Психично здраве по време на COVID-19: правим ли достатъчно?

Според Световната здравна организация “нивата на самота, депресия, прекомерна употреба на алкохол и наркотици, самонараняване или самоубийствено поведение” очаквано се повишат поради нарушаване на нормалния ритъм на живот. По-възрастните хора, болногледачите и хората със съпровождащи заболявания са особено уязвими, както и здравни работници на първа линия.

В районите, силно засегнати от коронавирус, гражданите имат ограничен достъп до услуги. Това може да повлияе на психичното благосъстояние. “Хората трябва да правят много неща, които са непривични за тях”, казва пред Euronews д-р Кристофър Хенд, професор по психология в университета в Глазгоу. “Това е много труден момент, особено за хора, които скоро са навлезли в семейния живот или се грижат за уязвими възрастни, а несигурността около ситуацията със сигурност не помага”.

И така, какви са протоколите за справяне с психичното здраве?

От регионалното бюро на СЗО за Европа казват, че психичните разстройства са “едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве” в региона, които засягат около 25% от населението всяка година. По време на пандемията COVID-19 СЗО са работили с националните институции за разработването на „набор от нови материали“ в подкрепа на психичното здраве.

„Услугите за психосоциална подкрепа трябва да съществуват и службите за закрила на детето трябва да се адаптират, за да гарантират, че грижите все още са достъпни за децата на семействата, които се нуждаят от тях“, казват СЗО.

Чрез Европейския план за действие СЗО е препоръчала на правителствата да развият услуги за психично здраве, базирани в общността до 2020 г.

Тази стратегия ще се стреми да избегне прекомерното разчитане на големи обществени институции и да осигури баланс и инвестиции на конкретни специалисти в тази област.

Действията, които европейските държави са насърчавани да подкрепят, включват:

  • Отваряне на центрове за първичната помощ като първа точка за достъп до лечение на често срещани психични разстройства;
  • Предлагане на специални програми за информиране в райони с висок риска от влошено психично здраве, като бедни малцинствени групи или бездомници;
  • Разработване на психиатрични звена, които са терапевтични, за да предлагат ефективна грижа;
  • Криминалистични услуги за психично здраве да управлява от специално обучени за това служби;
  • Премахване на пречки за достъп до грижи за психичното здраве, например липса на транспорт, финанси.

Още през март департаментът по психичното здраве и употребата на вещества към СЗО издаде редица препоръки,   как гражданите да се справят с психичното-здравните предизвикателства по време на пандемията. Съветите включваха минимизиране на излагането на новини за COVID-19 и предлагане на подкрепа на нуждаещите се в местната общност. Но Световната здравна организация обръща внимание на това, че някои страни в Европа не успяват да приложат стратегиите, изброени в Европейския план за действие.

Междувременно има допълнителни опасения, че източването на здравни ресурси поради COVID-19 може да ограничи необходимите инвестиции за здравни заведения за психично здраве. Дженифър Оройлидис от Mental Health Europe казва, че някои публични институции са закрили здравните услуги по време на пандемията, „поради липса на фокус върху социалните грижи. „Държавните органи трябва да предприемат спешни мерки, за да защитят благосъстоянието си и да осигурят достъп до жизненоважни услуги в този период на криза. Без незабавна намеса последствията от настоящото бездействие от страна на правителствата ще доведат до дългосрочно отрицателно въздействие върху икономиките и общностите, като същевременно ще оставят хиляди хора, изпитващи психично здравни затруднения, без грижите, от които толкова спешно се нуждаят.”

Прекратяването на извънредното положение може да бъде още един фактор

Дори перспективата за край на извънредното положение може да не донесе облекчение за мнозина; експертите по психично здраве забелязват възникващо явление, свързано с безпокойството за живота след края на извънредните мерки.

Дейв Смитсън, оперативен директор на великобританската неправителствена организация Anxiety UK (“Тревожност”), казва, че перспективата от втора драматична промяна на „новото нормално“ е трудна за много хора, чието псично здраве вече е пострадало. „Трябва да дадем на хората време и пространство за да свикнат със завръщането към нормалността от преди, след толкова дълъг период, в който са били затворени. Очевидно е, че това ще бъде много странно усещане и ще е предизвикателство за всички да се завърнем към рутината от преди пандемията. Това се очаква особено при хора с тревожни разстройства.“

Смитсън подчертава, че подкрепата за хората, които приемат по-трудно промените, е особено важна при започващото разхлабване на мерките.

Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве