В “Кожа” се стараем да се придържаме към интернационалните стандарти на говорене за психично здраве. В нашето старание се oсланяме на признати международни експерти, като Психично Здраве Европa.  В говоренето за психично здраве използваме много и различни термини и понятия. Някои от тях са разработени от хора с психични проблеми. Други са термини, използвани в международното законодателство и правата на човека. Има и думи, които се стараем да избягваме, тъй като те имат отрицателна конотация и допринасят към стереотипите за психичното здраве и подхранват стигмата и дискриминацията.

[koja_spoiler title=”Какво е психично здраве? В какво се изразява проблем с психичното здраве?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Стигмата и дискриминацията остават разпространени в обществото, що се отнася до психичното здраве. Последиците карат хората да мислят, че психичното здраве не е толкова важно, колкото физическото здраве. Това оказва влияние върху качеството и достъпността на психичното здравеопазване, както и разпределението на средства за услуги, свързано с  психичното здраве.Кожа, като член на Психично здраве Европа, работи в името на преустановяване на тази тенденция и на това погрешно схващане и в посока насърчаване на оценяването на психичното здраве, еквивалентно на физическото здраве.

Световната здравна организация (СЗО) дефинира психичното или ментално здраве като „форма на благосъстояние, при което всеки индивид осъзнава своя потенциал, може да се справи със източниците на стрес в живота и е в състояние продуктивно и ефективно да направи принос за своята общност.“ Психическото здраве е неразривна част от здравето на всеки и е ценно и важно, колкото физическото здраве.

Проблем с психичното здраве е противоположността на психичното здраве. То е състояние, при което комбинация от фактори, като личен живот, социална, икономическа и културна среда, влошават усещането за благосъстояние.

Проблемите с психичното здраве могат да възпрепятстват човек да развие своя максимален потенциал, ако бъдат придружени от социални бариери.[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Проблем с психичното здраве, психичен дистрес, психично заболяване, психично разстройство: има ли разлика?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Да, всяко едно от тях има различно значение и конотация.

Психичен дистрес  описва множество изживявания, които негативно повлияват нашето благосъстояние. Психичният дистрес може да бъде причинен от специфични събития или обстоятелства, случващи се в нашия живот, както и от социо-икономически фактори, които биха могли негативно да се отразят на нашето благосъстояние. Психичният дистрес  може да доведе до развитието на един или повече проблеми с психичното здраве.

Психичното заболяване и психичното разстройство описват психично-здравен проблем по по-тесен и стигматизиращ начин. Термините заболяване или разстройство се фокусират върху медицински симптоми. Това пречи на разбирането на психичния дистрес като широк спектър от изживявания и чувства. Тези термини не вземат под внимание външните фактори, които причиняват този дистрес. Те имплицитно създават представата, че множеството от изживяванията на някого могат да бъдат редуцирани до болестно състояние, което трябва да бъде лекувано с медицинска помощ.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Думите са от значение: нашият подход към употребата на езика в контекста на психично здраве?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Международната практика е в посока разбиране на психичното здраве и на психичните заболявания като човешко преживяване. Затова предпочитаме използването на термините „психичен дистрес“, “психично-здравен проблем”, “психично предизвикателство”.

Употребата на медицински термини има тенденцията да минимизира тези човешки преживявания,  като ги категоризира и им поставя етикет. Например, хората често приемат, че психиатричната диагноза означава, че нечии трудности са причинени от нарушение в мозъка. Няма обаче преки доказателства в подкрепа на това. За много хора страданието, което ги кара да търсят професионална психично-здравна  помощ, има своите корени в неблагоприятни социално обстоятелства: бедност, лоши битови условия, несигурна и нископлатена работа, липса на основни квалификации, живеене в стресова среда или честа смяна на дома. Дори проблеми, които могат да бъдат трудни за разбиране от другите хора, като чуване на гласове и такива, които традиционно се разглеждат като „симптоми на тежко психично заболяване“, често са свързани с предхождащи стресови събития и житейски обстоятелства, по-специално малтретиране или други форми на травма. Преживяванията, които смятаме за „проблеми с психичното здраве“, са реални и могат да бъдат много обременяващи, но не всеки, който ги преживява,  намира за полезно да ги смята за болести.

