Психично здраве на работното място

Виолета Иванова* се среща с терапевт вече 7 години, за да менажира депресия и силна тревожност. Преди да постъпи на новото си работно място преди 6 месеца, тя никога не е обсъждала това с работодателите или преките си шефове. Когато има час при терапевт, тя се измъква тайно от офиса. Притесненията й са, че в предишната й работа колегите й ще я няма да гледат с добро око на това, че ги оставя посредата на натоварен работен график и то с позволение. Притеснява се, че дори някои може да видят това, че посещава терапевт, като оценка на работните ѝ умения или дори психическата ѝ пригодност.

Виолета не е сама в притеснението си от говоренето за психично здраве на работното място. Разговорът на тази тема е труден, отчасти защото стигмите около психичното здраве принуждават много хора към мълчание. В съчетание с традиционните схващания за „идеалните служител“, които не се нуждаят от никаква подкрепа от работодателя си и работят неуморно за благото на компанията, този разговор още по-страшен и дори намесва страха от загуба на работата.

Да говорим или не?

Когато започва новата си работа, Виолета се чувства по-свободна да обсъжда психичното си здраве на работното място и знае, че иска да даде гласност на притесненията си. Затова, в една от ежесемичните си срещи с прекия й мениджър, тя решава да бъде директна. “Депресията, за мен поне, е нещо, което ми е доста трудно да скрия и ми коства много усилия и енргия да го прая”, казва Виолета. “Почти се бях отказала и щях да избегна обсъждането на този въпрос, когато шефката ми ме попита: „Какво става с теб?” Моментът ми се стори подходящ”. Виолета излага притесненията си възможно най-директно и опростено, обяснявайки, че има седмична среща с терапевт и иска да планира работните си отговорности около нея така, че отсъствието й да няма негативен ефект.

Решението да проведете този разговор с шеф изисква внимателно планиране. Много зависи от вашите взаимоотношения с ръководителите ви и доверието ви в способността им да взмат правилните решения – т.е. да не използват тази информация срещу вас в бъдещи оценки за работата ви. Ако не сте сигурни как прекият ви мениджър ще реагира или се страхувате от отмъщение или други вредни последици, може би бихте могли да говорите с представител на човешките ресурси. Отделът по човешки ресурси може да помогне за започване на разговора или дори да даде съвети как да продължите така, че да постигнете съгласие, съобразно личните ви нужди.

Откровеният разговор с мениджърите може да има предимства. Често те разполагат с инструменти, с които биха могли да помогнат. Някои от големите компании предлагат програми за подпомагане на служителите, които могат да свържат работниците с професионалисти в областта на психичното здраве. Когато подобни ресурси бъдатн направени видими за служителите, това може да премахне бариерите за търсене на помощ, казва Клер Камарата, заместник-директор на Програмата за подпомагане на служителите в Ню Йорк. Работодател, който инициира разговора или отваря темата, може да бъде по-полезен, отколкото осъзнават много мениджъри.

Отваряне на комуникацията

“Голямата пречка пред отваряне на комунумацията на тази тема, е че тя просто не съществува в работна среда”, казва Виолета. След като започнем да обсъждаме тази тема и поставим рамки около това как се водят тези разговори, това е добра първа стъпка към създаването на среда, в която служителите се чувстват комфортно да говорят за техните нужди, а работодателят може да изрази своите опасения, когато са необходими. Разкриването на собствения ви опит с терапията също може да бъде полезно и за други хора. Повече дискусия в крайна сметка намалява стигмата и отваря разговора за колеги и мениджъри. „Бях убеден, че фокусът трябва да бъде най-вече върху образованието на хората за психичното здраве и справянето с митовете за различни психични разстройства, като се обърне внимание на тези погрешни схващания“, казва Виолета. “Но сега мисля, че има още една много важна част – това е разкриването от страна на служителите. Колкото повече хора говорят открито, че ползват услугите на терапевт и се говори открито за това, по същия начин, по който можем да говорим за посещението при лекар за физически проблем, толкова по-бързо ще преодолеем бариерите.”

*името е произволно

Снимка: businessforunicorns.com
Текст: Ирина Атанасова

Конференция „Живот с Обсесивно-компулсивно разстройство“

3 години по-късно: втора вълна на проучване на нагласите спрямо психичното здраве в България.

Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,

Кожа с “Човек на годината” на БХК

"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.

Съветът на Европа: България се нуждае от радикални промени в психичноздравната грижа

Заключението е, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве, продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани, а подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени.

“Кожа” кани депутати на обучително посещение в Брюксел

Посещението ще се проведе межди 14 и 16 ноемрви 2022. Неговата основна част е организирана около двудневна среща ( 15 и 16 ноември) с екипа на белгийското федерално правителство, отговарящ за реформата. В допълнение към тази инициатива, на 14 ноември ще се проведе конференция, организирана под егидата на Чешката република (в момента държаща председателство на Съвета на ЕС), както и посещение на местни служби за оказване на психичноздравна подкрепа.

Въпросът за развода. За деца и родители.

“Въпросът за развода. За деца и родители” е втората книжка от поредицата “Въпросът за…”, следваща “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. “Въпросът за развода” дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата, когато родителите им вземат решение да се разделят и да заживеят отделно. Тя е замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходяща за всеки, който има нужда от подкрепа при разговор в темата за раздялата на мама и татко.