Проф. Чиксентмихай, обикновено задавам този въпрос към края, но Вие сте основоположник на едно от големите съвременни течения в психологията, което се занимава именно с щастието. Каква е Вашата дефиниция за щастлие?
Моята дефиния за щастие е да живееш пълноценно, без съжаления и да се опитваш да постигнеш нещо, което има стойност и за другите… И да се наслаждаваш на процеса.
Щастието измеримо ли е и какво ни казват доклади като например „Доклада за световното щастие на ООН“. (както обсъждахме преди интервюто, българите се оказват нещастна нация. Проф. Дийдра Макклоски, с която сте приятлеи, твърди, че изследването на щастието изначално е сбъркано и причината българите да са „измерени“ като нещастие се крие в културната ни особеност да се оплакваме.)
Всичко е измеримо, но някои неща се измерват по-лесно от други. Щастието е едно от тези трудни за измерване неща, но това не означава, че не трябва да опитваме, дори първите резултати да са противоречивили или дори грешни. Понятието „щастие“ само по себе си има много различна конотация в различните езици. В италианския думата предполага духовна удовлетворение, в немския означава добър късмет.
Казвате, че потокът е усещане за това кой си и какво трябва да правиш. Вярвате ли, че всички хора имат цел и „трябва да правят“нещо определено?
Независимо дали му харесва или не, всеки индивид е нещо… Въпросът е как да бъдем това нещо и то да ни харесва.
Във времена на лична криза, когато имаме усещането, че сме изгубили пътя и това, което познаваме като „себе си“, според Вас трябва да търсим това, което ни прави щастливи, без усилия, или да изковем собствен смисъл и да градим щастие върху него?
Бих казал – опитайте първо първия вариант и ако не сработи, опитайте втория.
Състоянието на поток постижимо ли е по всяко време и при всякакви обстоятелства?
Разбира се, времето и обастоятелствата могат да окажат голямо влияние в лекотата, с която влизаме в потока. По принцип, дори и в най-лошите обстоятелства, някои хора могат да имат добри моменти на преживяване на поток.
Това нещо, което може да се научи ли е?
Определено!
Съществува ли риск да се невротизираме в преследването на потока? Някои теории казват, че позитивната психология тласка хотата към невротизъм и не взима предвид съществуването на негативния спектър от емоции. Какво е Вашето виждане?
Всяко нещо – от изкуството до религията – може да се превърне в обсесия. Не бива да взимате решения относно това, какво да правите, само за да сте в поток, а на основата на начина, по който бихте искали да изглежда животът ви, как може да помогнете на околните и кое вярвате, че е правилно и грешно. След като прецените какви са целите ви, ще бъдете много по-щастливи, ако влезете в потока, опитвайки се да ги стигнете.
Ако това да си в потока е абсолютното преживяване на щастие, какви са останалите състояния на емоционално съществуване?
В моите изследвания аз съм откроил 8 състояния на съществуване: Активазация, Поток, Контрол, Отпускане, Скука, Апатия, Притеснение и Тревога. Тези състояния зависят от съотношениято между предизвикателствата, които човек вижда пред себе си, и представата за собствените му умения.
Можете ли да обобщите стъпките за влизане в потока?
Първо, трява да имате интерес към определена цел, която е малко над моментните ви възможност.
Второ, опитайте се да постигнете тази цел, но не защото трябва, а защото вие сте избрали така.
Трето, ако постигенте целта си, насладете се на успеха си. Ако не я постигнете – поучете се от грешките си.
