Психично здраве на работното място

Виолета Иванова* се среща с терапевт вече 7 години, за да менажира депресия и силна тревожност. Преди да постъпи на новото си работно място преди 6 месеца, тя никога не е обсъждала това с работодателите или преките си шефове. Когато има час при терапевт, тя се измъква тайно от офиса. Притесненията й са, че в предишната й работа колегите й ще я няма да гледат с добро око на това, че ги оставя посредата на натоварен работен график и то с позволение. Притеснява се, че дори някои може да видят това, че посещава терапевт, като оценка на работните ѝ умения или дори психическата ѝ пригодност.

Виолета не е сама в притеснението си от говоренето за психично здраве на работното място. Разговорът на тази тема е труден, отчасти защото стигмите около психичното здраве принуждават много хора към мълчание. В съчетание с традиционните схващания за „идеалните служител“, които не се нуждаят от никаква подкрепа от работодателя си и работят неуморно за благото на компанията, този разговор още по-страшен и дори намесва страха от загуба на работата.

Да говорим или не?

Когато започва новата си работа, Виолета се чувства по-свободна да обсъжда психичното си здраве на работното място и знае, че иска да даде гласност на притесненията си. Затова, в една от ежесемичните си срещи с прекия й мениджър, тя решава да бъде директна. “Депресията, за мен поне, е нещо, което ми е доста трудно да скрия и ми коства много усилия и енргия да го прая”, казва Виолета. “Почти се бях отказала и щях да избегна обсъждането на този въпрос, когато шефката ми ме попита: „Какво става с теб?” Моментът ми се стори подходящ”. Виолета излага притесненията си възможно най-директно и опростено, обяснявайки, че има седмична среща с терапевт и иска да планира работните си отговорности около нея така, че отсъствието й да няма негативен ефект.

Решението да проведете този разговор с шеф изисква внимателно планиране. Много зависи от вашите взаимоотношения с ръководителите ви и доверието ви в способността им да взмат правилните решения – т.е. да не използват тази информация срещу вас в бъдещи оценки за работата ви. Ако не сте сигурни как прекият ви мениджър ще реагира или се страхувате от отмъщение или други вредни последици, може би бихте могли да говорите с представител на човешките ресурси. Отделът по човешки ресурси може да помогне за започване на разговора или дори да даде съвети как да продължите така, че да постигнете съгласие, съобразно личните ви нужди.

Откровеният разговор с мениджърите може да има предимства. Често те разполагат с  инструменти, с които биха могли да помогнат. Някои от големите компании предлагат програми за подпомагане на служителите, които могат да свържат работниците с професионалисти в областта на психичното здраве. Когато подобни ресурси бъдатн направени видими за служителите, това може да премахне бариерите за търсене на помощ, казва Клер Камарата, заместник-директор на Програмата за подпомагане на служителите в Ню Йорк. Работодател, който инициира разговора или отваря темата, може да бъде по-полезен, отколкото осъзнават много  мениджъри.

Отваряне на комуникацията

“Голямата пречка пред отваряне на комунумацията на тази тема, е че тя просто не съществува в работна среда”, казва Виолета. След като започнем да обсъждаме тази тема и поставим рамки около това как се водят тези разговори, това е добра първа стъпка към създаването на среда, в която служителите се чувстват комфортно да говорят за техните нужди, а работодателят може да изрази своите опасения, когато са необходими. Разкриването на собствения ви опит с терапията също може да бъде полезно и за други хора. Повече дискусия в крайна сметка намалява стигмата и отваря разговора за колеги и мениджъри. „Бях убеден, че фокусът трябва да бъде най-вече върху образованието на хората за психичното здраве и справянето с митовете за различни психични разстройства, като се обърне внимание на тези погрешни схващания“, казва Виолета. “Но сега мисля, че има още една много важна част – това е разкриването от страна на служителите. Колкото повече хора говорят открито, че ползват услугите на терапевт и се говори открито за това, по същия начин, по който можем да говорим за посещението при лекар за физически проблем, толкова по-бързо ще преодолеем бариерите.”

 

*името е произволно

Снимка: businessforunicorns.com
Текст: Ирина Атанасова

Цветана Сапова е радиоводеща в БГ Радио и едно от разпознаваемите млади лица в българския ефир. Води „Второто кафе“ и класацията „Нашите 10“, а през 2025 г. участва и в предаването „Кой да знае?“ по bTV. Освен с работата си в радиото, Цветана привлича внимание и с откритостта, с която говори за лични теми, включително преживяванията си с хранителни разстройства. Именно тази автентичност и искреност ѝ печелят последователи, симпатии и усещането, че зад гласа от ефира стои човек, който не се страхува да бъде истински.
Cvetana Sapova
Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Защо инвестицията в психичното здраве се отплаща?
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
IMG_5117
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
img_20200116_153715.l.m(1)
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Radina Profi Photo