Защо се съгласи да участваш?
Интересно ми беше.

Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Не съм “мъж” в балканския смисъл на думата, това е нещо, което ме отвращава. Предпочитам да имам себе си за човек, който в семейството и обществото има мъжки отговорности, но не се гордея с това. Така се е паднало – да съм мъж.
Готино е.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?
Като по- млад бях много срамежлив.
Не обичах да съм в заведение сам, сцената ме смазваше от притеснение. Преди концерти пиехме алкохол, мислейки, че ще ни успокои. Не знам дали помагаше много. И сега съм срамежлив, но преди беше много зле. Мисля, че вече имам повече самочувствие и се опитвам да го преодолея.
Понякога имам чувстовото, че съм по-талантлив от другите, но бързо се връщам в реалността.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Разбира се, че съм имал.
Те най-често са свързани със здравето ми или здравето на най-близките ми. Бих говорил с професионалист, но като цяло се чувствам добре в кожата си.

С какво асоциираш понятието лудост? Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?
Като дете срещнах ненормалността в отношението на баща ми към мен.
Много е нечестно да се държиш лошо с малко дете, което не може да се защити.
В първия ни албум (с Остава) пеех за лудостта като нещо, от което младите имат нужда – да са будни, влюбени, честни.
Сега виждам доста хора около мен, които са психически нестабилни, което показва, че живеем в напрегнати времена.

Каква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Най-добре изразявам емоциите си в песните, чрез гласа си и чрез текстовете.
Много често не изказвам проблемите си и това се натрупва вътре в мен и после експлоадира.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
По принцип съм спокоен, но хора, които обиждат без причина и не обичат да се извиняват ме изваждат от равновесие.

Какво те връща обратно в кожата ти и те кара да се чувстваш добре там (три-пет-десет неща, които правиш, за да се чувстваш добре)?
Семейството ме успокоява най-добре
Разговор с приятел
Медитация
Вино

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Нямаме огромен избор, свикваме със себе си и започваме да се чувстваме добре там. Понякога не сме най-големите си фенове, но това е положението.