Използването на медицински термини – като „психично заболяване“ или „разстройство на мозъка“, може да попречи на разбирането на това, каква е първопричината за появата на тези психични проблеми. Очевидно има причини, поради които  са довели до тези преживявания, но медицинските категории и етикети не ни казват нищо за техния корен.

Насърчаваме всички да се въздържат от използване на термини, които могат да подсилят негативните стереотипи и да бъдат заклеймяващи.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво е психосоциално увреждане?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Психосоциалното увреждане е международно признат термин, по-специално от Организацията на обединените нации (ООН), който описва опита на хора с психични нарушения, които при взаимодействие с различни обществени бариери, могат да възпрепятстват пълната реализация на техните права.

Психично здраве Европа използва този термин при работата си върху политики, касаещи лица, които отговарят на определението и следователно са защитени от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво представлява психосоциалният модел на увреждане?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Разбирането за психосоциално увреждане в контекста на психичното здраве произлиза от две различни рамки: биомедицински и психосоциален модел.

Биомедицинският модел очертава психосоциалното увреждане като заболяване, причинено главно от биомедицински фактори и генетична предразположеност.

Психосоциалният модел представя психосоциалното увреждане като човешко преживяване. Нарушението, свързано с психичното здраве, е причинено от различни фактори, включително по-всеобхватни социално-икономически проблеми, травматични или подлагащи на изпитание житейски събития, както и личностни характерики. При този модел психосоциалното увреждане е психично-здравен проблем, който в комбинация с различни бариери в рамките на обществото се превръща в инвалидизиращо.

Преминаването от биомедицински към психосоциален модел е залегнало в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Ние работим в посока утвърждаване на психосоциалния подход към уврежданията и пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на човека.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Каква е разликата между психично-здравни проблеми и психосоциално увреждане?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Хората с психосоциално увреждане са хора с ментални увреждания или проблеми с психичното здраве. Когато тези ментални увреждания  не биват посрещанати адекватно в обществото, това създава предпоставка за хората с психосоциално увреждане да не бъдат напълно интегрирани в обществото и да не се ползват от своите права.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Каква е разликата между психосоциално увреждане и интелектуална недостатъчност?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Интелектуалната недостатъчност е международно признат термин за описание на хора, които имат интелектуални увреждания, които при взаимодействие с различни обществени бариери могат да възпрепятстват пълното реализиране на техните права. Докато психосоциалните увреждания се отнасят до ментални увреждания, интелектуалната недостатъчност описва интелектуални затруднения или обучителни трудности.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Кои са хората  с преживелищен опит във връзка с психичното здраве?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Това са хора, които изпитват или са изпитвали психичен дистрес.

Терминът е по-широк и по-описателен от „психични проблеми“. Основната идея е, че психичният дистрес е осмислящо човешко изживяване, при което индивидът интегрира собствените си преживявания в контекста на своята лична история.

Той представя човека като притежаващ експертиза в собствения си опит (оттук и еквивалентния термин „експерт от опит“). Може да се използва самостоятелно или във връзка с конкретни преживявания, например „преживелищен опит във връзка с вътрешни гласове“ или „преживелищен опит във връзка с необичани вярвания“ или “преживелищен опит с депресия”.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво означава овластяване на хора с психосоциални увреждания?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Овластяването може да има различно значение за различните хора. В цялост ние разбираме овластяването като силата и способността на даден човек да има избор и контрол върху живота си. Това също така предполага възможността да взимате информирани решения, да се ползвате от правата си и да разполагате с лични отговорности.

Хората с психосоциални увреждания често са лишени от основните си права, като правото си на правоспособност, имат малък или почти никакъв контрол над собствения си живот и ограничен избор.

Овластяване на лица с психосоциални увреждания означава прилагане на мерки в законодателството, политиката и практиката, за да могат те изцяло да разполагат със самостоятелност и възможност за самоопределяне.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво е правоспособност?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Правоспособността е правото да правите избор самостоятелно и да бъдете признати пред закона.

