Автор: Фара Джарал
Превод: Михаела Чирусинова         

          Някои от моите пациенти споделят, че се чувстват по-добре по време на изолацията в следствие на коронавирус. Може ли „нормалният“ живот в такъв случай да бъде причината за техния психичен дистрес?

           Идеята, че пандемията може да има известни положителни последстия върху нашето качество на живот, изглежда почти абсурдна пред лицето на унищожението и смъртта, причинени досега. Само за пример във Великобритания социалната картина в страната е следната: домашното насилие нарастна осезаемо, нископлатените работници на договор са принудени да спят по улиците, а семействата с ограничени средства изпитват несигурност и реални притесния за прехраната си.

          Дори за тези със стабилен доход, ежедневните грижи за децата и домакинството, образованието и извършването на професионалните задължения от вкъщи може да бъде почти непосилно, като тази тежест непропорционално се разпределя върху жените.

          И все пак това е само началото. Тепърва предстои да видим какъв ще бъде пълният обхват на последствията от тази пандемия върху психичното ни здраве, особено за най-уязвимите сред нас. Писателката и академичен професор Синтия Енло изказва мнението си по тази тема така: „Не се заблуждавайте, че сме всички заедно в това. Ние плуваме в едни и същи негостоприемни морета, но сме в много различни лодки. Нечии лодки пропускат ужасно много вода. Други не разполагат дори с гребла. А някои от тези лодки са снабдени с мотори с висока мощност. Не всички се намираме в една и съща лодка в това положение. “

          И все пак в целия този негативизъм се случиха някои наистина обнадеждаващи промени. За някои от тези късметлии, разполагащи със сигурна и комфортна домашна среда, сред която могат да работят необезспокоявани, изолацията придоби оптимистични измерения. Някои хора с проблеми с психичното здраве споделят, че се чувстват много по-добре от началото на изолацията. Джули*, 58-годишна домакиня с инвалидизиращо обсесивно-компулсивно разстройство и социална тревожност ми разказа, че се чувства така, сякаш ритъмът на света най-накрая се е напаснал на собствения й живот. Някои от най-големите й тревоги, свързани със заразяването и постоянното и повтарящо се миене на ръце се превърна в част от ежедневието и мислите на всеки човек.

          Даниел *, 42-годишен университетски преподавател, диагностициран с генерализирано тревожно разстройство и депресия преди пет години, изпитва също облекчение в следствие на пандемията. Тъй като темпото на живот се забави за всички, той също не пътува толкова често и се чувства много по-комфортно със себе си, разполага с повече енергия и наблюдава цялостно подобрение на тревожността си. „ Сравнявам обичайно живота с машина за пинбол. Натискам бутоните и лостчета се размахват неконтролируемо върху игралното поле, без да постигам никакъв резулатат. В момента обаче нямам такова усещане за живота си.”

          За някои хора без психично-здравни проблеми простите фактори като повече време за сън – въпреки, може би, наличието на по-странни сънища – повече време с близките хора и домашните любимци, приготвянето на домашна храна и липсата на прекалено стимулиране от външния свят, доведоха до всеобщо усещане за по-голямо благосъстояние. Дейзи Фанкурт е ръководител на екип от Университетския колеж в Лондон, с който провеждат изследване на психологическото и социалното въздействие на пандемията. Досега резултатите от проучването на 74 000 души показват, че въпреки първоначалния спад след началото на изолацията, психичното благосъстоянието се е повишило през последните няколко седмици и нивата на тревожност са спаднали за всички хора независимо от наличието на съпътстващи психично здравни разстройства.

          Въпреки че тази тенденция може да се промени, докато изолацията и ограниченията все още продължават и абсолютните нива на тревожност на хора с психични заболявания продължават да бъдат по-високи отколкото на хора без диагностицирани психични проблеми, тези резултати са определено интригуващи. Блейк Стоби, директор на Центъра за тревожни разстройства и травми в Лондон, се пита дали подобни положителни прояви могат да бъдат наблюдавани и след като бъдат отменени заповедите за социално дистанциране. „Избягването на застрашаващи ситуации са ключови характеристики при тревожните разстройства и в тази ситуация ставаме свидетели как подобно поведение се налага на обществено ниво. Но това не означава непременно, че са взети активни мерки срещу тази тревожност. Така че, ако вие страдате от социална тревожност и се намирате в изолация, тогава може да очаквате, че вашата тревожност ще намалее. Но това със сигурност не е равнозначно на излекуване на социалната ви тревожност. “

          Независимо от това, че този спад в тревожността може да е само преходен, изследването на причините и механизимите зад това определено си заслужава. Жасмин Курай е психотерапевтичен консултант, който работи с хора, страдащи от тревожност и депресия. Тя отбелязва, че „облекчението, в следствие на изолацията“ е особено изразено при хора с високи нива на вътрешно напрежение. „Хората, които са мотивирани от придържането към някаква определена визия, постигането на висока продуктивност и демонстрирането на своите постижения пред обществото, изпитват във времето на извънредно полежение изключително облекчение, че те и техните успехи не трябва да бъдат видими за никого. При положение, че вече нямат публика, пред която да се доказват, те се ангажират с неща, които наистина искат да правят, в следствие на което, тяхната връзка със самите тях е много по-автентична и пълноценна.

          В момента мисловното предъвкване може да бъде заглушено от реални случващи се събития, които избистрят мисълта и създават усещане за перспектива. Страхът от изгубени възможности се притъпява, когато обхватът и честотата на всички дейности, предизвикващи завист, се редуцираха. В този момент всички сме наясно със собствената си уязвимост. Окей е да не бъдем окей и да си го признаем.

          Горчивите политически разделения, които ни настройваха един срещу друг през последните няколко години, отстъпиха пред колективната заплаха, поне засега. Имаме ценна възможност да помислим за начините, по които „нормалният“ живот прави хората тревожни и болни. Ако можем да променим устройството на света след пандемията, за да дадем приоритет на състраданието, да заплащаме и оценяваме достойно всеки труд и да инвестираме правилно в нашите общесвено социални услуги, може би ще успеем да удължим това усещане, че зад всяко нещастие се крие надеждата.

*Имената на хората са променени.