Психично здраве по време на COVID-19: правим ли достатъчно?

Според Световната здравна организация "нивата на самота, депресия, прекомерна употреба на алкохол и наркотици, самонараняване или самоубийствено поведение" очаквано се повишат поради нарушаване на нормалния ритъм на живот. По-възрастните хора, болногледачите и хората със съпровождащи заболявания са особено уязвими, както и здравни работници на първа линия. В районите, силно засегнати от коронавирус, гражданите имат ограничен достъп до услуги. Това може да повлияе на психичното благосъстояние. "Хората трябва да правят много неща, които са непривични за тях", казва пред Euronews д-р Кристофър Хенд, професор по психология в университета в Глазгоу. "Това е много труден момент, особено за хора, които скоро са навлезли в семейния живот или се грижат за уязвими възрастни, а несигурността около ситуацията със сигурност не помага".

И така, какви са протоколите за справяне с психичното здраве?

От регионалното бюро на СЗО за Европа казват, че психичните разстройства са "едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве" в региона, които засягат около 25% от населението всяка година. По време на пандемията COVID-19 СЗО са работили с националните институции за разработването на „набор от нови материали“ в подкрепа на психичното здраве. „Услугите за психосоциална подкрепа трябва да съществуват и службите за закрила на детето трябва да се адаптират, за да гарантират, че грижите все още са достъпни за децата на семействата, които се нуждаят от тях“, казват СЗО. Чрез Европейския план за действие СЗО е препоръчала на правителствата да развият услуги за психично здраве, базирани в общността до 2020 г. Тази стратегия ще се стреми да избегне прекомерното разчитане на големи обществени институции и да осигури баланс и инвестиции на конкретни специалисти в тази област. Действията, които европейските държави са насърчавани да подкрепят, включват:

• Отваряне на центрове за първичната помощ като първа точка за достъп до лечение на често срещани психични разстройства;
• Предлагане на специални програми за информиране в райони с висок риска от влошено психично здраве, като бедни малцинствени групи или бездомници;
• Разработване на психиатрични звена, които са терапевтични, за да предлагат ефективна грижа;
• Криминалистични услуги за психично здраве да управлява от специално обучени за това служби;
• Премахване на пречки за достъп до грижи за психичното здраве, например липса на транспорт, финанси.

Още през март департаментът по психичното здраве и употребата на вещества към СЗО издаде редица препоръки,   как гражданите да се справят с психичното-здравните предизвикателства по време на пандемията. Съветите включваха минимизиране на излагането на новини за COVID-19 и предлагане на подкрепа на нуждаещите се в местната общност. Но Световната здравна организация обръща внимание на това, че някои страни в Европа не успяват да приложат стратегиите, изброени в Европейския план за действие. Междувременно има допълнителни опасения, че източването на здравни ресурси поради COVID-19 може да ограничи необходимите инвестиции за здравни заведения за психично здраве. Дженифър Оройлидис от Mental Health Europe казва, че някои публични институции са закрили здравните услуги по време на пандемията, „поради липса на фокус върху социалните грижи“. „Държавните органи трябва да предприемат спешни мерки, за да защитят благосъстоянието си и да осигурят достъп до жизненоважни услуги в този период на криза. Без незабавна намеса последствията от настоящото бездействие от страна на правителствата ще доведат до дългосрочно отрицателно въздействие върху икономиките и общностите, като същевременно ще оставят хиляди хора, изпитващи психично здравни затруднения, без грижите, от които толкова спешно се нуждаят."

Прекратяването на извънредното положение може да бъде още един фактор

Дори перспективата за край на извънредното положение може да не донесе облекчение за мнозина; експертите по психично здраве забелязват възникващо явление, свързано с безпокойството за живота след края на извънредните мерки. Дейв Смитсън, оперативен директор на великобританската неправителствена организация Anxiety UK ("Тревожност"), казва, че перспективата от втора драматична промяна на „новото нормално“ е трудна за много хора, чието псично здраве вече е пострадало. „Трябва да дадем на хората време и пространство за да свикнат със завръщането към нормалността от преди, след толкова дълъг период, в който са били затворени. Очевидно е, че това ще бъде много странно усещане и ще е предизвикателство за всички да се завърнем към рутината от преди пандемията. Това се очаква особено при хора с тревожни разстройства.“ Смитсън подчертава, че подкрепата за хората, които приемат по-трудно промените, е особено важна при започващото разхлабване на мерките.