Михаил Михайлов е клиничен психолог, психотерапевт и педагог, специализирал психоанализа, психоаналитична психодрама и психоонкология. Съосновател е на „Пространство за мен“. Асоцииран член на „Българска асоциация по психоонкология“. Член на „Дружеството на психолозите в България“ под номер BG-RP-2180.
Михаил Михайлов
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
Фондация „Кожа“ – платформа за психично здраве търси човек, който да ни помага на доброволни начала с поддръжката на сайта.
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?
Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.
