▶️ “Има психолози в училище, но нещата не са поставени така, че всеки да може да се обърне към тях и да потърси помощ. Учениците се срамуват, а и това по никакъв начин не е наложено като практика от училище. Не е част от обазованието и никой не ти казва, че ако имаш някакъв проблем, реално наистина можеш да отидеш и да говориш с психолога.” – Десислава Ангелова

▶️ “Говоренето за психичното здраве е говорене за психичната болест в България, т.е. тогава, когато се говори за психично здраве, разбираме психична болест и следователно стигма. Идеята не е, че аз трябва да се погрижа предварително, да реагирам кризисно, когато вече има проблем. Това послание много ярко се отправя от държавните политики, които не покриват психотерапията, като част от клиничната пътека. Психиатричният преглед и стационара са покрити, но не и услугите в общността, което автоматично казва, че психично здраве е равно на болест и съответно на психиатричен преглед.” – д-р Калина Йорданова

▶️ “Стигмата върху психичното здраве може да бъде преодоляна – много бавно, с обществени политики и говорене. Разговорът за това тръгва и от тук. Дискурът, с който се отразяват темите за психичното здраве в медиите, е също ужасно стигматизиращ и го превръща не в говорене по въпроса, а в допълнително проблематизиране.” – д-р Калина Йорданова

▶️ “За психочното здраве трябва да се мисли като за всяко друго здраве. И може би колкото повече хора добиват личен опит за това какво означава да отидеш на психолог, толкова повече общността се променя, но за това и казвам, че това става много бавно, защото една терапевтична връзка отнема много време.” – д-р Калина Йорданова

▶️ “Има проблеми, за които да бъдеш изслушан и приятел да ти даде съвет, би ти помогнало. Но ние също вярваме, че има ситуации, когато имаш нужда да се обърнеш към професионалист – психолог, терапевт.” – Валерия Герганова

Защото е важно да говорим.