Рут Колева е българска джаз, Ар енд Би и соул певица, както и активист за човешки права в България.

Рут Колева

Защо се съгласи да участваш?
Защото темата за психичното здраве е изключително важна за мен. Като човек, борещ се с депресия от 24-годишна възраст, смятам, че тази тема за жалост в България е до голяма степен табу, а е проблем, засягащ всеки 4-ти човек в активна възраст в Западния свят. Тези проблеми трябва да се обсъждат, да се проявява разбиране и да се дава подкрепа.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?
Не знам кога точно е било, но от малка съм научена, за разликите между момчетата и момичетата. Усетих се като жена може би на около 18-19-годишна възраст, когато започнах да осъзнавам вниманието, което получавам и да чувам коментари за бюста си. Да си призная, никога не ми е било приятно и това е и причината винаги да се опитвам да крия тази част от тялото си. Не харесвам да се чувствам като обект или предмет, за мен винаги е било водещо това да бъда възприемана чрез своя талант или мисъл.

Как се промени отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство?
Винаги има такива моменти и винаги съм имала притеснения, но съм се опитвала да намирам мир в това да се чувствам и да бъда естествена. С годините може би придобих някаква защитна реакция, с която да се пазя от това, да бъда обект на снизходителност, защото съм жена.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работилa усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?
Имам много силно чувство за справедливост и не понасям неправдата. Това ми е носило страдание, защото често съм срещала неразбиране и укор. Понякога мисля, че оставям много грешно впечатление у хората за това какъв човек съм. Някои мислят, че съм бунтар, нестабилна и дори скандална. А честно казано нито едно от тези неща не е вярно.

Каква е връзката ти с емоциите, които изпитваш и усещаш ли как се манифестират в тялото ти? Колко важно е за теб човек да може да назовава и говори за емоциите?
Човек трябва да може да говори открито за емоциите си и за психичното си състояние, без да се страхува, че ще бъде заклеймен като „луд“, „куку“, „психо“ и т.н. С нивата на стрес, с които живеем в днешно време, кривата на дигиталния свят и всички проблеми в световен мащаб, трябва да осъзнаем, че не сме машини или роботи и не можем да издържаме на всичко това стоически. Също така, алкохолът не е решение и е много лош съветник. В България се „самолекуваме“ срещу стрес, тревожност и депресия с алкохол, което е очевиден проблем.

Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с емоциите и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Може би са толкова много, че не мога да ги изброя. Отлага съм ангажименти, имала съм проблеми с храненето и съня. Чувствала съм, че все едно нищо няма смисъл и все пак съм намирала сили да преборя демоните си. Да живееш с тревожност и депресия може да бъде абсолютно инвалидизиращо и най-страшно е, когато хората наоколо изобщо не разбират какво ти е и единствената им реакция е „излез в парка“, „качи се на Витоша“, „сипи си едно малко“ и куп други безполезни и дори вредни съвети. Помощта и спасението за мен бяха в това, че намерих сродни души, които знаеха и разбираха през какво минавам и бяха с мен на телефона във всеки един момент, в който имах нужда да поговоря с някого и да премина през поредната криза.

Kакво е отношението ти към майчинството? Необходимо условия ли е, за да се чувства една жена реализиране? Има ли за теб часовник? 
Не мисля, че е необходимо условие, но все пак има биологичен фактор, който се проявява при много жени. Не знам какво наричаме „часовник“, една жена трябва да стане майка, ако желае това, в момента, в който се чувства готова. Медицината е достатъчно напреднала, за да може да си го позволи и на по-късен етап. Това е лично и много сакрално и в никакъв случай не желая да вменявам мнение на някого по темата.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?
Нямам спомен за първата ми среща с лудостта, но мога да кажа, че бях отгледана в среда, която в следствие на комунизма, бе възпитана и възпитаваща, че лудостта е „голям ад“, „голям проблем“, „голям недъг“ и „срам за семейството“. В последствие разбрах колко грешни са били тези възпитателни модели и каква травма са оставили у мен в момента, в който се чувствах нестабилна и част от въпросната ненормалност.

Какво означава за теб „психично здрав“? Кои са факторите, които според теб допринасят за този аспект от добруването или съответно – за влошеното му състояние?
Психически здрав няма двусмислени значения, но много хора си мислят, че са психично здрави, когато в действителност не са. Както споменах по-рано, проблемът с алкохола, който е неизменна част от българския бит ,е ясна индикация за болест на психиката. Един психично здрав индивид е спокоен, балансиран, хранещ се здравословно, с добър сън и режим и водещ активен начин на живот.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Това е нашият храм и нямаме друг дом освен него. Трябва да го ценим и почитаме като най-святото нещо, което ни е дадено безусловно.

Снимка: Васил Германов

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.
Add a subheading (6)
Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.
Add a subheading (5)
Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.
Add a subheading (4)
Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.
Add a subheading (3)
Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.
Add a subheading (2)