е къса. Аз не желаех гъста, а дълга коса. В четвърти клас взех нещата с прическата в свои ръце. Разбира се и моите коафьорски решения не винаги бяха сполучливи, но можех да понеса накриво подстригания си бретон по-лесно, когато е осакатен от мен. До 8ми клас ходех на плитка и много ясно помня първия път, когато момчето, с което се харесвахме, ме помоли да си пусна косата. Сякаш се съблякох гола. Толкова интимен беше този момент за мен. Много по-късно прочетох библейската трактовка за това, че силата е в косата.

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?
Аз съм жена и не се замислям над това особено често, защото никога не съм искала да бъда друго. Харесвам да нося рокли и нямам против мъжките погледи с одобрение. Не приемам жестовете и кавалерството като подценяване. Не искам да умея всичко и не се гордея, че мога да сменя спукана гума на пътя, ако се наложи. Не умея всъщност и винаги бих потърсила помощ. Знам, че жените са подценявани и не разбирам защо. Понякога ни се налага да взимаме бързи и радикални решения, от които мъжете бягат. А бих искала по-често отговорността да е поне споделена. Когато в работата се налага „да карам влака“, макар и с рокля и изявено женско излъчване, понякога професионалните ми партньори го приемат като подценяване на техните умения. Просто можем различни неща. Не винаги е лесно да обясня, че да следваш някого не е обидно и не е „падане по гръб“. И че дори работата, за да се получи добре, изисква отдаване. Жената може да бъде водач и същевременно да бъде водена. Животът е шарен, попадаме в достатъчно различни ситуации, за да можем да проявим всичко от себе си. Не е задължително добрата домакиня да няма кариера и обратното – жената с кариера не е задължително мърла в кухнята. Аз готвя рядко, но с вдъхновение. Свързвам храната с общуване и спомени. Сещам се за печени ябълки и канела. Сладка, зимна романтика, от която не се отказвам.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях (страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Най-големият ми страх е от загубата на смисъл и доверие. Случвало се е душата ми да страда като оголен нерв от разочарование. Когато ме боли от обида и безпомощност, плача. Споменах, че не съм увлечена по физическите упражнения, но затова пък никога не съм бягала от психотерапията. Наричам я „фитнес за душата“ и знам, че е нужна за истинското познаване на себе си и околния свят. Чисти раните и помага да заздравеят наистина, а не да мутират в комплекси и саморазрушение. Тревожността ми обикновено води до концентрация и действие. Не обичам застоя, но се научих на търпение. Приех, че има неща, които не мога да променя, но се старая да съм наясно с реалността, да й търся „пробойните“ и вариантите за корекции. Преди години за кратко имах панически атаки. Отне време докато разбера, че физическите симптоми гадене, задушаване и виене на свят, не са признак на язва или тумор, а са сигнал, че живея живот, който не искам, заобиколена от хора, които не трябва да са там. И действах. Тогава разчистих и личния, и професионалния си свят.

Откри ли символика в гаденето и задушаване и фактите от реалните обстоятелства в живота ти към онзи момента? Даде ли ти този опит инструменти и познание, с които да се справяш по-ловко със себе си и околните?

Да и затова промених някои неща. В този период се чувствах в капан. Усещането за липса на избор и прекалено много чужди очаквания, изисквания и правила, с които трябва да се съобразявам, накараха тялото ми да даде сигнал. Не бях щастлива, дадох си сметка за това, признах си, че има неща, които не са под мой контрол и си простих, че не мога да се справя с тях. Върнах се към своята откритост. Да не наричам нещата такива, каквито ги виждам и чувствам, е по-пагубно от всички страхове. Съсредоточих се върху това да променям себе си, а не околните. Скоро завърших курс по парашутизъм, вече скачам сама и смятам, че свободното падане много помага за осъзнаването, че нещата се получават само, когато се отпуснеш наистина. Когато тялото е в ролята на крило, знаеш, че няма за какво да се хванеш и просто трябва да поиграеш с гравитацията. Да си спокоен и да не забравяш, че има само тук и сега.

Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Какъв опит си имала досега? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
Със себе си прекарваме най-много време и да се приемаме и обичаме, ни е основна мисия. Харесвам се несъвършена и се уча да приемам несъвършенствата на другите. Това не е лесна работа. Можем сами, но е по-добре да има с кого да споделяме живота и неговите изненади. Но да си сам не винаги е лошо, особено пред алтернативата да си с неподходящия партньор. Радвам се, че мога да се разделям и да приемам разделите. Понякога се припознаваме и взирането в образа не го превръща в по-подходящ, отколкото е. За радост обаче жените вече не са красиво продължение на мъжа, не са длъжни да остават във връзки, защото са предмет на сделка и не са само доставчик на деца, нужни за работна ръка. Семейството и децата са ценни в любов, а не на всяка цена. Жената е свободна да обича секса, точно колкото и мъжът, въпреки че все още това не е истински добре прието. Но сексът без флирт, ухажване, тръпка, очакване, влюбване и любов, е просто гимнастика и моментна храна за егото. Интимността се получава, когато има среща между личности, които не са страхуват от близост и са на ти със себе си и „кожата“ си. Тези срещи създават усещане за цялост, по-голяма от всичко. Но в живота не всеки път става така. А и тези състояния не са вечни. Интимността е разбиране и подкрепа, когато нямаш време да обясняваш с думи нито какво чувстваш, нито какви са ти потребностите. И отново, тялото няма голямо отношение към свободата да изпитваш удоволствие и да се отдаваш.

Кои са нещата, които те връщат обратно в кожата ти и те карат да се чувстваш добре там – в най-практичен план?
Чувствам се в кожата си, когато обичам, пътувам и скачам с парашут. И всеки път, когато накарам някого да се почувства по-добре в своята кожа.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Тялото е опаковката, без която не можем. Засега.

Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве