Всичко, което споделям тук е резултат от собствения ми дългогодишен опит, търсене, наблюдения, четене, проучване. Бих искала да започна с това, че едно и също заболяване има сходни симтоми при всеки пациент, но се проявява по съвсем различен начин. От какво се влияят тези различия? Какво ги провокира? Дебелите книги биха казали, че това може да зависи от това дали си алергичен към нещо специфично, дали имаш домашни животни, килими, мокети, пердета, с какво си переш дрехите, с каква вода се къпеш, дали някой от роднините ти някога нещо се е почесвал….ииии лудостта може да стигне далеч. Тук обаче има един много важен фактор, който често бива забравян – емоциите в цялата им палитра от разновидности. Как се чувства един човек? Какво преживява? Как се справя със собствената си емоционалност? Успява ли свободно да изрази себе си или потиска всичко, което го измъчва?

В повечето езици, кожата е символ на много състояния и емоции – изчервяваме се от срам, от гняв, настръхваме от страх и студ, нежни сме като бебешка кожа или пък имаме “змийска кожа”, дебела кожа, влизаме под кожата на някого или излизаме от собствената си… Кожата е като огледало и всички, които страдат от някакви кожни проблеми, знаят отлично какво означава това – тя ни показва дали сме добре или не.

В последните години все повече навлизат термини като психосоматология и психодерматология, което много ме радва. Човешките същества не се разглеждат само и единствено като отделни физически симптоми. Обръща се внимание на психиката и емоционалното състояние на пациента. За съжаление този начин на мислене и лечение все още не е широко разпространен у нас, но за това пък свободата на достъп до информация, с която вече разполагаме, дава правото на избор. От изключителна важност е човек да бъде много добре информиран и тогава сам да реши кой и какъв път да поеме. Объркаността и незнанието водят до големи грешки и години страдание.

Мога да говоря конкретно за атопичния дерматит, въпреки че множеството кожни заболявания имат малко или много сходни параметри. Признавам ролята на фактора наследственост, но това е само предпоставка за слабо място в организма. Въпросът е защо това заболяване решава да се отключи? Какво го провокира?

Има разлика дали едно малко дете е засегнато от това заболяване или страдащият е възрастен. Разликата е в осъзнатостта на преживяванията. Всички знаем, че децата реагират и учат от примера и средата, в която се намират. Усещат отлично атмосферата, енергията, разговорите в семейството, в което растат, без дори да разбират какво се казва. Ако тези деца по някакъв начин се почувстват уплашени, засегнати, неразбрани, изолирани, нежелани, необичани, то тяхната крехка същност реагира. Те се затварят в себе си, потискат емоциите си, дават сила на страховете си. В частност те могат да се покрият в обриви, да проявят силни алергии към нещо, да загубят здравия си сън, заменен от разкъсващи плътта сърбежи. С една дума кожата им изказва това, което те самите нямат силите и знанието да изразят. Тя сигнализира, че има проблем. Когато има такъв казуз в едно семейство, потърпевши са всички – страдащото дете, неспящите и объркани родители, братята и сестите, които се чувстват изолирани.

При възрастните нещата са малко по-различни, въпреки сходните причини. Тук се намесва осъзнатостта, желанието да си помогнеш сам, да потърсиш адекватна и задълбочена помощ за самия себе си. В днешни дни един от най-големите провокатори в ежедневието е стресът. И не само за кожните заболяания. За всичко. Бичът за много от нас. Това как реагираме на него е показател за начина ни на живот. В години, в които физическата красота, перфектен външен вид и хирургично опъната кожа са фактори за успех, един продължаващ обрив може да бъде трудно “смилаем”. Той може да бъде провокиран от редица причини: потиснатост на гнева, преглътнати сълзи, липса на свободно мнение, отхвърляне, конфликт с родител или близък, загуба на скъп човек, липса на сигурност, липса на любов към самия себе си…

Възприемам атопичния дерматит като дар. Наистина. Взел ми е много през годините, но това, което научих, осъзнах и преодолях сама за себе си е безценно. Не съм сигурна, че щях да съм същия стойностен човек, който смея да твърдя, че съм, ако не беше всичко това. Болестта не е наказание. Тя е стълба за израстване. За нас самите и за тези, които ни заобикалят. Обичам всеки мой видим и невидим белег, върху тялото или душата, който ми напомня коя съм.

Съкращението за атопичен дерматит е АД (AD -Atopic dermatitis). Дали минаваме през АД-а?

От Маргарита Тодоринска
Снимка: Веско Николов