Помогнете ни да издадем “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

ПРОЕКТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕН!

Можете да направите своето дарение ТУК. Когато книжката бъде издадена, ще можете да я получите срещу минимално дарение от 40 лв към фондацията.

Автор: Д-р Калина Йорданова
Илюстратор: Ирина Арменкова
Редактор: Ирина Атанасова

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. С нея фондация “Кожа – платформа за психино здраве” иска да постави началото на поредица от издания в помощ на всеки, който се сблъсква със сложни психични, емоционални предизвикателства.

Как ще бъдат разпространявани книжките

Нашето желание е да отпечатаме първоначален тираж от 250 бройки. Те ще бъдат изпращани като благодарност за дарения, направени към фондацията. Средствата от даренията ще бъдат използвани за осъществяването на проекти, насочени към подобряване на психичноздравната култура, достъпа до психичноздравна грижа и нейното качество.

Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Технически спецификации

Формат: 19 / 19 см;
Тяло: 28 стр., 4+4;
Корица: твърди;
Тираж: 250 броя;
Цветен печат: 11 илюстрации, от тях пет са на цяла страница.

Из “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Времето, в което свикваме със загубата, си има име. Наричаме го траур. През това време може да се ядосваме, че някой ни е напуснал, да не разбираме защо това се случва, да не сме съгласни и да искаме да върнем времето назад, да плачем от тъга и безпомощност. Всички тези чувства са в реда на нещата. Трябва време, за да свикнем със загубата и да заживеем отново спокойно.”

“Ако Шаро умре, е възможно да имаме мисли като: “Ако го бях хранил повече, той нямаше да спре да диша” или “Ако го бях разхождал по-дълго, той щеше да е още с нас”. Ние се опитваме да разберем защо някой ни напуска. Често си мислим, че това е свързано с нас, защото се чувстваме изоставени. Мислим, че сме могли да попречим на Шаро да умре или да удължим времето, в което дядо е с нас.”

“Независимо от начина, по който сме загубили любим човек, както и силата, с която реагираме на тази загуба, хората си помагат и така им става по-леко. Ходят заедно на гроба на любим човек, за да си спомнят за него, да поговорят, да си разменят сладки в негова памет и да прекарат време с него в мислите си. Разглеждат албуми със снимки на хората и местата, от които са далеч. Говорят си за тези, които вече са си отишли от нас, на рождени дни, празници, семейни тържества.”

Борис Бъндев

Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.

Гери Турийска

Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.

Имаш ли опит с WordPress (Elementor) и искаш да помогнеш на кауза?

Фондация „Кожа“ – платформа за психично здраве търси човек, който да ни помага на доброволни начала с поддръжката на сайта.

Радина Славова се присъединява към екипа на „Кожа“ като мениджър „Комуникации“

Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.

Изчезва ли любопитството?

Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.