ООН: COVID-19 изостри историческото пренебрегване на достойните психично-здравни грижи, особено в институциите

Статията в оригинал

          “COVID-19 ни принуждава да преосмислим сега повече от всякога психичното здравеопазване и да интегрираме правата на човека, за да се отдалечим от парадигмата на насилствено затваряне на лица с увреждания в психиатричните институции”, заяви Дайниус Пурас, специалният докладчик на ООН по  правото на здраве и здравна грижа. 

          Разпространението на вируса, дистанцирането и изолацията, икономическите и социални спадове, безработицата и увеличаването на домашното и други видове насилие подхранват психичните страдания, тревожността и страха, каза Пурас. “Те се изострят от масирани атаки на дезинформация, фалшиви новини и конспиративни теории около произхода на вируса, статистиката и бъдещата имунизация.”

          Комбинацията от затворени училища и условията на извънредно положение имат особено влияние върху стреса, тревожността и психичното здраве на децата, каза експертът. „Това е особено тревожно, като се има предвид общата липса на признание и осъзнаване на естеството и мащаба на психичните проблеми сред подрастващите в много страни.“ 

          Специалният докладчик заяви, че въздействието на COVID-19 върху психичното здраве е по-тежко за хората в институциите. Затворените институции се превърнаха в горещи точки за вируса. Хората с увреждания в психиатричните институции, възрастните хора в домовете за грижи и хората в арестите и затворите са по-уязвими от заразяване заради типа изолация, в която живеят за продължителен период от време. Също  така в тези институции се отбеляза и най-висок процент на инфекции и смъртност от COVID-19 в световен мащаб.

          “Когато се предприемат мерки за психично здраве, те са склонни да следват статуквото и засилват историческите пропуски, разчитайки на биомедицинския модел*, прекомерна патологизация и прекомерна употреба на психотропни лекарства”, каза Пурас. „Психичните грижи за лица с интелектуални, когнитивни и психосоциални увреждания допълнително разчитат на принуда, водеща до дискриминация, социално изключване и изолация. 

          Специалният докладчик заяви, че основната пречка за реализиране правото на психично здраве по време на COVID-19 е огромната асиметрия в грижите за психичното здраве и предубедената употреба на познания и доказателства.

          „Инвестициите в статуквените принудителни мерки и прекомерната употрееба на биомедицински интервенции трябва да спрат и да бъдат пренасочени към интегрирани психично-здравни услуги в първичната и общата медицинска помощ, към психосоциални интервенции, основани на доказателства, и обучение на здравните работници в общността“, каза Пурас.

          Държавите, международните организации и други заинтересовани страни трябва да положат съгласувани усилия за радикално намаляване на използването на институционализацията в сферата на психично-здравната грижа, с оглед цялостното премахване на институционалната грижа и замяната й с качествена грижа в общността.

          Пурас похвали най-новата резолюция за  Психично здраве и права на човека на 43-ата сесия на Съвета по правата на човека  и призова държавите сериозно и изцяло да прилагат препоръките ѝ, включително да интегрират изцяло перспективата за правата на човека в психичното здраве и обществените услуги, за да насърчават промяна на парадигмата в психичното здраве и да се изоставят всички практики и лечения, които не спазват правата, самостоятелността, волята и предпочитанията на всички лица на равна основа с другите.

          “Държавите имат задължение да зачитат, защитават и изпълняват правото на психично здраве, да гарантират достъп до лечение, грижа и подкрепа, основани на правата на човека, и да гарантират, че хората могат да упражняват правото си да откажат лечението”, каза експертът.


*Разбирането за психосоциално увреждане в контекста на психичното здраве произлиза от две различни рамки: биомедицински и психосоциален модел.

Биомедицинският модел очертава психосоциалното увреждане като заболяване, причинено главно от биомедицински фактори и генетична предразположеност.

Психосоциалният модел представя психосоциалното увреждане като човешко преживяване. Нарушението, свързано с психичното здраве, е причинено от различни фактори, включително по-всеобхватни социално-икономически проблеми, травматични или подлагащи на изпитание житейски събития, както и личностни характерики. При този модел психосоциалното увреждане е психично-здравен проблем, който в комбинация с различни бариери в рамките на обществото се превръща в инвалидизиращо.

Преминаването от биомедицински към психосоциален модел е залегнало в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Ние работим в посока утвърждаване на психосоциалния подход към уврежданията и пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на човека.

Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Мария Ганева - АЯ
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran