В края на миналата година успяхме да организираме обучение по провеждане на мотивационно интервю на част от екипа в психиатрията в Ловеч. В България това обучение се провежда от психиатъра Георги Василев, MD, M.P.H. Финансирането на тази инициатива успяхме да осъществим със средствата, събрани от благотворителното събитие с ултрамаратонеца Краси Георгиев през сепемвр 2020г. 

Пандемичната обставка и продължителната карантина в болницата в началото на годината забави провеждането на обучението, но не го отмени и миналата седмица се проведе последният обучителен модул. Участвалите в обученито по мотивационно интервюиране са доволни и ние с радост разбрахме, че е уговорена поседваща контролна сесия.

Какво е мотивационно интервюиране?

Мотивационното интервюиране е практика, инициирана от Бил Милър, психолог от Университета на Ню Мексико в Албукърки, за лечението на хора с алкохолни проблеми. За пръв път то е описано и назовано като мотивационно интервюиране от Бил Милър в статия, публикувана в списанието „Поведенческа психотерапия” през 1983 година. Основните понятия и подходи по-късно са разработени в сътрудничество от Бил Милър и Стивън Ролник – психолог от Университета в Кардиф, Уелс, Великобритания (1991, 2002) с по-подробно описание на клиничните процедури и теория.
Мотивационното интервюиране е директивен метод за подпомагане на вътрешната мотивация за промяна на клиента, чрез изучаване и подпомагане на разрешаването на вътрешната амбивалентност. Вголяма степен то стъпва върху и представлява развитие на Клиент-центрираната терапия на Карл Роджърс. Това, което отличава мотивационното интервюиране в сравнение с клиент-центрираната и други недирективни методи на консултиране, е че в мотивацинното интервюиране има повече целенасоченост и ориентиране към промяна и резултати, като разглеждането и решаването на амбивалентността е централната цел, а терапевта е съзнателно директивен в преследването ѝ.
Мотивационното интервюиране се сновава върху няколко основни концепции:
1. Мотивация за промяна се извлича от клиента, а не се налага отвън.
2. Формулирането и разрешаването на неговата или нейната амбивалентност е задача на клиента, а не на терапевта.
3. Директното убеждение не е ефективен метод за решаване на амбивалентност.
4. Стилът на консултиране обикновено е тих и извличащ от клиента.
5. Терапевтът е директивен в подпомагането на клиента да разглежда и решава своята амбивалентност.
6. Готовността за промяна не е трайна личностова черта на клиента, а променлив продукт на междуличностните взаимодействия.
7. Терапевтичната връзка е на партньорство и общуване, а не на експерт / получателя.

Снимка: Снимката е предоставена от екипа на болницата.