Правоспособността е различна от менталната способност, която е способността на даден човек да взима решения и може да варира от човек на човек.

Правоспособността е право на хората с увреждание съгласно член 12 от Конвенцията на ООН за правата на човека.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво представлява Конвенцията за правата на хора с увреждания?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Конвенцията за правата на хора с увреждания е международен договор, приет от ООН през 2006 г. и отворен за подписване през 2007 г. Той е първият всеобхватен договор за правата на човека в 21 век и е първата конвенция за правата на човека, която е отворена за подписване на организации за регионална интеграция като Европейския съюз. Той е подписан и ратифициран от Европейския съюз (ЕС) и всички негови държави-членки.[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Поставиха ми диагноза аутизъм/ депреси/ биполярно разстройство – означава ли това, че имам психосоциално увреждане?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Депресията и биполярно разстройство са диагнози, които се поставят на хора, изпитващи психичен дистрес. Когато тези преживявания на психичен дистрес взаимодействат с обществени бариери, те се превръщат в инвалидизиращи и тогава ги описваме като психосоциални увреждания.

Въпреки че аутизмът е разстройство на социалното развитие, хората с аутизъм често изпитват проблеми с психичното здраве като придружаващо състояние поради различни фактори като липса на разбиране и достъпност. По този начин те могат и да развият психосоциално увреждане.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво означава възстановяването от психично-здравен проблем?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Възстановяването зависи от собствената преценка, но в общи линии означава да живеете смислен и удовлетворяващ живот, с надежда за бъдещето.

Възстановяването не е непременно премахване на изживяванията или симптомите, съпътстващи психичния дистрес, тъй като това би било по-уместно да се използва в контекста на физическото здраве. Това може да означава да живеете с тези изживявания, като същевременно имате контрол върху собствения си живот и допринасяте активно за него.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Имам проблем с психичното здраве – ще живея ли с това завинаги?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Преживяното на психически дистрес може да се промени с времето. В някои случаи проблемите с психичното здраве могат да приемат формата на по-дългосрочни психични увреждания, докато в други те могат да бъдат изживяването на ограничен във времето психичен дистрес. Няма ясен отговор на този въпрос, тъй като при всеки индивид е различно и всеки изпитва своето психично здраве по различен начин. Възстановяването от психични проблеми е индивидуален процес и неговата крайна точка се определя по собствена преценка.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Какво представляват стигмата и дискриминацията, свързани с психичното здраве?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Отрицателните стереотипи във връзка с психично заболяване водят до развитие на стигма за психичното здраве и дискриминация на психичните проблеми.

Стигмата е отрицателна конотация на определено обстоятелство или качество. Хората се превръщат в жертви на стигма, когато биват оценявани отрицателно поради някоя тяхна характеристика или черта. Стигмата във връзка с психичното здраве се изразява в това, някой да бъде оценяван отрицателно, защото изпитва проблеми свързани със своето психично здраве. Това може да бъде предизвикано от други външни хора (социална стигма) или от същия индивид, изпитващ психични проблеми (самостигма или автостигма). Дискриминацията се демонстрира, когато хората биват третирани различно поради проблем с психичното здраве.
[/koja_spoiler]

[koja_spoiler title=”Равенство в уважението е един от основните принципи на работата на Психическо здраве Европа. Какво означава?” style=”fancy” icon=”arrow-circle-1″]

Стигмата и дискриминацията остават разпространени в обществото, що се отнася до психичното здраве. Последиците карат хората да мислят, че психичното здраве не е толкова важно, колкото физическото здраве. Това оказва влияние върху качеството и достъпността на психичното здравеопазване, както и разпределението на средства за услуги, свързано с  психичното здраве.

Кожа, като член на Психично здраве Европа, работи в името на преустановяване на тази тенденция и на това погрешно схващане и в посока насърчаване на оценяването на психичното здраве, еквивалентно на физическото здраве.[/koja_spoiler]

Превод: Михаела Чурусинова