Защо се съгласи да участваш?
Съгласих се поради много причини. На първо място заради самата мен- предизвиквам се да отговарям искрено на въпросите. Освен това съм заедно с “Кожа” от самото и зараждане, работих по идентичността и по време на бременността ми – емоционално обвързана с вас!

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?
Да си жена означава толкова много неща и се зачудих как да ги резюмирам…
Да си жена, да си река, мъдра, никога една и съща. Да си жена, да си огнище, топла и сплотяваща. Да си жена, да си земя, естествена и плодородна. Да си жена, да си небе, главозамайваща, опияняваща. Да си жена значи да си Природа.

Как се промени отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на нерезбирателство с него – срам, притеснение, недоволство и това имало ли е обратно отражение върху тялото ти?
Мислех си, че живея в хармония с тялото си докато един ден преди вече 8 години не открих кръгло петно липсваща коса на главата ми. Вместо да потърся причина в светогледа или обичта към себе си, започнах да търся проблем в тялото си. Мислех си: трябва да е някъде там, нещо не е наред- развален зъб или алергия, може би. “Търсенето” продължи около 5 години, през които опада цялата ми коса. Отказвах да приема, че изобщо е възможно сама “да се нараня” по такъв жесток начин. След стотици изследвания установих, че нещо в моята имунна система се е объркало, но физически причинител така и не се откри. Тялото ми се оказа абсолютно здраво, ала вместо да се радвам на този факт, аз се концентрирах върху мистерията и безизходицата – лечение в моя случай за сега не съществува и изпаднах в депресия.  Страдах по изгубеното, но благодарение на изключителния мъж до мен, приех състоянието си, различната визия и понякога забравям, че изобщо съм имала коса.  Не се притеснявам как ме възприемат нови хора или какво си мислят за мен, когато забележат странния ми вид. Продължих напред, а след няколко години настъпи и най-значимата промяна в тялото ми – бременността. Това събитие оказа благотворно влияние върху мен, уравновеси везните и ми даде посока. Иронично – през изминалите години бях убедена, че няма как “едно раждане” да ми помогне и решението да имам дете не бива да се основава на такава надежда. Сега съжалявам, че не съм била по-разнопосочна в размишленията по темата.

Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промениха:
– страховете ти;
– oтношението към тялото ти (твоето собствено отношение и отношението на другите около теб към него);
– твоето отношението към другите около теб?
След като родих. Светът придоби център, смисъл и нов вид обич.
Не почувствах притеснение от неизбежната промяна в тялото и се удивих на още една негова способност- кърменето. Въпреки че бях изтощена след раждането, още в родилната зала, когато гушнах дъщеря си за пръв път почувствах желание да го направя. Сякаш това отново ни свърза в едно.
Отношението към другите се промени, но го разграничавам от отношението към приятелите и близките си, към които съм все така привързана и готова на всичко. Преди да забременея обаче приемах лесно чужди каузи за свои, понасях разочарования от това и повтарях грешката през годините. След като разбрах, че нося живот. се фокусирах изцяло върху него и проблемите на другите загубиха значение за мен. А когато дъщеря ми се появи на бял свят, тя се превърна в най-важният човек в живота ми. Няма причина, която да ме накара да я игнорирам или да не я гушна, когато има нужда от близост.
Промени се и отношението към родители те ми – едва сега започвам да разбирам какво са преживели и изпитвам огромна благодарност и уважение към тях.
Страхове. Бяха свързани основно с мен, а сега – с цялостта и здравето на семейството ми.

Какво те изкарва от кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?
Лесно се паля относно несправедливости, но за да излезна от кожата си трябва да съм бясна – до такова състояние може да ме докарат само хора за които ме е грижа.

Кажи ми три (пет, десет – избери си) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света?
Помагат ми обичта и подкрепата от близките. Вярата в това, че всяка трудност те учи. Танцът – щастлива или тъжна, това е моят начин да го изразя. Рисувам или снимам – когато разсъждавам върху даден проблем или когато изпитвам нужда от съзерцание.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Уважавам тялото си, а когато с него създадох дете, това ме убеди, че то е най-хубавото място на което мога да се намирам и да се чувствам добре!