Не забравяй да дишаш!

Лесно е да приемем дишането за даденост и въобще да не се сещаме за него, докато не ни сполетят затруднения в тази област.  Дишането обикновено е несъзнателен, неволен процес. В моменти на силен стрес  обаче – интервю за работа, презентация пред целия офис, труден разговор със скъп човек, задръстване, когато вече закъсняваме безкрайно – в такива ситуации може да забележим, че дишането ни става плитко и хаотично, понякога затруднено. Това е съпроводено и с други некомфортни усещания, като ускорен пулс, замаяност, препускащи мисли.  Тези симптоми са част от реакцията на симпатиковата нервна система, предназначена да ни помогне да оцелеем в моменти на заплаха.

Плитко vs дълбоко дишане

Дишането и неговия ритъм, макар и не изненадващо, са основен фактор в усещането ни за сигурност и физическо добруване. Все повече изследвания сочат към това, че порочният кръг на стрес  – плитко дишате (стресът причинява плитко дишане, което държи тялото в режим на стрес, който води до плитко дишане)  има негативен ефект за здравето. И обратното – контролираното и диафрагмено (още – дълбоко) дишане може да понижи кръвното налягане, да намали сърдечната честота, да отпусне мускулите, да намали тревожността и да повиши енергийните нива. Дълбокото дишане също ни „заземява“ и ни кара да се усещаме в контрол на тялото си.

Какво представлява дишането?

Човешкото дишане е процес на вдишване на кислород и издишване на въглероден диоксид. Докато вдишвате, куполообразен мускул под белите дробове, наречен диафрагма, се свива надолу. Това създава пространство в гръдната кухина и вакуум в белите дробове, за да  се  случи дишането през носа или устата. Чрез мрежа от бронхиални тръби, въздушни джобове и съдове, кислородът се подава в кръвния поток, в сърцето и тъканите, за да ги запази живи и здрави. Докато издишвате, мускулът на диафрагмата се отпуска нагоре. Белите дробове се изтласкват, а въглеродният диоксид, или „отпадъчен газ“ и водата, се изхвърлят през носа или устата.

Дълбоко дишане 

Науката днес предполага, че забавянето и задълбочаването на описания горе естествен процес на дишане може да ви помогне да се почувствате по-спокойни. Изследователи от Колумбийския университет установиват, че бавното, дълбоко дишане е свързано с намаляване на стреса както при хора, страдащи от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), така и на здрави хора, които се опитат да менажират по-ефикасно ежедневния стрес. Доказателствени индикатори за намаляване на стреса, като забавяне на бързия сърдечен ритъм и понижаване на кръвното налягане, са били на лице незабавно. Дългосрочните резултати от практикуването на дълбоко дишане в контекста на йога или медитация например,  показват намаляване на нивата на кортизол, наричан хормон на стреса и често свързван със стареенето.

Вдишването и издишването бавно и съзнателно, може да помогне за намаляване на симптомите на стрес не само в дългосрочен план, но и веднага, в момент на нужда. Изследователите от Колумбийския университет подчертават, че това не означава, че трябва да се опитаме да елиминираме нашите естествени стресови реакции изцяло, а да ги ограничим за случаи на сериозна заплаха или вълнение. В моменти на ежедневен стрес, като пропуснат важен телефонен разговор или спорове с партньора, можем да се научим да се самоуспокояваме, като практикуваме дълбоко дишане.

Как се диша диафрагмено?

Легнете по гръб с едната си ръка върху стомаха, а другата ръка върху гърдите. Вдишайте дълбоко, докато избутате стомаха си колкото може по-далеч. Така ръката на стомаха ще се повдигне и ръката на гърдите ще остане неподвижна. Когато издишате, ще почувствате как стомахът се прибира надолу. Гърдите и раменете ви трябва да останат спокойни и неподвижни. Започнете с кратки серии. Дишайте така бавно и спокойно. При първите опити е възможно да се почувствате замаяни. Ако това се случи – починете си. Опитайте отново след няколко часа или на следващия ден. Изправяйте се бавно, за да не се замаяте.  

В следващия материал ще разгледаме плиткото дишане, което често съпровожда тревожните и депресивни разстройства, както и някои предложения за дихателни упражнения.

А междувременно – не забравяйте да дишате. 😉

Илюстрации и анимация: Ирина Арменкова 
Превод и адаптация: Ирина Атанасова 
(текстът е заимстван от Headspace )

Цветана Сапова е радиоводеща в БГ Радио и едно от разпознаваемите млади лица в българския ефир. Води „Второто кафе“ и класацията „Нашите 10“, а през 2025 г. участва и в предаването „Кой да знае?“ по bTV. Освен с работата си в радиото, Цветана привлича внимание и с откритостта, с която говори за лични теми, включително преживяванията си с хранителни разстройства. Именно тази автентичност и искреност ѝ печелят последователи, симпатии и усещането, че зад гласа от ефира стои човек, който не се страхува да бъде истински.
Cvetana Sapova
Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Защо инвестицията в психичното здраве се отплаща?
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
IMG_5117
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
img_20200116_153715.l.m(1)
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Radina Profi Photo