Системите за психично здраве в Европа следва да бъдат реформирани така, че да отговарят на подход, основан на правата на човека, който е съвместим с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това изисква услугите за психично здраве, които разчитат на принуда, да бъдат прекратени, а пактиката, която се основава на съгласието на нуждаещите се, да бъде поставена в центъра на психично-здравните системи.
По този начин Парламентарната асамблея призовава държавите-членки да започнат преход към премахване на принудителните практики и предлага редица мерки за тази цел. Като приветства плановете на комисията по биоетика (DH-BIO) да се включи в проучване за насърчаване на доброволните мерки, Асамблеята приканва Комитета на министрите да насърчи DH-BIO да извърши такова проучване, като същевременно предлага да се подготвят насоки относно премахване на принудата в психичното здраве.
Проект на резолюцията е приет единодушно от комисията на 13 май 2019 г. Той включва следните седем точки:
1. В цяла Европа нарастващ брой лица с психични заболявания или психо-социални увреждания са обект на принудителни мерки, като принудително настаняване и лечение. Дори в страни, където са въведени така наречените рестриктивни закони, за да се намали използването на такива мерки, тенденцията е подобна, което показва, че на практика тези закони не водят до очакваните резултати.
2. Цялостното увеличаване на използването на недоброволни мерки в психично-здравните центрове се дължи главно на културата на задържане, която се фокусира и разчита на принуда, за да „контролира” и „лекува” пациенти, които се считат за потенциално „опасни” за себе си или за други. Всъщност понятието за риск от вреда за себе си или за другите остава силен акцент в обосновката на принудителните мерки в държавите-членки на Съвета на Европа, въпреки липсата на емпирични доказателства както за връзката между състоянието на психичното здраве и насилието, така и за ефективността на принудителните мерки при предотвратяване на самонараняване или нараняване на другите.
3. Доказателствата от социологическо проучване на теренна работа за лица с психични заболявания, от друга страна, показват предимно негативни преживявания на принудителни мерки, включително болка, травма и страх. Принудителните „лечения”, прилагани срещу волята на пациентите, като принудително лечение и принудителни електрошокове, се възприемат като особено травматични. Те също повдигат важни етични въпроси, тъй като могат да причинят потенциално необратими щети на здравето.
4. Принудата има и възпиращ ефект върху хората с психични заболявания, които избягват или забавят контакта със здравната система поради страх да не загубят достойнството и автономността си, което в крайна сметка води до отрицателни здравни резултати, включително интензивни животозастрашаващи страдания и кризи - ситуации, които от своя страна водят до повече принуда. Има нужда да се прекъсне този порочен кръг.
5. Системите за психично здраве в Европа следва да бъдат реформирани, за да се възприеме подход, основан на правата на човека, който е съвместим с Конвенцията на Организацията на обединените нации за Правата на хората с увреждания (ООН КПХУ) и да зачита медицинската етика и човешките права на засегнатите лица, включително на правото им на здравеопазване въз основа на свободно и информирано съгласие.
6. Редица положителни примери от и извън Европа, включително болнични стратегии, планирани начини за справяне в общността, подпомагане при криза от хора в преживелищен опит, дневни центрове, както и предварително планиране между лекуващите лекари и обкъжението на страдащия, се оказват много успешни в предотвратяване и намаляване на прибягването до принудителни практики. Тези обещаващи практики са също така много ефективни в подпомагането на лица с психични проблеми по време на кризисни ситуации и поради това трябва да бъдат поставени в центъра на психично-здравните системи. Услугите, които разчитат на принуда, следва да се считат за неприемливи алтернативи, които трябва да бъдат поетапно изоставени.
7. С оглед на горепосочените елементи и убедеността, че по-голямата осведоменост, координацията между заинтересованите страни и политически ангажимент са от решаващо значение за започването и поддържането на така необходимата промяна в политиките за психично здраве, Парламентарната асамблея призовава държавите-членки незабавно да започнат преход към премахване на принудителните практики в психично-здравните заведения. За тази цел призоваваме държавите-членки да:
7.1. като първа стъпка да разработят план (пътна карта) за радикално намаляване на прибягването до принудителни мерки, с участието на всички заинтересовани страни, включително и по-специално лица с психични заболявания и доставчици на услуги;
7.2. разработване на ефективни и достъпни услуги за подпомагане на лица в криза и емоционален дистрес, включително защитени пространства за обсъждане на самоубийство и самонараняване;
7.3. разработване, финансиране и предоставяне на ресурси за проучване на мерки, които не са принудителни, включително подкрепа в общността при криза като подкрепа от хора с преживелищен опит и услуги за отдих, както и други инициативи, като например предварително планиране;
7.4. да отделят достатъчно средства за превенция и ранно идентифициране на психичните заболявания и ранната, непринудителна интервенция, особено при децата и младите хора, без стигматизация;
7.5. да се борят със стереотипите срещу лица с психични заболявания и по-специално с погрешния обществен дискурс за насилието и лицата с психични заболявания, чрез ефективни дейности за повишаване на осведомеността, включващи всички заинтересовани страни, включително доставчици на услуги, медии, полиция и служители на правоприлагащите органи както и на широката общественост и хората с преживелищен опит с психични заболявания.
Очаквайте доклада „Обозначаване и разбиране на изключването - институционални, принудителни и услуги на ниво общество и практики в Европа“ на Психично Здраве Европа (ПЗЕ) и Университета в Кент, както и "Най-добри практики за намаляване на принудителните практики в психично-здравните услуги".