Помогнете ни да издадем “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

ПРОЕКТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕН!

Можете да направите своето дарение ТУК. Когато книжката бъде издадена, ще можете да я получите срещу минимално дарение от 40 лв към фондацията.

Автор: Д-р Калина Йорданова
Илюстратор: Ирина Арменкова
Редактор: Ирина Атанасова

“Въпросът за смъртта. За деца и родители” е книжка, замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходящо въведение за всички, които се вълнуват от въпроса за смъртта. С нея фондация “Кожа – платформа за психино здраве” иска да постави началото на поредица от издания в помощ на всеки, който се сблъсква със сложни психични, емоционални предизвикателства.

Как ще бъдат разпространявани книжките

Нашето желание е да отпечатаме първоначален тираж от 250 бройки. Те ще бъдат изпращани като благодарност за дарения, направени към фондацията. Средствата от даренията ще бъдат използвани за осъществяването на проекти, насочени към подобряване на психичноздравната култура, достъпа до психичноздравна грижа и нейното качество.

Книжката дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата си, когато обичан в семейството човек или домашен любимец ни напусне. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за смъртта. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за смъртта и напомня – не забравяй да дишаш.

Технически спецификации

Формат: 19 / 19 см;
Тяло: 28 стр., 4+4;
Корица: твърди;
Тираж: 250 броя;
Цветен печат: 11 илюстрации, от тях пет са на цяла страница.

Из “Въпросът за смъртта. За деца и родители”

“Времето, в което свикваме със загубата, си има име. Наричаме го траур. През това време може да се ядосваме, че някой ни е напуснал, да не разбираме защо това се случва, да не сме съгласни и да искаме да върнем времето назад, да плачем от тъга и безпомощност. Всички тези чувства са в реда на нещата. Трябва време, за да свикнем със загубата и да заживеем отново спокойно.”

“Ако Шаро умре, е възможно да имаме мисли като: “Ако го бях хранил повече, той нямаше да спре да диша” или “Ако го бях разхождал по-дълго, той щеше да е още с нас”. Ние се опитваме да разберем защо някой ни напуска. Често си мислим, че това е свързано с нас, защото се чувстваме изоставени. Мислим, че сме могли да попречим на Шаро да умре или да удължим времето, в което дядо е с нас.”

“Независимо от начина, по който сме загубили любим човек, както и силата, с която реагираме на тази загуба, хората си помагат и така им става по-леко. Ходят заедно на гроба на любим човек, за да си спомнят за него, да поговорят, да си разменят сладки в негова памет и да прекарат време с него в мислите си. Разглеждат албуми със снимки на хората и местата, от които са далеч. Говорят си за тези, които вече са си отишли от нас, на рождени дни, празници, семейни тържества.”

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.