Позиция относно насилието в родилна помощ и обществения дебат по темата

С тревога наблюдаваме нарастващото нормализиране на насилието в българското общество. Особено ясно това проличава в обществените реакции около случая с младата жена, споделила публично за преживяно насилие по време на раждане – практика, която за съжаление е добре известна в страната и отдавна посочвана като системен проблем от десетки организации, експерти и засегнати жени.

Като организация с ангажимент към психичното здраве и човешкото достойнство, категорично осъждаме всяка форма на унижение и тормоз в медицински контекст. Такива действия са недопустими, независимо от обстоятелствата – дори и в ситуации на медицинска спешност, насилието или виковете към пациента нарушават етичните стандарти и пречат на лечението. Те не могат да бъдат оправдани с нуждата от контрол, стил на работа или институционална лоялност.

В повечето случаи раждането е естествен, физиологичен процес с предвидими етапи и добре проучени рискове. Съвременната медицина разполага с ефективни, научно обосновани методи за подкрепа на жената – без страх, викане или принизяващо отношение. Грижата, емпатията и професионалната комуникация са основен елемент на качествената медицинска помощ и предпоставка за психичното и физическо здраве на майката. Тези базисни елементи са заложени в стандарта на Световната здравна организация (СЗО) за уважително отношение към майчинството.

Набеждаването на пострадалите жени и поставянето под съмнение на техните преживявания е допълнителна форма на насилие. Това задълбочава травмата и възпира други жени от това да говорят открито и да търсят помощ.

Работата под стрес не е оправдание за нарушаване на професионалните и етичните стандарти. Претоварването на системата, недостигът на персонал и трудните условия са реални и тежки проблеми, но решението им не може да бъде за сметка на правата и психическата цялост на пациентите.

Подкрепяме исканията за подобряване на условията на труд в медицината, но вярваме, че това трябва да върви ръка за ръка с отстояването на достойно и ненасилствено отношение към всеки пациент.

Случаят с „Майчин дом“ изважда наяве дълбок конфликт между личната болка и институционалната защита – между гласа на уязвимата родилка и авторитета на медицинската фигура. Разделението между „пациенти срещу лекари“ е фалшив и разрушителен наратив. Вместо противопоставяне, обществото има нужда от обща рамка за диалог, в която се признават както болката на пострадалите, така и напрежението върху здравната система и персонала.

Фондация “Кожа-платформа за психично здраве”17.07.2025 г.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.

2. Безработицата и психичното здраве: стресът от загубата на работа – невидимият враг

Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.