Николай Герев е основател на сдружение “Един живот”, благодарение на което десетки хора с увреждания са успели да се изкачат високо в планината. По професия е кинезетерапевт. На 19 години започва да обикаля и помага на домове за деца и младежи с умствена изостаналост. През 2016-та година благодарение на него за първи път мъж в инвалидна количка изкачи връх Мусала. А през 2017-та благодарение на Николай и негови приятели деца с двигателни проблеми направиха поход Ком-Емине.

Николай Герeв

Защо се съгласи да участваш?
Защото е важно да говорим и виждам смисъл в това, което екипът на „Кожа“ прави. Принципно не обичам да говоря за себе си, не заради срам или притеснение, а по-скоро, защото вярвам, че делата на хората трябва да говорят сами за тях.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
За съжаление, не мисля, че отделям достатъчно внимание на тялото си. Чувствам се добре в него. Не съм имал особени проблеми с него, освен един дребен здравословен проблем, но дори и с него се разбираме добре. Може би едно от нещата, които, ако имах възможност, бих променил, е да кача малко килограми и да стигна заветните 90. Не съм от хората с голямо самочувствие. Чувствам се добре, чувствам се значим, чувствам се полезен за мен и хората около мен, но в същото време гледам да не си го натяквам сам и да не си създавам излишно приповдигнато отношение към мен самия.

Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да си мъж за мен не е полов белег или разделение, а начин на поведение. Начин на отношение към околния свят. Да си мъж означава да бъдеш премерен, отговорен, силен. Да можеш да поемаш отговорност за действията си и да носиш последствията от тях. Да знаеш какво искаш и да имаш ясна идея как можеш да го постигнеш по честен, отговорен и трудолюбив начин. Винаги гледам другите около мен да си имат всичко. Поставям техните нужди пред моите.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Един от най-големите ми страхове в последно време е предателството. Искрено ме плаши мой близък да ме предаде. Плаши ме идеята доста хора да се обединят около някаква кауза, която в крайна сметка да не бъде реализирана заради предателство. Имало е моменти, когато се захващам с нещо и стигам до там да си кажа „дали има смисъл да продължа, след като виждам, че някой дори и без да иска или да го осъзнава, ме предава“. Скоро имах даже ситуация, в която бях на ръба да кажа – „стига ми толкова, предавам се …“, но в крайна сметка винаги след глътка въздух, осъзнавам, че е много по-важно да продължиш.

Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава „луд“?
Като луди хора мога да определя приятелите ми, които са готови да откликнат на всяка моя щура молба за помощ. Моята дефиниция за луд човек е някой, който е склонен да направи нещо, съзнателно пренебрегвайки себе си, за да направи щастлив някой друг. Надявам се да има много такива хора около мен, които да попадат под моята дефиниция. Сигурен съм, че много хора виждайки това, което правя, мислено са ме наричали “луд”. Отдавна не ме интересува хорското мнение.

Кажи ми 3 (5, 10) неща, които правиш, защото те карат да се чувстваш добре в кожата си?
Обичам да шофирам и да обикалям непознати градове и села. Обичам да посещавам малко населени места и да се срещам с онзи неподправен бит на местните. Да научавам нещо ново за хората и да се връщам към истинската комуникация от едно време. Обичам свободата на движението. И не на последно място обичам да прекарвам време с приятелите ми, мислейки върху поредна идея, която можем да реализираме. Смисълът на живота за мен е в това да си помагаме един на друг. Моментите, в които виждам усмивката на лицата на хората, на които съм помогнал да сбъднат мечтата си – тогава чувствам кожата си по мярка.

Какво е отношението ти към интимното партньорство? Има ли смисъл от него или може да съществуваме и по единично?
Със сигурност 2 е повече от 1, а понякога е равно и на 3. Или иначе казано семейството е много важно за мен. В една връзка партньорите трябва да са напълно равноправни. Да гледат в една посока. Макар да мога да съществувам като вълк-единак, смятам, че животът е много по-хубав когато е споделен с любимия човек.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Защото тялото е мястото, където съзнателно или не ще прекараме целия си живот. Трябва да сме в мир с него, да се разбираме и все пак да не забравяме, че природата ни е оставила малка възможност за промяна на някои негови компоненти, които не харесваме.

Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Защо инвестицията в психичното здраве се отплаща?
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
IMG_5117
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
img_20200116_153715.l.m(1)
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Radina Profi Photo
Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?
търси доброволец “Мениджър Комуникации” (1)