Проекторезолюция: Прекратяване на принудата в психичното здраве

Системите за психично здраве в Европа следва да бъдат реформирани така, че да отговарят на подход, основан на правата на човека, който е съвместим с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това изисква услугите за психично здраве, които разчитат на принуда, да бъдат прекратени, а пактиката, която се основава на съгласието на нуждаещите се, да бъде поставена в центъра на психично-здравните системи. 

По този начин Парламентарната асамблея призовава държавите-членки да започнат преход към премахване на принудителните практики и предлага редица мерки за тази цел. Като приветства плановете на комисията по биоетика (DH-BIO) да се включи в проучване за насърчаване на доброволните мерки, Асамблеята приканва Комитета на министрите да насърчи DH-BIO да извърши такова проучване, като същевременно предлага да се подготвят насоки относно премахване на принудата в психичното здраве.

Проект на резолюцията е приет единодушно от комисията на 13 май 2019 г. Той включва следните седем точки:

1. В цяла Европа нарастващ брой лица с психични заболявания или психо-социални увреждания са обект на принудителни мерки, като принудително настаняване и лечение. Дори в страни, където са въведени така наречените рестриктивни закони, за да се намали използването на такива мерки, тенденцията е подобна, което показва, че на практика тези закони не водят до очакваните резултати.

2. Цялостното увеличаване на използването на недоброволни мерки в психично-здравните центрове се дължи главно на културата на задържане, която се фокусира и разчита на принуда, за да „контролира” и „лекува” пациенти, които се считат за потенциално „опасни” за себе си или за други. Всъщност понятието за риск от вреда за себе си или за другите остава силен акцент в обосновката на принудителните мерки в държавите-членки на Съвета на Европа, въпреки липсата на емпирични доказателства както за връзката между състоянието на психичното здраве и насилието, така и за ефективността на принудителните мерки при предотвратяване на самонараняване или нараняване на другите.

3. Доказателствата от социологическо проучване на теренна работа за лица с психични заболявания, от друга страна, показват предимно негативни преживявания на принудителни мерки, включително болка, травма и страх. Принудителните „лечения”, прилагани срещу волята на пациентите, като принудително лечение и принудителни електрошокове, се възприемат като особено травматични. Те също повдигат важни етични въпроси, тъй като могат да причинят потенциално необратими щети на здравето.

4. Принудата има и възпиращ ефект върху хората с психични заболявания, които избягват или забавят контакта със здравната система поради страх да не загубят достойнството и автономността си, което в крайна сметка води до отрицателни здравни резултати, включително интензивни животозастрашаващи страдания и кризи – ситуации, които от своя страна водят до повече принуда. Има нужда да се прекъсне този порочен кръг.

5. Системите за психично здраве в Европа следва да бъдат реформирани, за да се възприеме подход, основан на правата на човека, който е съвместим с Конвенцията на Организацията на обединените нации за Правата на хората с увреждания (ООН КПХУ) и да зачита медицинската етика и човешките права на засегнатите лица, включително на правото им на здравеопазване въз основа на свободно и информирано съгласие.

6. Редица положителни примери от и извън Европа, включително болнични стратегии, планирани начини за справяне в общността, подпомагане при криза от хора в преживелищен опит, дневни центрове, както и предварително планиране между лекуващите лекари и обкъжението на страдащия, се оказват много успешни в предотвратяване и намаляване на прибягването до принудителни практики. Тези обещаващи практики са също така много ефективни в подпомагането на лица с психични проблеми по време на кризисни ситуации и поради това трябва да бъдат поставени в центъра на психично-здравните системи. Услугите, които разчитат на принуда, следва да се считат за неприемливи алтернативи, които трябва да бъдат поетапно изоставени.

7. С оглед на горепосочените елементи и убедеността, че по-голямата осведоменост, координацията между заинтересованите страни и политически ангажимент са от решаващо значение за започването и поддържането на така необходимата промяна в политиките за психично здраве, Парламентарната асамблея призовава държавите-членки незабавно да започнат преход към премахване на принудителните практики в психично-здравните заведения. За тази цел призоваваме държавите-членки да: 

          7.1. като първа стъпка да разработят план (пътна карта) за радикално намаляване на прибягването до принудителни мерки, с участието на всички заинтересовани страни, включително и по-специално лица с психични заболявания и доставчици на услуги;

          7.2. разработване на ефективни и достъпни услуги за подпомагане на лица в криза и емоционален дистрес, включително защитени пространства за обсъждане на самоубийство и самонараняване;

          7.3. разработване, финансиране и предоставяне на ресурси за проучване на мерки, които не са принудителни, включително подкрепа в общността при криза като подкрепа от хора с преживелищен опит и услуги за отдих, както и други инициативи, като например предварително планиране;

          7.4. да отделят достатъчно средства за превенция и ранно идентифициране на психичните заболявания и ранната, непринудителна интервенция, особено при децата и младите хора, без стигматизация;

          7.5. да се борят със стереотипите срещу лица с психични заболявания и по-специално с погрешния обществен дискурс за насилието и лицата с психични заболявания, чрез ефективни дейности за повишаване на осведомеността, включващи всички заинтересовани страни, включително доставчици на услуги, медии, полиция и служители на правоприлагащите органи както и на широката общественост и хората с преживелищен опит с психични заболявания.

Очаквайте доклада Обозначаване и разбиране на изключването – институционални, принудителни и услуги на ниво общество и практики в Европа“ на Психично Здраве Европа (ПЗЕ) и Университета в Кент, както и “Най-добри практики за намаляване на принудителните практики  в психично-здравните услуги“. 

Пълният текст можете да намерите тук: http://assembly.coe.int
Превод: Ирина Атанасова
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве
"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.
317513814-883058982689688-4299891078554369143-n
Заключението е, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве, продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани, а подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени.
cpt-2022