Защо се съгласи да учаcтваш в този разговор?
Защото следя и харесвам работата на фондация “Кожа” и заставам зад каузата й да се говори нормално и достатъчно често за психичното здраве.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността?
Асоциирам понятието лудост най-често с поведение отколкото със състояние. Хората могат да бъдат много ирационални в поведението си и “лудост” често се асоциира с това. Първият ми спомен от среща с ненормалността беше с дете от нашия квартал, по времето когато аз бях дете. През 90-те имаше ужасни прилагателни за такива деца, те често не излизаха навън и сякаш не съществуваха в обществото. Сега си давам сметка, че освен че са били тотално изолирани без възможност за интеграция, те също бяха стигматизирани поради липса на разговор в семейството за това, че има различни хора и деца. Сега не мога да си представя възпитанието на детето ми без такъв разговор и мога само да се радвам, че времената са се променили. Но вярвам, че има още много път, който да бъде извървян.

Имаш ли челен опит c предизвикателcтвата пред психичното здраве?
Имам. Аз самата съм се борила с депресия, в следствие на бърнаут и с ръка на сърцето казвам, че докато не минах през това нямах никаква представа какво е и колко е тежко за хората, които се борят с такива предизвикателства.

Разкажи ми за страховете ти. Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Разбира се. Състоянието на тревожност, паник атаките, натрапчивите мисли не са ми чужди. Те могат да бъдат от всякакво естество и да идват в най-неподходящите моменти. Никога не се научих да ги спирам, а и не мисля, че е възможно. Това, което научих обаче е, че те идват и си заминават и единственото, което мога да направя е да ги наблюдавам, да не им се поддавам и да ги изпратя по пътя си, да си ходят от където са дошли.

Намираш ли връзка между емоциите и тялото си? Как се манифестира тази връзка?
Тялото е къщата на емоциите. Когато тя е мръсна, студена, тъмна и неподържана, точно както в реалния живот емоциите не могат да виреят здравословно. С годините открих нещо, което поне за мен работи. Спортът и движението са най-големия враг на депресията. Както Белобрадова ми каза един ден “Когато спортуваш, тялото не позволява на умът ти да се депресира, колкото и да му се иска”

Поддържането на положителна представа за себе си може да бъде трудно, особено в свят, в който социалните медии са всеприсъстващи и ни поставят пред нереалистични стандарти и под постоянно наблюдение, самонаблюдение и сравнение. Имала ли си проблеми със самочувствието и как запазваш здравословна представа за себе?
Според мен няма човек, който да не е имал проблем със самочувствието и аз не съм изключение. Дълги години се борех с преддиабетно състояние и много килограми. Тогава ми беше наистина тежко, защото каквото и да правех нямаше промяна. Научих се да се обичам. Връзката със себе си е най-важната връзка, върху която трябва да се работи. А ако не обичаш и не харесваш другия човек във връзката тя е напълно невъзможна. Особено когато е със теб самия.

Хуморът е чудесен механизъм за справяне със стреса и безпокойството, но както всяко лекарство, прекомерната му употреба може да се превърне в отрова и хуморът да се изроди в цинизъм и неглижиране на базисни емоционални потребноти. Имаш ли опит c тази тънка граница и успяваш ли да балансираш използването на хумор като механизъм за cправяне, без това да cе оказва за cметка на психичното ти здраве?
Работата ми е да разсмивам хората и смятам, че хуморът е едно от най-големите оръжия за справяне с реалността. Това, което получаваме от един час смях не може да се сравни с много други практики и природни лечения. Аз съм привърженик на автоиронията и смятам, че да се съберем да се посмеем на гърба на други хора е доста ниска топка. А когато се смееш на себе си, ти се смееш със себе си. И това пак ни води до темата за връзката със самия теб.

Какво означава за теб дa cи жена и кога една жена е реализирана/ уcпешна?
Да съм жена преди всичко е голяма отговорност към сина ми и към жените, които ще дойдат след мен. Успешната жена е тази, която се чувства реализирана. Без значение дали е в домакинството, на работа или в хобито си. Жените имат нужда да се чувстват реализирани, успешни и пълноценни.

Защо е важно да говорим за пcихичното здраве и грижата за него?
Психичното здраве е невидимо за окото. И точно за това то се неглижира до последно. Когато се изгориш имаш рана и ясна физическа болка, която ти показва, че имаш нужда от лекар или от медикамент. Когато не си добре психически най-често въобще не знаеш, защото няма видим белег, всичко се случва във вътрешния свят. А нуждата от професионална помощ в България все още се счита за нещо срамно. Точно за това колкото по-информирани и образовани са хората на тази тема, толкова по-възможно е те да направят нужната крачка и да потърсят помощ при нужда. Вярвам, че за психичното здраве трябва да се говори както с големите, така и с малките хора.

Защо да бъдеш в тялото cи е най-доброто мяcто, на което можеш да бъдеш?
Може би защото това е единственото тяло, което имаш и е добре да се задържиш максимално дълго в него. Аз бих променила фразата с “Да бъдеш в ценътра си е най-доброто място, на което можеш да бъдеш”…дори и малкко да си си излязъл от тялото.