Статията в оригинал
“COVID-19 ни принуждава да преосмислим сега повече от всякога психичното здравеопазване и да интегрираме правата на човека, за да се отдалечим от парадигмата на насилствено затваряне на лица с увреждания в психиатричните институции", заяви Дайниус Пурас, специалният докладчик на ООН по правото на здраве и здравна грижа.
Разпространението на вируса, дистанцирането и изолацията, икономическите и социални спадове, безработицата и увеличаването на домашното и други видове насилие подхранват психичните страдания, тревожността и страха, каза Пурас. "Те се изострят от масирани атаки на дезинформация, фалшиви новини и конспиративни теории около произхода на вируса, статистиката и бъдещата имунизация."
Комбинацията от затворени училища и условията на извънредно положение имат особено влияние върху стреса, тревожността и психичното здраве на децата, каза експертът. „Това е особено тревожно, като се има предвид общата липса на признание и осъзнаване на естеството и мащаба на психичните проблеми сред подрастващите в много страни.“
Специалният докладчик заяви, че въздействието на COVID-19 върху психичното здраве е по-тежко за хората в институциите. Затворените институции се превърнаха в горещи точки за вируса. Хората с увреждания в психиатричните институции, възрастните хора в домовете за грижи и хората в арестите и затворите са по-уязвими от заразяване заради типа изолация, в която живеят за продължителен период от време. Също така в тези институции се отбеляза и най-висок процент на инфекции и смъртност от COVID-19 в световен мащаб.
"Когато се предприемат мерки за психично здраве, те са склонни да следват статуквото и засилват историческите пропуски, разчитайки на биомедицинския модел*, прекомерна патологизация и прекомерна употреба на психотропни лекарства", каза Пурас. „Психичните грижи за лица с интелектуални, когнитивни и психосоциални увреждания допълнително разчитат на принуда, водеща до дискриминация, социално изключване и изолация.
Специалният докладчик заяви, че основната пречка за реализиране правото на психично здраве по време на COVID-19 е огромната асиметрия в грижите за психичното здраве и предубедената употреба на познания и доказателства.
„Инвестициите в статуквените принудителни мерки и прекомерната употрееба на биомедицински интервенции трябва да спрат и да бъдат пренасочени към интегрирани психично-здравни услуги в първичната и общата медицинска помощ, към психосоциални интервенции, основани на доказателства, и обучение на здравните работници в общността“, каза Пурас.
Държавите, международните организации и други заинтересовани страни трябва да положат съгласувани усилия за радикално намаляване на използването на институционализацията в сферата на психично-здравната грижа, с оглед цялостното премахване на институционалната грижа и замяната й с качествена грижа в общността.
Пурас похвали най-новата резолюция за Психично здраве и права на човека на 43-ата сесия на Съвета по правата на човека и призова държавите сериозно и изцяло да прилагат препоръките ѝ, включително да интегрират изцяло перспективата за правата на човека в психичното здраве и обществените услуги, за да насърчават промяна на парадигмата в психичното здраве и да се изоставят всички практики и лечения, които не спазват правата, самостоятелността, волята и предпочитанията на всички лица на равна основа с другите.
"Държавите имат задължение да зачитат, защитават и изпълняват правото на психично здраве, да гарантират достъп до лечение, грижа и подкрепа, основани на правата на човека, и да гарантират, че хората могат да упражняват правото си да откажат лечението", каза експертът.
*Разбирането за психосоциално увреждане в контекста на психичното здраве произлиза от две различни рамки: биомедицински и психосоциален модел.
Биомедицинският модел очертава психосоциалното увреждане като заболяване, причинено главно от биомедицински фактори и генетична предразположеност.
Психосоциалният модел представя психосоциалното увреждане като човешко преживяване. Нарушението, свързано с психичното здраве, е причинено от различни фактори, включително по-всеобхватни социално-икономически проблеми, травматични или подлагащи на изпитание житейски събития, както и личностни характерики. При този модел психосоциалното увреждане е психично-здравен проблем, който в комбинация с различни бариери в рамките на обществото се превръща в инвалидизиращо.
Преминаването от биомедицински към психосоциален модел е залегнало в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Ние работим в посока утвърждаване на психосоциалния подход към уврежданията и пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на човека.
