2 септември 2025 г. | Прессъобщение на СЗО | Оригиналът ще намерите ТУК

Повече от 1 милиард души по света живеят с психични разстройства, сочат нови данни, публикувани от Световната здравна организация (СЗО). Състояния като тревожност и депресия водят до огромни човешки и икономически последици. Въпреки че много държави подсилват своите политики и програми за психично здраве, на глобално ниво е необходима по-голяма инвестиция и решителни действия, за да се разширят услугите и да се защити и насърчи психичното благополучие на хората.

Психични състояния като тревожност и депресия са широко разпространени във всички държави и общности, засягат хора от всички възрасти и социални слоеве. Те представляват втората водеща причина за дългосрочна нетрудоспособност, допринасят за загуба на години в добро здраве и увеличават разходите за здравеопазване, като в същото време водят до сериозни икономически загуби в световен мащаб.

Новите данни, публикувани в два доклада – Световно психично здраве днес и Атлас на психичното здраве 2024, показват напредък в някои области, но и разкриват значителни пропуски в справянето с психичните проблеми по света. Документите служат като ключови инструменти за оформяне на национални стратегии и подготовка на глобалния диалог преди Високата среща на ООН за неинфекциозните заболявания и насърчаването на психичното здраве, която се провежда в Ню Йорк на 25 септември 2025 г.

„Трансформирането на услугите за психично здраве е едно от най-належащите предизвикателства пред общественото здраве,“ казва д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на СЗО.

„Инвестицията в психичното здраве е инвестиция в хората, в общностите и в икономиките – инвестиция, която нито една държава не може да си позволи да пренебрегне. Всеки правителствен лидер има отговорност да действа спешно и да гарантира, че грижата за психичното здраве не е привилегия, а основно човешко право.“

Основни данни от доклада Световно психично здраве днес

Докладът показва, че разпространението на психичните разстройства варира по пол, но жените са засегнати непропорционално повече. Тревожността и депресията са най-честите форми на психични разстройства и при мъжете, и при жените.

Самоубийството остава опустошителен изход, като през 2021 г. отнема около 727 000 живота. То е водеща причина за смърт сред младите хора във всички държави и социално-икономически среди. Въпреки глобалните усилия, напредъкът в намаляването на самоубийствата е твърде слаб, за да се постигне целта на ООН – една трета понижение до 2030 г.. При настоящите темпове се очаква само 12% намаление до този срок.

Икономическото въздействие на психичните разстройства е огромно. Освен преките разходи за здравеопазване, косвените загуби, особено поради намалена продуктивност, са далеч по-големи. Само депресията и тревожността струват на световната икономика около 1 трилион щатски долара годишно.

Тези данни подчертават спешната необходимост от устойчиви инвестиции, по-висок приоритет и междусекторно сътрудничество, за да се разшири достъпът до грижи, да се намали стигмата и да се посрещнат основните причини за психичните проблеми.

Основни констатации от Атлас на психичното здраве 2024

От 2020 г. насам държавите постигат значителен напредък в укрепването на политиките и планирането на психичното здраве. Много от тях актуализират стратегиите си, въвеждат подходи, базирани на човешките права и подобряват готовността си за предоставяне на психосоциална подкрепа по време на здравни кризи.

Въпреки това, този напредък не се отразява в законодателната рамка. По-малко държави приемат или прилагат закони, основани на правата на човека, а само 45% имат законодателства, напълно съвместими с международните стандарти.

Докладът откроява тревожно застой в инвестициите:

• медианният държавен разход за психично здраве остава едва 2% от общия здравен бюджет – без промяна от 2017 г. Разликите между държавите са огромни: в богатите страни разходите достигат до 65 щ.д. на човек, докато в най-бедните – само 0,04 щ.д. Средният брой специалисти по психично здраве е 13 на 100 000 души, като в държавите с ниски и средни доходи има остър недостиг.

• Реформата и развитието на психиатричните услуги напредват бавно. Под 10% от държавите са преминали изцяло към общностно-базирани модели на грижа, а повечето са още в начален етап. Болничната грижа продължава да разчита основно на психиатрични заведения, като почти половината от настаняванията са неволни, а над 20% продължават повече от година.

• Интеграцията на психичното здраве в първичната грижа напредва, като 71% от държавите покриват поне три от петте критерия на СЗО. Все още обаче липсват данни – само 22 държави предоставят достатъчна информация за оценка на обхвата на услугите при психоза. В страни с ниски доходи под 10% от засегнатите получават грижа, в сравнение с над 50% в богатите страни – което подчертава спешната нужда от по-добър достъп и укрепване на системите.

• Обнадеждаващо е, че повечето държави вече имат активни програми за насърчаване на психичното здраве – като ранно детско развитие, училищни програми и превенция на самоубийства. Над 80% от държавите вече предлагат психосоциална подкрепа при извънредни ситуации, спрямо само 39% през 2020 г.. Амбулаторните услуги и телемедицината се разширяват, макар достъпът да остава неравномерен.

Глобален призив за засилване на действията

Въпреки окуражаващите тенденции, последните данни показват, че държавите са далеч от постигането на целите в Глобалния план за действие за психично здраве на СЗО.

СЗО призовава правителствата и международните партньори да засилят усилията си за системна трансформация на психично-здравните услуги, включително чрез:

• справедливо финансиране на услугите за психично здраве;
• законодателни и политически реформи в защита на човешките права;
• устойчиви инвестиции в специалисти и кадри;
• разширяване на общностно-базираните и персонализирани грижи.

Бележка за редакторите

Публикацията Световно психично здраве днес е актуализация на данните от доклада Световно психично здраве 2022: Трансформиране на психичното здраве за всички. Документът обединява най-новите глобални данни за разпространението, тежестта и икономическата цена на психичните разстройства.

Изследването Атлас на психичното здраве оценява състоянието на психичните услуги и системи по света. Последното издание включва данни от 144 държави и предоставя най-изчерпателната картина на глобалния отговор на психично-здравните предизвикателства. Новото издание включва и раздели за телемедицината и психосоциалната подкрепа по време на извънредни ситуации, отразявайки динамичните промени и новите нужди в сферата на психичното здраве.