С тревога наблюдаваме нарастващото нормализиране на насилието в българското общество. Особено ясно това проличава в обществените реакции около случая с младата жена, споделила публично за преживяно насилие по време на раждане – практика, която за съжаление е добре известна в страната и отдавна посочвана като системен проблем от десетки организации, експерти и засегнати жени.
Като организация с ангажимент към психичното здраве и човешкото достойнство, категорично осъждаме всяка форма на унижение и тормоз в медицински контекст. Такива действия са недопустими, независимо от обстоятелствата – дори и в ситуации на медицинска спешност, насилието или виковете към пациента нарушават етичните стандарти и пречат на лечението. Те не могат да бъдат оправдани с нуждата от контрол, стил на работа или институционална лоялност.
В повечето случаи раждането е естествен, физиологичен процес с предвидими етапи и добре проучени рискове. Съвременната медицина разполага с ефективни, научно обосновани методи за подкрепа на жената – без страх, викане или принизяващо отношение. Грижата, емпатията и професионалната комуникация са основен елемент на качествената медицинска помощ и предпоставка за психичното и физическо здраве на майката. Тези базисни елементи са заложени в стандарта на Световната здравна организация (СЗО) за уважително отношение към майчинството.
Набеждаването на пострадалите жени и поставянето под съмнение на техните преживявания е допълнителна форма на насилие. Това задълбочава травмата и възпира други жени от това да говорят открито и да търсят помощ.
Работата под стрес не е оправдание за нарушаване на професионалните и етичните стандарти. Претоварването на системата, недостигът на персонал и трудните условия са реални и тежки проблеми, но решението им не може да бъде за сметка на правата и психическата цялост на пациентите.
Подкрепяме исканията за подобряване на условията на труд в медицината, но вярваме, че това трябва да върви ръка за ръка с отстояването на достойно и ненасилствено отношение към всеки пациент.
Случаят с „Майчин дом“ изважда наяве дълбок конфликт между личната болка и институционалната защита – между гласа на уязвимата родилка и авторитета на медицинската фигура. Разделението между „пациенти срещу лекари“ е фалшив и разрушителен наратив. Вместо противопоставяне, обществото има нужда от обща рамка за диалог, в която се признават както болката на пострадалите, така и напрежението върху здравната система и персонала.
Фондация “Кожа-платформа за психично здраве”17.07.2025 г.
